Любопитната история на обувките с висок ток
Първата асоциация, която вършим, щом чуем за обувки с високи токчета, е женственост. Преди да се трансфорат в фешън избор обаче, те са натрупали изненадващо богата история. Ето по какъв начин стартира всичко за обувките с високи токчета, които през днешния ден съпровождат мнозина дами на специфични събития, а някои даже и в всекидневието.
Градчето, в което високите токчета са неразрешени
Клинт Истууд и Джек Лондон са живели там
Най-ранният прочут образец за високи токчета може да бъде проследен до антична Персия. Той ни връща още в X век. Всъщност точно персийската войска има достойнството да носи първите високи токчета. Персийската конница образува значима част от армията. Конните бойци са се изправяли на седлата си, с цел да стрелят с лък, до момента в който са носели токчета. Те са забелязали, че с по-дълга пета им било по-лесно краката им да останат в стремената, когато са стреляли с лък.
Смята се, че в Европа обувките на висок ток са се озовали с помощта на мощните търговски връзки на персите. До 1400 година дамите най-вече в Испания и Венеция, са носели обувки с висока платформа, наречени chopines. Този модел в действителност се е носел, с цел да бъде избегната мръсотията по средновековните улици, само че в последствие се трансформира в съвременен измежду куртизанките и благородничките. Венецианското държавно управление даже приема закон, който лимитира височината на токовете до 7 см., само че множеството хора го подценяват.
До 1700 година обувките с висок ток към този момент получават форма, сходна на актуалните. Пръстите на краката са по-ниско, до момента в който петата е повдигната. В този интервал токчетата, които се трансформират в знак на статус, са носени най-вече от мъже. Затова и са ги обували най-вече крале, принцове и благородници. Френският крал Луи XIV много е харесвал обувките с висок ток и даже е вярвал, че колкото по-висок е токът, толкоз по-мощен е този, който ги носи. Сатенът и кадифето са едни от най-използваните първокласни материали за изработката на високи обувки. На доста картини Луи XIV е изобразяван с обилните си обувки, постоянно в алено или кралско синьо.
По това време кралските особи са задавали стилните трендове измежду елементарните хора, които се се опитвали да имитират висшия жанр. Това води до въвеждането на правила за височината на тока въз основа на обществените съсловия. Така единствено кралските особи са имали право да носят най-високите токчета от 6 см.
През XVII век куртизанките също стартират да носят обувки с висок ток. Поради околните си връзки с кралските особи, те постоянно са имали специфични привилегии.
Един век по-късно елементарните дами също се увличат по модата с високите обувки и това постанова благородниците да наложат ограничаване, с цел да бъде разграничаван стила им. Така се появяват високите обувки с по-тънки токчета, които са и по-неудобни за носене.
Тъй като токчетата се постановат от ден на ден като съвременни, в следствие мъжете стопират да ги носят. Френската гражданска война (1789-1799 г.) е измежду главните тласъци за смяната на модата. Токчетата от дълго време се се свързвали с власт, горделивост и кралски особи. И, естествено, когато революцията стартира, към този момент никой не желае да бъде свързван с кралски особи.
По същото време, само че в страни като Англия и Съединени американски щати, дамите, носели обувки с висок ток, са били сравнявани и третирани като вещици.
Вече през XX век настава интервал на възобновление за токчетата, като в началото още веднъж се появяват тези с височина от 6 см. Постепенно от ден на ден дизайни на токчета са патентовани и се трансформират в главен детайл на първокласната мода, и то единствено за дами. Високите обувки стартират да се създават всеобщо, което доста понижава цената им и ги прави по-масови, написа Stars Insider.
По времето на двете международни войни обаче материали като кожа и гума съвсем не се намират. Затова вместо тях са употребявани по-евтини материали като корк и дърво. Токчетата обаче устояват на тези сложни години и търсенето им не понижава. Тогава дамите се ги носели, с цел да подчертаят тялото си. Краката им са изглеждали по-дълги и по тази причина са били считани за женствени. И когато към този момент се появяват от ден на ден филми и фотоси на актриси и модели, обути с обувки на висок ток, от ден на ден дами са желали да се снабдят със собствен чифт.
Мерилин Монро да вземем за пример е една от дамите, които ни убеждават, че токчетата са наложителен аксесоар, а носенето им е най-бързият път към сърцето на мъжа.
И по този начин, към този момент десетилетия наред тези обувки са носени от дами на разнообразни мотиви - сватби, рождени дни и други специфични събития. Много дами обаче стартират да ги носят и на работа. С времето усещането за високите обувки се трансформира.
През 70-те години на предишния век, по време на втората феминистична вълна, концепцията за носенето на токчета, с цел да се харесват дамите на мъжете си, става изключително непопулярна и вследствие на това този тип обувка стартира да се подценява.
Отново през 70-те години обаче се завръщат платформите - освен по улиците, само че и на дансинга. И тази наклонност не е почетена единствено от дамите, само че и от мъжете.
През 80-те години високите обувки още веднъж са възродени, като занимателни и разнообразни цветни дизайни стартират да се появяват на краката на модели и звезди.
Обувките, които печелят медали на олимпийските спортисти
Революция в технологиите и в тук
Оттогава насам обувките с висок ток са свързвани най-вече с модата и от ден на ден се опитва с дизайна им. Носим ги за да изглеждаме по-високи или пък по-добре облечени за събитие, да притеглим внимание или пък тъй като към този момент сме ги наложили като част от ежедневното си облекло. И надали има човек, който да не може да открие най-подходящия чифт за себе си.
Градчето, в което високите токчета са неразрешени
Клинт Истууд и Джек Лондон са живели там
Най-ранният прочут образец за високи токчета може да бъде проследен до антична Персия. Той ни връща още в X век. Всъщност точно персийската войска има достойнството да носи първите високи токчета. Персийската конница образува значима част от армията. Конните бойци са се изправяли на седлата си, с цел да стрелят с лък, до момента в който са носели токчета. Те са забелязали, че с по-дълга пета им било по-лесно краката им да останат в стремената, когато са стреляли с лък.
Смята се, че в Европа обувките на висок ток са се озовали с помощта на мощните търговски връзки на персите. До 1400 година дамите най-вече в Испания и Венеция, са носели обувки с висока платформа, наречени chopines. Този модел в действителност се е носел, с цел да бъде избегната мръсотията по средновековните улици, само че в последствие се трансформира в съвременен измежду куртизанките и благородничките. Венецианското държавно управление даже приема закон, който лимитира височината на токовете до 7 см., само че множеството хора го подценяват.
До 1700 година обувките с висок ток към този момент получават форма, сходна на актуалните. Пръстите на краката са по-ниско, до момента в който петата е повдигната. В този интервал токчетата, които се трансформират в знак на статус, са носени най-вече от мъже. Затова и са ги обували най-вече крале, принцове и благородници. Френският крал Луи XIV много е харесвал обувките с висок ток и даже е вярвал, че колкото по-висок е токът, толкоз по-мощен е този, който ги носи. Сатенът и кадифето са едни от най-използваните първокласни материали за изработката на високи обувки. На доста картини Луи XIV е изобразяван с обилните си обувки, постоянно в алено или кралско синьо.
По това време кралските особи са задавали стилните трендове измежду елементарните хора, които се се опитвали да имитират висшия жанр. Това води до въвеждането на правила за височината на тока въз основа на обществените съсловия. Така единствено кралските особи са имали право да носят най-високите токчета от 6 см.
През XVII век куртизанките също стартират да носят обувки с висок ток. Поради околните си връзки с кралските особи, те постоянно са имали специфични привилегии.
Един век по-късно елементарните дами също се увличат по модата с високите обувки и това постанова благородниците да наложат ограничаване, с цел да бъде разграничаван стила им. Така се появяват високите обувки с по-тънки токчета, които са и по-неудобни за носене.
Тъй като токчетата се постановат от ден на ден като съвременни, в следствие мъжете стопират да ги носят. Френската гражданска война (1789-1799 г.) е измежду главните тласъци за смяната на модата. Токчетата от дълго време се се свързвали с власт, горделивост и кралски особи. И, естествено, когато революцията стартира, към този момент никой не желае да бъде свързван с кралски особи.
По същото време, само че в страни като Англия и Съединени американски щати, дамите, носели обувки с висок ток, са били сравнявани и третирани като вещици.
Вече през XX век настава интервал на възобновление за токчетата, като в началото още веднъж се появяват тези с височина от 6 см. Постепенно от ден на ден дизайни на токчета са патентовани и се трансформират в главен детайл на първокласната мода, и то единствено за дами. Високите обувки стартират да се създават всеобщо, което доста понижава цената им и ги прави по-масови, написа Stars Insider.
По времето на двете международни войни обаче материали като кожа и гума съвсем не се намират. Затова вместо тях са употребявани по-евтини материали като корк и дърво. Токчетата обаче устояват на тези сложни години и търсенето им не понижава. Тогава дамите се ги носели, с цел да подчертаят тялото си. Краката им са изглеждали по-дълги и по тази причина са били считани за женствени. И когато към този момент се появяват от ден на ден филми и фотоси на актриси и модели, обути с обувки на висок ток, от ден на ден дами са желали да се снабдят със собствен чифт.
Мерилин Монро да вземем за пример е една от дамите, които ни убеждават, че токчетата са наложителен аксесоар, а носенето им е най-бързият път към сърцето на мъжа.
И по този начин, към този момент десетилетия наред тези обувки са носени от дами на разнообразни мотиви - сватби, рождени дни и други специфични събития. Много дами обаче стартират да ги носят и на работа. С времето усещането за високите обувки се трансформира.
През 70-те години на предишния век, по време на втората феминистична вълна, концепцията за носенето на токчета, с цел да се харесват дамите на мъжете си, става изключително непопулярна и вследствие на това този тип обувка стартира да се подценява.
Отново през 70-те години обаче се завръщат платформите - освен по улиците, само че и на дансинга. И тази наклонност не е почетена единствено от дамите, само че и от мъжете.
През 80-те години високите обувки още веднъж са възродени, като занимателни и разнообразни цветни дизайни стартират да се появяват на краката на модели и звезди.
Обувките, които печелят медали на олимпийските спортисти
Революция в технологиите и в тук
Оттогава насам обувките с висок ток са свързвани най-вече с модата и от ден на ден се опитва с дизайна им. Носим ги за да изглеждаме по-високи или пък по-добре облечени за събитие, да притеглим внимание или пък тъй като към този момент сме ги наложили като част от ежедневното си облекло. И надали има човек, който да не може да открие най-подходящия чифт за себе си.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ