Партиите в този парламент са си набавали общо над 9 млн. лв.
Партиите в този парламент са си набавали общо над 9 млн. лева. , съгласно подадените пред Сметната палата доклади. Това се показва в отчет на Института за развиване на обществената среда.
В най-голяма степен партиите и обединенията са получили финансиране от държавния бюджет и от медийни пакети, демонстрира анализът. Двадесет и двете партии, явили се независимо на изборите, са получили общо 381 121 лв. дарения от физически лица или 14% от всички техни доходи. По време на предизборната кампания шестте обединения са получили общо 6 447 218 лв., а даренията за тях възлизат на 1 411 480 лева (21,9 %), съобщи Българска телеграфна агенция.
Партиите могат да финансират акциите си със лични средства, такива на претендентите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на претендентите и дарения от физически лица, напомнят от Института. Получаваните от физически лица дарения нямат таван, само че би трябвало да бъдат декларирани в седемдневен период от приемането им.
Всички дарители на суми над цената на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за генезис на средствата. Даренията на стойност над 1000 лева биват проверявани от Сметната палата за генезис на средствата. За осъществяване на инспекцията се изисква подпомагане от Националната организация за приходите и други способени органи, които са длъжни в едномесечен период след приемане на настояването от Сметната палата да дават нужната информация, допълват от Института за развиване на обществената среда.
В разбора на института се показва, че има няколко казуса при отчитането на средствата. Единият от тях е, че Сметната палата събира забележителен размер информация, която не е задоволително разбираема, както и че липсва опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация при обединенията от партии.
Впечатляващо в тази акция бе и че една трета от участвалите партии декларираха приходи единствено от медийни пакети. Това следва съществено да повдигне въпроса за активността на политическите партии у нас, показват от института.
В разбора на организацията се показва още, че главната уязвимост на реализирания от Сметната палата финансов надзор върху активността на политическите партии е, че той е основно следващ и по документи.
В най-голяма степен партиите и обединенията са получили финансиране от държавния бюджет и от медийни пакети, демонстрира анализът. Двадесет и двете партии, явили се независимо на изборите, са получили общо 381 121 лв. дарения от физически лица или 14% от всички техни доходи. По време на предизборната кампания шестте обединения са получили общо 6 447 218 лв., а даренията за тях възлизат на 1 411 480 лева (21,9 %), съобщи Българска телеграфна агенция.
Партиите могат да финансират акциите си със лични средства, такива на претендентите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на претендентите и дарения от физически лица, напомнят от Института. Получаваните от физически лица дарения нямат таван, само че би трябвало да бъдат декларирани в седемдневен период от приемането им.
Всички дарители на суми над цената на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за генезис на средствата. Даренията на стойност над 1000 лева биват проверявани от Сметната палата за генезис на средствата. За осъществяване на инспекцията се изисква подпомагане от Националната организация за приходите и други способени органи, които са длъжни в едномесечен период след приемане на настояването от Сметната палата да дават нужната информация, допълват от Института за развиване на обществената среда.
В разбора на института се показва, че има няколко казуса при отчитането на средствата. Единият от тях е, че Сметната палата събира забележителен размер информация, която не е задоволително разбираема, както и че липсва опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация при обединенията от партии.
Впечатляващо в тази акция бе и че една трета от участвалите партии декларираха приходи единствено от медийни пакети. Това следва съществено да повдигне въпроса за активността на политическите партии у нас, показват от института.
В разбора на организацията се показва още, че главната уязвимост на реализирания от Сметната палата финансов надзор върху активността на политическите партии е, че той е основно следващ и по документи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ