Партиите говорят на себе си и помежду си, а не

Партиите приказват на себе си и между тях, а не с жителите, съобщи е изявление за БГНЕС политологът и академични преподават.
„ Няма предизборна акция. Аз не виждам нищо от това, което може да се назова солидна и действителна политическа акция, някакви ясни целенасочени информационни опити на да доближат до своите гласоподаватели и да споделят с тях. Това е притеснително, тъй като политическите акции са оня миг в политическия развой, в който най-голяма степен следва да се случи тази информационна връзка. Да, обстановката е комплицирана и пандемична. Традиционните форми на другарство са ненапълно лимитирани, само че не виждам и някакви смислени опити да се потърсят други “, разяснява политологът за акцията и идния на 4 април избор.
Според него политиците демонстрират само самоцелен монолог, а размяната на реплики не е сред гласоподаватели и претенденти, а само сред самите претенденти. „ Не съм сигурен, че това ще помогне за политическата интензивност “, счита анализаторът.
За Страхил Делийски това демонстрира, че не търси способи за повишение на доверието в себе си, откакто диалога отсъстват тези, които действително ще решат политическото съревнование.
„ Остава чувството, че не жителите с техния избор ще решат изборите, а нещо друго. Усещане, което ще накара огромна част от хората в периферията, които не са сигурни дали и за кого ще гласоподават, да си останат по къщите “, безапелационен е политологът.
Дебат: Движение за права и свободи се скри, Хаджигенов и Владислав Панев не споделиха за какво няма единна листа след митингите, гледат сходно на ГЕРБ за ковид
Доста забавни тези, в някои аспекти съвпадащи с визията на сегашните ръководещи, изключително за ковид, показаха претенденти на &...
Ето за какво на идния избор той предвижда ниска изборна интензивност – поради липса на действителна акция, както и поради пандемичната конюнктура.
Според политолога наклонността в депутатските листи все по-често да се виждат известни имана, които до момента са нямали нищо общо с политическия живот на страната, има и положителен прочит. Ако някой не познава българския подтекст, счита Страхил Делийски, ще намерения, че партиите се отварят към гражданското общество. Доктори, футболисти, музиканти, манекенки и други – няма непредставена обществена група в обществото.
„ С другари се майтапим, че в случай че имаше земетресение, в листите щеше да има сеизмолози. Отвъд шегата обаче, това в действителност може да се интерпретира положително, като опит да се доближи. В същото време това е доста явен знак, което от дълго време се вижда – неналичието на фрагменти в партиите. Демографската рецесия няма по какъв начин да не удари и политическия хайлайф. Рекрутирането на политическия хайлайф, като подготовка на фрагменти, е изоставено. С дребни изключения. Тази уязвимост мъчно може да бъде обезщетена с „ взимане назаем “ и попълване на цивилен квоти по силата на още едно събитие. Важно е за какво тези жители се вземат решение да вземат участие. Дали по смисъла на споделени полезности, политически хрумвания, стратегически вероятности или е по силата на друга мотивация – персонална благосклонност, финансови усложнения или нещо друго “, припомня обаче той.
За резултатите от изборите той разяснява: „ Следващият кабинет няма да може да бъде „ продаден “ толкоз елементарно с оферта от вида – ами подобен е вотът. Сметнете аритметично кой какъв брой бройки има в Народното събрание. Свикнали сме по този начин да ни се „ продават “ последните няколко изборни цикъла ръководещите болшинства. Този път това няма да е задоволително. Този кабинет би трябвало да бъде разказан оттатък аритметичния общ брой, а точно какво друго той ще направи “.