Иван Николов: Слово за свръхпатриотичните крадци
Пародията с изборите за селски кметове в Босилеградско и така наречен референдум за промени в сръбската Конституция при започване на годината, най-сетне смъкна булото от строго засекретените изборни описи в община Босилеград и от формулата, по която две десетилетия се „ преизбира ” настоящето общинско ръководство. Въпреки неговите пагубни управнически провали на локално равнище.
Facebook пламна от негодувания за мощно раздутия изборен лист – 7381 гласоподаватели, „ дали своят вот ” 5206, от които 90% със ДА! На референдума, като се изключи изборните секции в Босилеград и Райчиловци, в които е по-трудно да се види кражбата, в изборните секции в близките села това беше очевадно. Така да вземем за пример, по данните на Републиканския Статистически институт от преброяването през 2011 година в село Назърица са живеели 28 души, само че по изборния лист от 2022 година, те са 175!? На края на изборния ден „ гласувалите ” доближиха рекордните 90 гласоподаватели, от които 98% бяха „ дали своят вот ” с ДА и никой не знаеше защо е дал своя вот! А единствено две седмици преди този момент изборите за селски кмет не можаха да се проведат, тъй като в Назърица от нужните 15 души за предложение за кандидатура, в селото е имало единствено 12 души!? Село Млекоминци през 2011 година е имало 88 поданици, само че по изборния лист от 2022 има 109 гласоподаватели, от които са „ дали своят вот “ 57!? В изборна секция Радичевци са обединени три села – Радичевци, Ресен и Буцальево. Всичките три през 2011 година имат 139 поданици. През 2022 година съгласно изборния лист гласоподавателите са 188, а са дали своят вот единствено 71. Информацията е обществена и публично налична.
Хората са толкоз малко, че към този момент дни наред се преброяват на пръсти и се чудят от кое място се взеха толкоз доста „ гласоподаватели ”, а на процедура няма с кого да изпият едно кафе. Не че не се знаеше по какъв начин тарторът на проведената незаконна група, под покровителството на белградските партийни централи, на медиите, страната и прокуратурата и до момента „ печелеше ” изборите, само че в този момент ясно си пролича, тъй като няма към този момент от кое място да крадат гласове колкото и да злоупотребяват с „ мъртвите души ”, с имената на хората, които десетилетия наред живеят в чужбина и с имената на последното потомство млади емигранти от Босилеград.
Важното в тази ситуация е, че одобрената численост от 5206 „ дали своят вот ” е под контрола на тартора на проведената незаконна група и той с тази численост може да прави търговия на идните общи избори при започване на април. Сделката е елементарна – той обезпечава 5206 гласа на партията, за която реши, че ще победи на изборите, тя му обезпечава победа на локалните избори и прошка от всякаква наказателна отговорност. Всички са удовлетворени. Преди това са се разбрали, че тарторът е благонадежден човек, „ надзирател на етническия мир ” в един сензитивен регион на границата, и в случай че не го запазят на власт, „ сецесионистите ” ще реалокират границата на Морава! Ето по този начин са позиционирани фигурите към този момент цели две десетилетия след рухването на режима на Милошевич.
Естествено, с член 157 и 158 от Наказателният кодекс на Р. Сърбия, са планувани тежки санкции за злоупотреби с правото на избор и с изборните описи, само че до момента никой не е понесъл нито наказателна, нито политическа отговорност. Тарторът на проведената незаконна група на всички места си има „ свои ” хора. Справка, вижте фотосите на неговата фейсбук страница. Цаката е единствено да се снимаш прегърнат с президента, премира или който да е представител на държавното управление и след това към този момент никой не смее да те огледа изкривено. Много мъдро.
Босилеград е жив образец, по какъв начин една незаконно определена власт, може да ръководи единствено по незаконен метод, и както видяхме на процедура, да реализира единствено незаконни резултати.
През изтеклите две десетилетия, в Босилеград беше компрометирана всякаква концепция за народна власт, а опозицията която до едно време разпознаваше проблемите и оферираше решения, беше стигматизирана като сепаратистка, нейните представители и симпатизанти като „ предатели ”, „ задгранични сътрудници ” и „ българи за пари ”, които маскарят неговото сполучливо ръководство и „ заплашват суверенитета и териториалната целокупност на Сърбия ”, „ добросъседските връзки сред двете страни ” и пр!? Тия три-четири зазубрени фрази, повтаряни до погнуса на съвещания, на улицата, по кръчмите и медиите от позицията на свръхсръбски родолюбец, бяха всичко което тарторът на проведената незаконна група можеше да каже за стопанска система, обучение, опазване на здравето, урбанизъм, демография, екология и околна среда, инфраструктура, комунални услуги, човешки и малцинствени права и прочие
Всичко си има край. И когато един ден, уповавам се скоро, дефинитивно се „ разсекрети ” изборния лист и се окаже, че изборите в Босилеградско от 2001 година до през днешния ден са били фалшифицирани, а ръководството нелегитимно, кой ще поеме наказателната отговорност? И кой ще поеме политическата отговорност за незаконното ръководство през което община Босилеград бе съвсем обезлюдена? Каква част от отговорността се пада на проведената незаконна група и каква е отговорността на страната Сърбия за съучастничество в изтреблението на българското малцинство от етническата карта на Балканите и Европа?
Няма никакво подозрение, че „ изборите ” за селски кметове и „ референдумът ” в Босилеград бяха единствено генерална подготовка и загрявка за огромното крадене което следва на общите избори при започване на април. Няма да им е мъчно предвид на всеобщата незаинтересованост и безизходност, която е обхванала оределите поданици на общината.
Но и това няма да избави проведената незаконна група. В последна сметка, и тя е обречена да потъне. Истината не може да се скрие, тя към този момент се вижда и скоро ще излезе нескрито. Когато и публично се окаже, че от 34 000 поданици през 50-те години на предишния век, сме останали към 4 000 поданици, е въпрос единствено на едно решение, с което ще загубим статуса на българска община и ще ни прикачат към прилежащите сръбски общини Сурдулица или Търговище. Тарторът на проведената незаконна група към този момент няма да има кого да ръководи и единствено може да бъде награден за особени заслуги за изтреблението на българското население в босилеградската част на Западните български околности в името на великосръбската националистическа идеология.
Това е логически завършек на 102-годишната сръбска окупация на Западните околности през които до момента бяха избити, наказани, изгонени и принудени да изоставен родните си краища над 100 000 българи. Това е резултат на „ Черната граница ”, прокарана през гробища, църкви, къщи и дворове, села, ниви и ливади, кладенци и чешми. На почтено наказаните политически пандизчии в концлагерите Голи Оток и Св. Гъргур. На пропагандните акции по сръбските медии против Демократичния съюз на българите, който приканва „ мракобесието на фашизма ” в името на „ Цар Борисова България ”. На подмолната война против КИЦ „ Босилеград ”, с който босилеградските комунисти и тарторът на проведената незаконна група плашеха хората и ги насъскваха против него. Това са плодовете на битката против всички национално и демократично мислещи жители от български генезис, които мечтаеха за един различен, по европейски проспериращ и чист Босилеград на границата на две прилежащи и другарски страни – знак на превъзмогването на тежкото историческо завещание и помиряването в полза на европейското бъдеще на България и Сърбия.
Това е резултат от пиянското бушуване по селските събори, политическите вечеринки и игранки, от поръчковите излъчвания на Мемедович, Драгана Сотировска и други, които по сръбската телевизия лъскаха имиджа на „ националния човек ”, който рине преспите с лопата, целува ръцете на бабите, само че прогони внуците им в чужбина, с цел да не се върнат в никакъв случай към този момент при тях.
Днес, когато Босилеград е съвсем обезлюден, когато се раждат по 10-тина бебета и умират над 300 души на година, когато всички трудово способни хора си търсят по-добри места за живот в България и на Запад, отговорността няма по какъв начин да се припише на „ сепаратистите, които заплашват териториалната целокупност на Сърбия ”, тъй като те в никакъв случай не бяха позволени до ръководството. Цялата отговорност е за сметка на „ свръхпатриотите ” с незаконен бекграунд, които унищожиха освен Босилеград и Западните околности, само че и цяла Сърбия. И са подготвени още веднъж да я хвърлят в нова революция в името на великосръбските мечти и обединяването на „ сръбския свят ”.
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за
Facebook пламна от негодувания за мощно раздутия изборен лист – 7381 гласоподаватели, „ дали своят вот ” 5206, от които 90% със ДА! На референдума, като се изключи изборните секции в Босилеград и Райчиловци, в които е по-трудно да се види кражбата, в изборните секции в близките села това беше очевадно. Така да вземем за пример, по данните на Републиканския Статистически институт от преброяването през 2011 година в село Назърица са живеели 28 души, само че по изборния лист от 2022 година, те са 175!? На края на изборния ден „ гласувалите ” доближиха рекордните 90 гласоподаватели, от които 98% бяха „ дали своят вот ” с ДА и никой не знаеше защо е дал своя вот! А единствено две седмици преди този момент изборите за селски кмет не можаха да се проведат, тъй като в Назърица от нужните 15 души за предложение за кандидатура, в селото е имало единствено 12 души!? Село Млекоминци през 2011 година е имало 88 поданици, само че по изборния лист от 2022 има 109 гласоподаватели, от които са „ дали своят вот “ 57!? В изборна секция Радичевци са обединени три села – Радичевци, Ресен и Буцальево. Всичките три през 2011 година имат 139 поданици. През 2022 година съгласно изборния лист гласоподавателите са 188, а са дали своят вот единствено 71. Информацията е обществена и публично налична.
Хората са толкоз малко, че към този момент дни наред се преброяват на пръсти и се чудят от кое място се взеха толкоз доста „ гласоподаватели ”, а на процедура няма с кого да изпият едно кафе. Не че не се знаеше по какъв начин тарторът на проведената незаконна група, под покровителството на белградските партийни централи, на медиите, страната и прокуратурата и до момента „ печелеше ” изборите, само че в този момент ясно си пролича, тъй като няма към този момент от кое място да крадат гласове колкото и да злоупотребяват с „ мъртвите души ”, с имената на хората, които десетилетия наред живеят в чужбина и с имената на последното потомство млади емигранти от Босилеград.
Важното в тази ситуация е, че одобрената численост от 5206 „ дали своят вот ” е под контрола на тартора на проведената незаконна група и той с тази численост може да прави търговия на идните общи избори при започване на април. Сделката е елементарна – той обезпечава 5206 гласа на партията, за която реши, че ще победи на изборите, тя му обезпечава победа на локалните избори и прошка от всякаква наказателна отговорност. Всички са удовлетворени. Преди това са се разбрали, че тарторът е благонадежден човек, „ надзирател на етническия мир ” в един сензитивен регион на границата, и в случай че не го запазят на власт, „ сецесионистите ” ще реалокират границата на Морава! Ето по този начин са позиционирани фигурите към този момент цели две десетилетия след рухването на режима на Милошевич.
Естествено, с член 157 и 158 от Наказателният кодекс на Р. Сърбия, са планувани тежки санкции за злоупотреби с правото на избор и с изборните описи, само че до момента никой не е понесъл нито наказателна, нито политическа отговорност. Тарторът на проведената незаконна група на всички места си има „ свои ” хора. Справка, вижте фотосите на неговата фейсбук страница. Цаката е единствено да се снимаш прегърнат с президента, премира или който да е представител на държавното управление и след това към този момент никой не смее да те огледа изкривено. Много мъдро.
Босилеград е жив образец, по какъв начин една незаконно определена власт, може да ръководи единствено по незаконен метод, и както видяхме на процедура, да реализира единствено незаконни резултати.
През изтеклите две десетилетия, в Босилеград беше компрометирана всякаква концепция за народна власт, а опозицията която до едно време разпознаваше проблемите и оферираше решения, беше стигматизирана като сепаратистка, нейните представители и симпатизанти като „ предатели ”, „ задгранични сътрудници ” и „ българи за пари ”, които маскарят неговото сполучливо ръководство и „ заплашват суверенитета и териториалната целокупност на Сърбия ”, „ добросъседските връзки сред двете страни ” и пр!? Тия три-четири зазубрени фрази, повтаряни до погнуса на съвещания, на улицата, по кръчмите и медиите от позицията на свръхсръбски родолюбец, бяха всичко което тарторът на проведената незаконна група можеше да каже за стопанска система, обучение, опазване на здравето, урбанизъм, демография, екология и околна среда, инфраструктура, комунални услуги, човешки и малцинствени права и прочие
Всичко си има край. И когато един ден, уповавам се скоро, дефинитивно се „ разсекрети ” изборния лист и се окаже, че изборите в Босилеградско от 2001 година до през днешния ден са били фалшифицирани, а ръководството нелегитимно, кой ще поеме наказателната отговорност? И кой ще поеме политическата отговорност за незаконното ръководство през което община Босилеград бе съвсем обезлюдена? Каква част от отговорността се пада на проведената незаконна група и каква е отговорността на страната Сърбия за съучастничество в изтреблението на българското малцинство от етническата карта на Балканите и Европа?
Няма никакво подозрение, че „ изборите ” за селски кметове и „ референдумът ” в Босилеград бяха единствено генерална подготовка и загрявка за огромното крадене което следва на общите избори при започване на април. Няма да им е мъчно предвид на всеобщата незаинтересованост и безизходност, която е обхванала оределите поданици на общината.
Но и това няма да избави проведената незаконна група. В последна сметка, и тя е обречена да потъне. Истината не може да се скрие, тя към този момент се вижда и скоро ще излезе нескрито. Когато и публично се окаже, че от 34 000 поданици през 50-те години на предишния век, сме останали към 4 000 поданици, е въпрос единствено на едно решение, с което ще загубим статуса на българска община и ще ни прикачат към прилежащите сръбски общини Сурдулица или Търговище. Тарторът на проведената незаконна група към този момент няма да има кого да ръководи и единствено може да бъде награден за особени заслуги за изтреблението на българското население в босилеградската част на Западните български околности в името на великосръбската националистическа идеология.
Това е логически завършек на 102-годишната сръбска окупация на Западните околности през които до момента бяха избити, наказани, изгонени и принудени да изоставен родните си краища над 100 000 българи. Това е резултат на „ Черната граница ”, прокарана през гробища, църкви, къщи и дворове, села, ниви и ливади, кладенци и чешми. На почтено наказаните политически пандизчии в концлагерите Голи Оток и Св. Гъргур. На пропагандните акции по сръбските медии против Демократичния съюз на българите, който приканва „ мракобесието на фашизма ” в името на „ Цар Борисова България ”. На подмолната война против КИЦ „ Босилеград ”, с който босилеградските комунисти и тарторът на проведената незаконна група плашеха хората и ги насъскваха против него. Това са плодовете на битката против всички национално и демократично мислещи жители от български генезис, които мечтаеха за един различен, по европейски проспериращ и чист Босилеград на границата на две прилежащи и другарски страни – знак на превъзмогването на тежкото историческо завещание и помиряването в полза на европейското бъдеще на България и Сърбия.
Това е резултат от пиянското бушуване по селските събори, политическите вечеринки и игранки, от поръчковите излъчвания на Мемедович, Драгана Сотировска и други, които по сръбската телевизия лъскаха имиджа на „ националния човек ”, който рине преспите с лопата, целува ръцете на бабите, само че прогони внуците им в чужбина, с цел да не се върнат в никакъв случай към този момент при тях.
Днес, когато Босилеград е съвсем обезлюден, когато се раждат по 10-тина бебета и умират над 300 души на година, когато всички трудово способни хора си търсят по-добри места за живот в България и на Запад, отговорността няма по какъв начин да се припише на „ сепаратистите, които заплашват териториалната целокупност на Сърбия ”, тъй като те в никакъв случай не бяха позволени до ръководството. Цялата отговорност е за сметка на „ свръхпатриотите ” с незаконен бекграунд, които унищожиха освен Босилеград и Западните околности, само че и цяла Сърбия. И са подготвени още веднъж да я хвърлят в нова революция в името на великосръбските мечти и обединяването на „ сръбския свят ”.
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ