Парламентът реши съдбата на пенсиите и заплатите през 2025 г. В

Парламентът с голяма новина – реши съдбата на пенсиите и заплатите през 2025 г.!

Парламентът реши ориста на пенсиите и заплатите през 2025 година

В специфичния закон, признат от кабинета и утвърден на първо четене от бюджетна комисия ще се подсигурява естественото действие на страната, както и правата и ползите на жителите, свързани с погашение на обществени помощи, някои данъчни преференции като нараствания размер на данъчните облекчения на деца и понижената ставка на акциза на газьола за селското стопанство, а също и ваучерите за храна.

В него е записано като приоритет разноски да бъдат тези за пенсии, обществени помощи и заплати, а всичко останало ще се разходва съгласно остатъка от събраните доходи.

„ Ако този специфичен закон бъде признат, размерът на обществените помощи и минималната пенсия през януари и идващите месеци, в които няма признат постоянен бюджет, ще бъде каквито са настоящите размери към 31 декември 2024 година Ако обаче удължителният закон не бъде признат до 7 януари, хората на минимална пенсия ще получават краткотрайно по-ниски пенсии, които след това ще бъдат обезщетени “, изясни Петкова.

Заплатите в Министерство на вътрешните работи, МО и висшето обучение влизат в действие от 1 януари с размерите, по този начин както са гласувани през 2024 година, т.е. с нарастванията от 30 до 50%.

Минималната работна заплата става 1077 лева от 1 януари, защото е призната с разпореждане на Министерския съвет, само че се отнася за частния бранш. За държавните чиновници тя остава 933 лева, тъй като размерът й се дефинира в закона за държавния бюджет. По-късно разликата ще бъдат изравнена с приемането на постоянния бюджет.

Максималният застрахователен приход остава на равнището си от 2024 година – 3750 лева

Новият размер от 4130 лева бе очакван в бюджета на ДОО за 2025 година, който също не е признат. В специфичния закон е планувано още финансовата стратегия, която бе изведена в приложение към бюджета, да се финансира с решения на Министерски съвет до приемането на постоянен бюджет.

Промените са част от Ззакона за събиране на приходите и осъществяване на разноските, който гласоподава бюджетната комисия на първо четене.

Той обаче ще работи единствено до март и към момента не е ясно какво ще се случи, в случай че до тогава няма постоянен бюджет.

Още вреди за бюджета пък чака служебният финансов министър Людмила Петкова след съвещанието на бюджетната комисия. Странните решения започнаха с отвод на депутатите да разискват и одобряват предложенията за промени в закона за Данък добавена стойност на служебния кабинет, само че остави в дневния ред плановете на Българска социалистическа партия. Най-спорните от тях се оказаха тези за удължение с още една година на нулевата ставка за налога за хляба и брашното и второто – за нулево облагане на медикаментите от позитивния лист.

122 милиона лв. ще е вредата за приходите, в случай че има отвод от облагане на медикаментите, и към 95 млн. лева от нулево облагане на хляба, изясни финансовият министър.

Теменужка Петкова от ГЕРБ пък се разгласи срещу да се гледат данъчни облекчения преди да е ясно ще има ли постоянно държавно управление. Така предложенията на Българска социалистическа партия не бяха признати.

От ДПС-Ново начало пък дадоха обещание, че ще изискат сред двете четения 0% ставка за самун и брашно за непрекъснато, а не за избрани времеви интервали.

Против диференцирани ставки се изрекоха работодатели и синдикати като се изключи БТПП. Васил Велев от АИКБ се разгласи срещу нулево облагане на хляба. На същото мнение бе и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който изиска обективна данъчна система.

След тези гласувания, подканени от министър Петкова, дебатираха дали да вкарат в дневния ред назад Закона за Данък добавена стойност на Министерския съвет поради значими разпореждания по европейска инструкция в него. Вариантът тези текстове да бъдат вкарани с нов законопроект отпадна, откакто стана ясно, че защото планът на кабинета е входиран в Народното събрание, не може да влиза нов по тематиката в идващите 6 месеца. Решение не бе открито, даже откакто министър Петкова изясни, че поради неприемането на Закона на Министерския съвет се генерират още загуби за хазната, тъй като в този момент няма по какъв начин да се таксуват с Данък добавена стойност задграничните сдружения.

Специалният закон, който да удължи действието на тазгодишния бюджет и следващата година, с цел да не настане безпорядък с заплащанията, бе признат от служебното държавно управление в последния работен ден предходната година.

До изключителното решение се стигна, откакто министър Петкова внесе в Народното събрание план на закон за бюджета за 2025 година, който още тогава бе ясно, че няма да бъде признат. Това, че бе импортиран обаче блокира внасянето на така наречен удължителен закон, който да продължи действието на тазгодишния бюджет. Такова решение към този момент бе приложено на два пъти през 2021 и 2022 година

Специалният закон разрешава на страната да събира доходи и да прави разноски до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2025 година, Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2025 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година “.

Основният проблем е, че законът за обществените финанси, в член 87 предписва, когато няма гласуван бюджет до края на миналата година, до март идната година, приходите да се преценяват с настоящото законодателство, а разноските да не надвишават събраните доходи, аргументира се тогава министър Петкова.

Записът в този член се отнася единствено за държавния бюджет, само че не и за двата дребни бюджета – на НЗОК и на ДОО. Това оставя под въпрос обаче са размерите за обществени помощи и някои данъчни преференции, които се дефинират в бюджетните закони.

Друга празнина на този правилник е, че в случай че разноските са в размер, по-голям от събраните доходи за съответния месец, не се показва кои разноски се вършат с приоритет.

Специалният закон предписва и финансирането на Българска национална телевизия и БНР, както и редът за прехвърляния към общините и към ДОО и здравната каса.

Записан е и ред за събирането на целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за компенсиране на тока на небитовите консуматори. За ресторантьори, самун и брашно се връща общоприетата ставка от 20%.

„ Няма да има проблем със събирането на здравни вноски без признат постоянен бюджет за здравната каса. Същото важи и за другите осигурителни вноски “, счита Петкова.

Какво сподели още министър Петкова по-рано през днешния ден, вижте в обявата на SafeNews: