Парламентът реши финансовият министър да покрие 1 млрд. лв. дефицит в енергетиката
Парламентът реши финансовият министър да покрие 1 милиарда лева недостиг в енергетиката.
Депутатите одобриха решение, с което да се разпореди на финансовия министър да предприеме
нужните дейности за покриване на оперативния недостиг от един милиарда лева във Фонд „ Сигурност
на електроенергийната система “ в период до 31 март.
Предложението за фиксиране на сумата беше от Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) и то беше подкрепено от
159 народни представители, 51 гласоподаваха „ срещу “ и трима се въздържаха.
В претекстовете към отчета е записано,
че с писмо от 28 февруари т.г., ръководителят на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “
осведоми министъра на финансите за съществуване на ликвидни проблеми и неспособност да извършва вменените му отговорности според Закона за енергетиката.
Това води до усложнения при разплащанията сред участниците в енергийния бранш и е причина за верижна несъстоятелност при енергийните сдружения,
написа още в текстовете.
Йордан Тодоров „ Възраждане “ счита, че министърът на финансите в оставка Асен Василев е източил парите от българската енергетика.
„ За последните години са били източени четири милиарда лева “, добави той.
Искрен Арабаджиев („ Продължаваме Промяната – Демократична България “) сподели,
че не е склонен, че са източили енергетиката.
„ Този бизнес, който трябваше на заплаща 800 лева мегаватчас,
само че в последна сметка не го направи, точно поради напъните и на страната,
със средства на данъкоплатците и на самите облаги от енергийните сдружения от свръхпечалбите,
които те осъществиха.
Тези средства се върнаха назад в бизнеса,
тъй че те да могат да заплащат по 200-250 лева за мегаватчас “, посочи той.
Председателят на Енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев разяснява,
че са източени 5,411 милиарда лева от бюджета и са изхарчени за неизвестно какво, само че не и за бизнеса.
„ От Фонда близо 2,2 милиарда са източени.
Господин Арабаджиев, в случай че би трябвало, ще го поканим в Енергийна комисия да му разбираем по какъв начин стоят нещата ”, предложи Добрев.
„ Ако тези пари не бъдат възобновени от Финансовото министерство,
Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) ще бъде принудена да увеличи сметките на битовите консуматори и бизнеса “,
сподели Павела Митова от „ ИТН “ (ИТН). По думите ѝ това ще рефлектира върху качеството на живота на жителите.
Искрен Митев от ПП-ДБ разясни,
че дефицитът на страната е бил 2,2%. „ Парите, които са взети от този фонд “, са 0,5% от недостига. „ Дори да не бяха взети тези пари, дефицитът щеше да е 2,7 % “, е мнението му.
„ Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще докара до безпорядък “, счита Драгомир Стойнев „ Българска социалистическа партия за България “.
Той сподели, че от 1 юли, когато промяната влезе в действие,
Националната електрическа компания (НЕК) няма да е публичен снабдител.
Няма по какъв начин да се прави микса с въглищните централи, разясни Стойнев.
Според него тази промяна би трябвало да се отсрочи с още една година, с цел да се изготви прекрасен модел.
Той добави, че сега фондът няма средства, с цел да изплати наградите на производителите.
„ За да стигнем до либерализирания пазар, повода е Планът за възобновяване и резистентност
(ПВУ), признат и вкаран в Брюксел по гледище на българското държавно управление “, сподели Цончо Ганев от „ Възраждане “.
Той изясни, че този ПВУ ликвидира българската енергетика и тецове.
По думите му Асен Василев и неговите съдружни сътрудници Бойко Борисов и Делян Пеевски са предложили фондът да бъде изпразнен при гласуването на бюджета през декември 2023 година „ Искахме ПВУ да не бъде прилаган в България, тъй като той е всичко друго, само че не и потребен за страната “, добави Ганев.
„ Сега е моментът да върнем този самобитен заем, който енергийният бранш даде,
с цел да поддържаме илюзията, че имаме сполучлива бюджетна политика “,
сподели Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС).
По думите му действителният недостиг е доста повече от 3%. Той беше трансформиран в недостиг на развиване,
беше трансфериран на секторите обучение, просвета, просвета и опазване на здравето, уточни депутатът.
Според него във всички тези браншове има заложени скрити дефицити и ще пестим от тях „ в името на това да поддържаме илюзията,
че последните три години сме имали добра фискална политика “.
„ Част от цената на тази бюджетна политика, която се организираше, е 30 милиарда лева “, добави Вълчев.
„ Ако извадите вложенията, които страната прави, ще видите,
че ние даже сме на плюс “, сподели Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ).
Той подчертава, че обществените разноски са напълно включени в налозите и таксите, които събира страната.
По думите му даже остава още за вложения. „ Допълнително теглим средства, тъй че да можем най-накрая да имаме страна с добра инфраструктура “, добави Арабаджиев.
„ Фондът не зависи от бюджета. Той зависи от ценови решения на КЕВР “, съобщи Радослав Рибарски (ПП-ДБ). По думите му тези ценови решения дефинират приходната и разходната част на този фонд. „ Във фонда се планувани над 1,1 милиарда лева за топлофикационни сдружения, за НЕК са планувани 850 млн. лева “, добави Рибарски. Той посочи, че цената, на която „ Топлофикация София “ продава своята електрическа енергия, е 995 лева на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лева Няма по какъв начин този фонд да оцелее с такива цени, като купува сила за 995 лева мегаватчас, уточни депутатът. По думите му в топлофикацията получават своите награди, до момента в който публичният снабдител НЕК, който изкупва силата за бита, не получава своите средства и това отваря спомагателен проблем в българската енергетика.
Депутатите одобриха решение, с което да се разпореди на финансовия министър да предприеме
нужните дейности за покриване на оперативния недостиг от един милиарда лева във Фонд „ Сигурност
на електроенергийната система “ в период до 31 март.
Предложението за фиксиране на сумата беше от Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) и то беше подкрепено от
159 народни представители, 51 гласоподаваха „ срещу “ и трима се въздържаха.
В претекстовете към отчета е записано,
че с писмо от 28 февруари т.г., ръководителят на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “
осведоми министъра на финансите за съществуване на ликвидни проблеми и неспособност да извършва вменените му отговорности според Закона за енергетиката.
Това води до усложнения при разплащанията сред участниците в енергийния бранш и е причина за верижна несъстоятелност при енергийните сдружения,
написа още в текстовете.
Йордан Тодоров „ Възраждане “ счита, че министърът на финансите в оставка Асен Василев е източил парите от българската енергетика.
„ За последните години са били източени четири милиарда лева “, добави той.
Искрен Арабаджиев („ Продължаваме Промяната – Демократична България “) сподели,
че не е склонен, че са източили енергетиката.
„ Този бизнес, който трябваше на заплаща 800 лева мегаватчас,
само че в последна сметка не го направи, точно поради напъните и на страната,
със средства на данъкоплатците и на самите облаги от енергийните сдружения от свръхпечалбите,
които те осъществиха.
Тези средства се върнаха назад в бизнеса,
тъй че те да могат да заплащат по 200-250 лева за мегаватчас “, посочи той.
Председателят на Енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев разяснява,
че са източени 5,411 милиарда лева от бюджета и са изхарчени за неизвестно какво, само че не и за бизнеса.
„ От Фонда близо 2,2 милиарда са източени.
Господин Арабаджиев, в случай че би трябвало, ще го поканим в Енергийна комисия да му разбираем по какъв начин стоят нещата ”, предложи Добрев.
„ Ако тези пари не бъдат възобновени от Финансовото министерство,
Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) ще бъде принудена да увеличи сметките на битовите консуматори и бизнеса “,
сподели Павела Митова от „ ИТН “ (ИТН). По думите ѝ това ще рефлектира върху качеството на живота на жителите.
Искрен Митев от ПП-ДБ разясни,
че дефицитът на страната е бил 2,2%. „ Парите, които са взети от този фонд “, са 0,5% от недостига. „ Дори да не бяха взети тези пари, дефицитът щеше да е 2,7 % “, е мнението му.
„ Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще докара до безпорядък “, счита Драгомир Стойнев „ Българска социалистическа партия за България “.
Той сподели, че от 1 юли, когато промяната влезе в действие,
Националната електрическа компания (НЕК) няма да е публичен снабдител.
Няма по какъв начин да се прави микса с въглищните централи, разясни Стойнев.
Според него тази промяна би трябвало да се отсрочи с още една година, с цел да се изготви прекрасен модел.
Той добави, че сега фондът няма средства, с цел да изплати наградите на производителите.
„ За да стигнем до либерализирания пазар, повода е Планът за възобновяване и резистентност
(ПВУ), признат и вкаран в Брюксел по гледище на българското държавно управление “, сподели Цончо Ганев от „ Възраждане “.
Той изясни, че този ПВУ ликвидира българската енергетика и тецове.
По думите му Асен Василев и неговите съдружни сътрудници Бойко Борисов и Делян Пеевски са предложили фондът да бъде изпразнен при гласуването на бюджета през декември 2023 година „ Искахме ПВУ да не бъде прилаган в България, тъй като той е всичко друго, само че не и потребен за страната “, добави Ганев.
„ Сега е моментът да върнем този самобитен заем, който енергийният бранш даде,
с цел да поддържаме илюзията, че имаме сполучлива бюджетна политика “,
сподели Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС).
По думите му действителният недостиг е доста повече от 3%. Той беше трансформиран в недостиг на развиване,
беше трансфериран на секторите обучение, просвета, просвета и опазване на здравето, уточни депутатът.
Според него във всички тези браншове има заложени скрити дефицити и ще пестим от тях „ в името на това да поддържаме илюзията,
че последните три години сме имали добра фискална политика “.
„ Част от цената на тази бюджетна политика, която се организираше, е 30 милиарда лева “, добави Вълчев.
„ Ако извадите вложенията, които страната прави, ще видите,
че ние даже сме на плюс “, сподели Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ).
Той подчертава, че обществените разноски са напълно включени в налозите и таксите, които събира страната.
По думите му даже остава още за вложения. „ Допълнително теглим средства, тъй че да можем най-накрая да имаме страна с добра инфраструктура “, добави Арабаджиев.
„ Фондът не зависи от бюджета. Той зависи от ценови решения на КЕВР “, съобщи Радослав Рибарски (ПП-ДБ). По думите му тези ценови решения дефинират приходната и разходната част на този фонд. „ Във фонда се планувани над 1,1 милиарда лева за топлофикационни сдружения, за НЕК са планувани 850 млн. лева “, добави Рибарски. Той посочи, че цената, на която „ Топлофикация София “ продава своята електрическа енергия, е 995 лева на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лева Няма по какъв начин този фонд да оцелее с такива цени, като купува сила за 995 лева мегаватчас, уточни депутатът. По думите му в топлофикацията получават своите награди, до момента в който публичният снабдител НЕК, който изкупва силата за бита, не получава своите средства и това отваря спомагателен проблем в българската енергетика.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ