Парламентът откри нова процедура за избор на член на Сметната палата
Парламентът одобри процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претендент за член на Сметната палата и процедурата за избор от Народното събрание. „ За “ гласоподаваха 104 народни представители, 37 бяха „ срещу “ и четирима се въздържаха, предава Българска телеграфна агенция.
Предложението за претендент за член на Сметната палата се прави от ръководителя на Сметната палата. Управителният съвет на Института на вътрешните инспектори в България прави предложение до ръководителя на Сметната палата за съответния претендент за член на Сметната палата в 7-дневен период от приемането на процедурните правила от Народното събрание. Предложението за член на Сметната палата се внася в писмена форма от ръководителя на Сметната палата до Комисията по бюджет и финанси посредством ръководителя на Народното събрание в 7-дневен период от приемането на процедурните правила от Народното събрание, одобриха депутатите.
Предвижда се претендентът да бъде тестван за принадлежност към някогашната Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска и изслушан в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.
Кандидатът за член на Сметната палата се счита за определен, в случай че е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако претендент не получи нужните гласове за избор на съответната служба, Народното събрание приема решение за разкриване на нова процедура за избор, плануват още процедурните правила.
При разискването на разпоредбите в пленарната зала думата взеха единствено народни представители от " Продължаваме промяната-Демократична България " (ПП-ДБ). Мартин Димитров уточни, че преди години е основана опцията и правото две професионални организации да оферират двама професионални членове на Сметната палата. Винаги когато тези професионални организации предлагаха своите представители, те са били избирани единомислещо от Народното събрание, само че ръководещото болшинство позволи доста противен и противен казус – кандидатурата на Института на вътрешните инспектори освен, че не беше подкрепена от ръководещото болшинство, опозицията гласоподава " за ", само че нямаше и никакви причини, уточни той. По думите му Сметната палата към този момент не е този мощен коректив, който беше, и това е издирван резултат от ръководещите.
Колегата му Васил Пандов означи, че Сметната палата е орган, който има парламентарен сан на уредба, и той би трябвало да е самостоятелен. Според Пандов отводът на Народното събрание да избере оферти от самостоятелна външна организация претендент за член на Сметната палата и откриването на нова процедура съставлява нарушаване на Конституцията и устройствените закони за избор на регулатори, което обаче не е учудващо за актуалното ръководещо болшинство. По думите му задачата е да има политически назначения, които да обслужват ползите на Пеевски и Борисов.
В средата на май Народното събрание избра Маргарита Николова и Силвия Къдрева за заместник-председатели на Сметната палата, а Даниела Милушева за неин член. Депутатите не поддържаха кандидатурата на Росина Киркова за член на Сметната палата. Номинациите за членове бяха направени от управителните органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Института на вътрешните инспектори в България претенденти.
