Висшия съдебен съвет без разделен на две и намалиха мандата на главния прокурор
Парламентът одобри измененията в Конституцията в частта на правосъдната власт, съобщи кореспондент на " Фокус " .
След измененията съдиите ще се назначават, покачват намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Прокурорите и следователите пък ще се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от длъжност от Висшия прокурорски съвет.
Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ще се назначават с декрет на президента, по предложение на Висшия правосъден съвет за период от 7 години и без право на наново избиране.
Главният прокурор ще се назначава и освобождава също с указа на президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от 5 години и няма да има право за наново избиране. Така се понижава мандата на обвинител номер едно с две години. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет и министърът на правораздаването.
Престъпления, осъществени от основния прокурор или заместниците му, ще се проверяват от арбитър от Върховен касационен съд, който краткотрайно ще бъде прокурор.
Висшият правосъден съвет ще се състои от 15 членове, той ще включва председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 членове определени от съдиите, 5-ма от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, 2-ма определени от прокурорите, 6-ма от Народното събрание и един от следователите.
Създава се и Общо заседание, което ще се състои от Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет. То ще се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а при негово неявяване от ръководителя на Върховен административен съд.
Министърът на правораздаването и основният контрольор ще могат да вземат участие в съвещанието на Общото заседание, както и на съвещанията на двата съвета, само че няма да вземат участие в гласуването.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет се резервира. Той ще се състои от основен контрольор и 10 инспектори. Те ще се избират от Народното събрание с болшинство 2/3. Те ще могат да бъдат преизбирани на същата служба единствено за един мандат. След приключването на длъжността няма да могат заемат длъжността прокурор, арбитър и следовател за две години.
Обвинител номер едно да съставлява прокуратурата и да управлява Върховната прокуратура, ще бъде записано в чл.126 ал.2 . Досега беше записано " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “.
В същия член се основава нова ал.3 в същия член, която гласи, че " Главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността на досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховен административен съд ". Така отпада надзорът за правда върху активността на всички прокурори.
В Конституцията ще бъде записано също по този начин и че закононарушенията, осъществени от него или заместниците му, ще се проверяват от арбитър от Върховен касационен съд, който краткотрайно ще бъде прокурор. Радомир Чолаков изиска разделно гласоподаване на това предложение и прикани то да отпадне, само че не бе признато.
Съдилищата по места ще могат да сезират Конституционния съд, в случай че преценяват, по разнообразни каузи, само че единствено при протвоконституционност на закон, използван по делото.
При дебатите от Българска социалистическа партия показаха терзания, че се ускорява прекомерно доста парламентарното посланичество в правосъдната система, а това би могло да докара до дестабилизрането на независимостта на управляващите.
Атанас Атанасов съобщи, че главният принцип на разделяне на управляващите се състои в това, че управляващите не могат да бъдат безусловно независими, а да се управляват взаимно. По думите му дефектът в Конституцията от 1991 година се състои в това, че е била непокътната руската конструкция на прокуратурата.
Бойко Рашков се разгласи срещу разделянето на Висш съдебен съвет на две. Според него ръководещото болшинство се отдалечават от концепцията на 7-ото Велико Народно заседание. Той загатна, че измененията са противоконституционни и могат да паднат при сезиране на Конституционния съд. Рашков съобщи, че усилването на публичната квота в правосъдната власт ще увеличи опцията за въздействието в правосъдната система.
След измененията съдиите ще се назначават, покачват намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Прокурорите и следователите пък ще се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от длъжност от Висшия прокурорски съвет.
Председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ще се назначават с декрет на президента, по предложение на Висшия правосъден съвет за период от 7 години и без право на наново избиране.
Главният прокурор ще се назначава и освобождава също с указа на президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от 5 години и няма да има право за наново избиране. Така се понижава мандата на обвинител номер едно с две години. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет и министърът на правораздаването.
Престъпления, осъществени от основния прокурор или заместниците му, ще се проверяват от арбитър от Върховен касационен съд, който краткотрайно ще бъде прокурор.
Висшият правосъден съвет ще се състои от 15 членове, той ще включва председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 членове определени от съдиите, 5-ма от Народното събрание.
Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, 2-ма определени от прокурорите, 6-ма от Народното събрание и един от следователите.
Създава се и Общо заседание, което ще се състои от Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет. То ще се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а при негово неявяване от ръководителя на Върховен административен съд.
Министърът на правораздаването и основният контрольор ще могат да вземат участие в съвещанието на Общото заседание, както и на съвещанията на двата съвета, само че няма да вземат участие в гласуването.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет се резервира. Той ще се състои от основен контрольор и 10 инспектори. Те ще се избират от Народното събрание с болшинство 2/3. Те ще могат да бъдат преизбирани на същата служба единствено за един мандат. След приключването на длъжността няма да могат заемат длъжността прокурор, арбитър и следовател за две години.
Обвинител номер едно да съставлява прокуратурата и да управлява Върховната прокуратура, ще бъде записано в чл.126 ал.2 . Досега беше записано " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “.
В същия член се основава нова ал.3 в същия член, която гласи, че " Главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността на досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховен административен съд ". Така отпада надзорът за правда върху активността на всички прокурори.
В Конституцията ще бъде записано също по този начин и че закононарушенията, осъществени от него или заместниците му, ще се проверяват от арбитър от Върховен касационен съд, който краткотрайно ще бъде прокурор. Радомир Чолаков изиска разделно гласоподаване на това предложение и прикани то да отпадне, само че не бе признато.
Съдилищата по места ще могат да сезират Конституционния съд, в случай че преценяват, по разнообразни каузи, само че единствено при протвоконституционност на закон, използван по делото.
При дебатите от Българска социалистическа партия показаха терзания, че се ускорява прекомерно доста парламентарното посланичество в правосъдната система, а това би могло да докара до дестабилизрането на независимостта на управляващите.
Атанас Атанасов съобщи, че главният принцип на разделяне на управляващите се състои в това, че управляващите не могат да бъдат безусловно независими, а да се управляват взаимно. По думите му дефектът в Конституцията от 1991 година се състои в това, че е била непокътната руската конструкция на прокуратурата.
Бойко Рашков се разгласи срещу разделянето на Висш съдебен съвет на две. Според него ръководещото болшинство се отдалечават от концепцията на 7-ото Велико Народно заседание. Той загатна, че измененията са противоконституционни и могат да паднат при сезиране на Конституционния съд. Рашков съобщи, че усилването на публичната квота в правосъдната власт ще увеличи опцията за въздействието в правосъдната система.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ