Парламентът прие окончателно промени в Закона за съдебната власт. Те

Министърът на правосъдието може да оспорва решения на ВСС: Приеха промени в Закона за съдебната власт

Парламентът одобри дефинитивно промени в Закона за правосъдната власт. Те плануват Висшият правосъден съвет с изминал мандат да не може да взема кадрови решения в правосъдната система.

Министърът на правораздаването ще получи пълномощие да оспорва решения на Висшия правосъден съвет.

Представители на опозицията оферират парламентарната квота за избор на членове на Висшия правосъден съвет да бъде трансформирана в социална квота, което ще даде опция на неправителствени организации също да издигат претенденти.

Депутатите одобриха на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се вкарва правосъден надзор върху 72-часовото задържане с разпореждане на прокурор.

Предвижда се обвиненият или неговият бранител да може да апелират законността на постановлението за задържане пред съответния първоинстанционен съд, след връчването му. Жалбата се подава посредством прокурора, който е задължен да я изпрати на съда, дружно с материалите от досъдебното произвеждане, неотложно след приемане на жалбата. Съдът преглежда жалбата в намерено съвещание с присъединяване на прокурора, обвинения и неговия бранител неотложно след постъпването ѝ.

Съдът се произнася с определение, което се афишира на страните в правосъдното съвещание и се извършва неотложно. Определението може да се стачкува от прокурор и да се апелира от обвинения или неговия бранител пред съответния въззивен съд в тридневен период от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито съвещание с определение, което е дефинитивно.

Въвеждането на правосъден надзор върху 72-часовото задържане беше признато единомислещо със 187 гласа „ за “

По време на дебата в пленарната зала беше маркирано, че това е нова и вярна мярка за правния ред в България, защото има голям брой заведени каузи против България точно поради неналичието на тази правна уредба.

Във връзка с европейските наставления, с измененията в Наказателно-процесуален кодекс се вкарва обвързване за способените правоприлагащи органи да уведомяват обвинените за техните права и да дават опция да ги упражнят, да вземем за пример за правото на юрист и оказване на правна помощ, за правото на вербален и писмен превод, в случай че не владеят български език, за правото да запазят безмълвие и други

Отхвърлено беше предлагането на „ Демократична България “ лицата, които са подали известие за осъществено закононарушение, да могат да апелират постановлението за преустановяване на наказателното произвеждане.

Божидар Божанов (ДБ) даде образец, че са подали сигнал за имущественото положение на Пеевски, прокуратурата е образувала досъдебно произвеждане и по-късно го е прекратила, което подалите сигнала не могат да апелират. Според него прокуратурата постоянно си е намирала метод да постави чадър, по тази причина подалият сигнала би трябвало да може да апелира.

Иван Вачев (ПБ) разяснява, че не е осведомен със наличието на сигнала против Пеевски, само че сигурно той попада в тази категория каузи, в която ще има автоматизъм при обжалването на прекратяването на наказателното произвеждане.

Законопроектът за изменение на Наказателно-процесуален кодекс не беше гласуван напълно на второ четене, поради привършване на времето на пленарното съвещание. Предстои депутатите да прегледат второ четене и преходните и заключителните разпореждания от законопроекта.

SafeNews напомня, че три бяха законопроектите за промени в Закона за правосъдната власт, които одобри на първото си съвещание краткотрайната правна комисия в Народното събрание

То беше свикано изключително и стартира работата си с летящ старт, без остри политически разногласия и с впечатляващ консенсус.

Управляващите от „ Прогресивна България “ оферират състав на съвета с мандат, който е изминал с повече от една година да не може да взима кадрови решения. Нов състав на Висшия правосъден съвет да се избира при ясни критерии за професионални и нравствени качества. И в съвета да не могат да бъдат избирани лица, които през последните 7 години са били ръководители на висши съдилища и основни прокурори, както е техните заместници.

Проф. Янка Тянкова, ръководител на краткотрайната правна комисия в Народно събрание съобщи:

„ Стартираме и с най-сериозния проблем. Този, който насочи и посланието ни към жителите, промяна в правосъдната система. “

Димитър Петров, депутат от ПГ на „ Прогресивна България “ посочи, че тази смяна, е напълно в сходство с решението на Съда на Европейски Съюз от 30 април 2025 година, което позволява точно такива ограничавания когато се касае за обезпечаване върховенството на правото и на независимостта на правосъдната система.