Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за Българската народна

Парламентът одобри дефинитивно на второ четене законопроекта за Българската национална банка (БНБ), с който се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Още по тематиката 28 яну 2024 19 яну 2024 Предвижда се новият закон за Българска народна банка да влезе в действие от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България, заяви Българска телеграфна агенция. Със законопроекта за Българска народна банка се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, стартирането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, регистрирани в отчетите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за Българска народна банка. Не се плануват промени по отношение на настоящото законодателство във връзка с процедурата по желание на състав на Управителния съвет на Българска народна банка. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на шефа Народното събрание ще избира и подуправителите-ръководители на главните ръководства „ Емисионно “, „ Банково “ и „ Банков контрол “. Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава шест години. В признатия закон е регламентирано и ръководството на аварийните активи на Българската национална банка, които не са свързани с паричната политика на евросистемата, както и опцията Българска народна банка да ръководи непознати активи. Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до замяна на реплики на висок звук. По време на полемиката от „ Възраждане “ още веднъж показаха опасения от повишение на цените и инфлацията след влизането в еврозоната, както и опасения за загуба на суверенитет. От „ Българска социалистическа партия за България “ показаха, че България към момента не е подготвена да влезе в еврозоната. От „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ) разясниха, че е неуместно да се приказва за загуба на суверенитет, тъй като и сега сме в условия на Валутен ръб. Управляващите показаха още, че през 2023 година, когато се причисли към еврозоната, Хърватия има връх по напредък на приходите в Европейски Съюз, а резултатът от еврото върху инфлацията в страната е 0,2%. Искрен Митев (ПП-ДБ) уточни, че цените в Хърватия не са се повишили една година след приемане на еврото, а доверието в еврозоната се е покачило с 20%. Димо Дренчев („ Възраждане “) разяснява, че инфлацията в Хърватия не е скочила, тъй като държавното управление се е договорило с всички огромни вериги и всички съществени артикули са били с закрепени цени в първите месеци от влизането в еврозоната. Закръгляване на цените постоянно има, това не е основният проблем, основният проблем е загубата на суверенитет, сподели той. Мартин Димитров (ПП-ДБ) уточни, че най-коректното съпоставяне е със страни с Валутен ръб, като Естония и Литва, които са влезнали в еврозоната и това се е оказало огромен триумф за тях. За спомагателна загуба на суверенитет е неуместно да се приказва, тъй като в изискванията на Валутен ръб към този момент имаш закрепен курс, вързан си към еврото, с влизането в еврозоната ще имаш право на глас за всяко едно решение, уточни той. Много неистини изрекохте, репликира го Костадин Костадинов („ Възраждане “). Колко тъкмо огромно ни е правото на глас в Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като доста добре знаете, само че лъжете от тази естрада, разяснява той. Костадинов сподели, че тежестта е 0,4%, което значи, че при 10 съвещания нашият един представител ще има право на наличие на четири с право на глас, а на другите " ще се мълчи безшумно в ъгъла, зад фикуса и ще носи кафе ".   Георги Ганев (ПП-ДБ) възрази, че тежестта на България в гласуването в Управителния съвет на ЕЦБ, когато някой ден страната ни стане член на еврозоната, няма да е 0,4%, а нещо по-близо до 67%. Той уточни, че 16 страни, измежду които и България, ще се рутират, като ще имат 11 гласа. Румен Гечев („ Българска социалистическа партия за България “) цитира данни за икономическия напредък на Естония в последните тримесечия. Ние имаме плюс 3%, те имат минус 4% откакто от паричен съюз са влезнали в еврозоната, разяснява той. Мартин Димитров означи, че Естония е надалеч пред България. В момента имате следния избор – или ще последваме този сполучлив път на балтийските страни и на Хърватия, или ще отидете в неразбрани леви хрумвания, в които не вървите по европейския път, а тръгвате по някакъв различен път, съобщи той.  Нашият избор може да е като Дания и Швеция, те да не би да са до Владивосток, или Полша, Унгария и Чехия, отговори му Румен Гечев. Изборът е дали България е подготвена сега да влезе в еврозоната, нашите планове съответстват с водещи икономисти в Европа и нобелови лауреати по стопанска система, които споделят, че не сме подготвени, уточни той. Ще влезем, когато сме подготвени, добави той. Тошко Йорданов („ ИТН “) разяснява, че сега има две политически назначения в Управителния съвет на Българска народна банка и в случай че eдиният подуправител Петър Чобанов в действителност схваща от финанси, то другият подуправител - Андрей Гюров схваща от голф стадиони. Затова от „ ИТН “ желаеха член на Управителния съвет на Българска народна банка да не може да бъде лице, което в предходните пет години е било член на политическа партия, като условието да влезе в действие от 8 март тази година. Предложението обаче не беше подкрепено от пленарната зала. Венко Сабрутев (ПП-ДБ) разяснява, че предлагането на Тошко Йорданов е образец за това по какъв начин през законодателство могат да се мачкат хора и държавни органи. По думите му това не е просто офанзива към Гюров, това е офанзива към Българска народна банка и финансовата непоклатимост на страната. От „ Възраждане “ предложиха да се запише, че законът за Българска народна банка влиза в действие от 2043 година, само че това също беше отхвърлено от ръководещото болшинство.