Голям скок от догодина: Минималната заплата става 940 лева. Какво ще се случи с пенсиите?
Парламентът одобри новото удължение на наредбите на държавния бюджет за 2022 година Новият де факто период за приемане на бюджета за 2023 година е 31 юли 2023 година, което наподобява изцяло постижимо, предвид на избирането на постоянно държавно управление и поръчката на финансовия министър да внесе собствен бюджет в идващите седмици. Докато чакаме представянето на постоянния бюджет, е хубаво да обобщим някои въпроси, които към този момент откриха своя отговор.
Вдигат ли се пенсиите на 1 юли 2023 година?
Краткият отговор е Да “. Пенсиите се подвигат по т. нар, швейцарско предписание с 12%, като нарастването на процедура към този момент е реалност. Първо Надзорният съвет на Национален осигурителен институт гласоподава нарастването с 12% от 1 юли 2023 година, а след това и Народното събрание одобри нарастване на минималната пенсия до 523 лева, т.е. също растеж с 12%. Интересният факт тук е, че Национален осигурителен институт не са пуснали вест за своето решение от 5 юни, което е взето в деня, преди да се избере новото постоянно държавно управление. Така или другояче, тематиката с пенсиите наподобява завършена и би трябвало към този момент да не е част от идните полемики за бюджет 2023 година Важно е да се означи и доста сериозното повишаване на минималната пенсия в последните години – от 250 лева към 1 юли 2020 година до 523 лева към 1 юли 2023 година Това е растеж от 109% за три години, явно надалеч над инфлацията за този интервал и надлежно оттатък наредбите на швейцарското предписание, написа Марица.
Ще се повишили ли стремително минималната заплата?
Да, само че от началото на 2024 година Въпреки политическото заиграване на синдикатите с тематиката, повишаване на минималната заплата още от юли месец би било голяма неточност и в несъгласие със закона. Минималната заплата към този момент беше увеличена при започване на годината на 780 лева, след което Народното събрание одобри явен механизъм за нейното установяване, като минималното заплащане се обвързва със междинната брутна работна заплата по ясна формула – по този начин отпадат и всевъзможни пазарлъци с работодатели и синдикати. Последните имат цялостната независимост да си приказват на равнище обособени предприятия или браншове – там, където има съответното посланичество. Приетият механизъм залага, че към 1 септември 2023 година би трябвало да се дефинира новата минимална заплата, която да влезе в действие от 1 януари 2024 година Минималната заплата при започване на 2024 година следва да е равна на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 година и първите две тримесечия на 2023 година Тъй като към този момент има данни за съвсем целия представен интервал, можем с огромна доза сигурност да твърдим, че новата минимална заплата от 1 януари 2024 година би трябвало да е към 940 лева, т.е. растеж с над 20% от настоящото равнище. При това състояние на нещата е изцяло ненужно да се политизира тематиката в идните полемики за бюджет 2023 година
Ще отпадат ли понижените ставки на Данък добавена стойност?
На този стадий по-скоро не. През последните години се отвориха всевъзможни пролуки в Данък добавена стойност, като описът на стоките и услугите с понижена ставка към този момент включва над 10 такива. Тук влизат хлябът и брашното с нулева ставка, общата туристическа услуга и настаняването, книгите, заведенията за хранене, бебешките храни и пелени, потреблението на спортни уреди, централното отопление и природният газ със ставка от 9%. Голяма част от тези преференциални ставки имат избран период – нулевата ставка за брашното и хляба и понижената ставка за заведенията за хранене, общата туристическа услуга и потреблението на спортни уреди изтичат на 31 декември 2023 година В същото време въведените като краткотрайна мярка понижени ставки за доставка на книги, както и на бебешки храни и пелени към този момент работят като непрекъсната мярка. Единствено понижената ставка за централното отопление и природния газ изтича на 1 юли 2023 година
Казано с други думи, дебатът за понижените ставки на Данък добавена стойност наподобява ще се организира в края на годината с приемането на бюджета за 2024 година Тогава ще се реши какво да се прави с преференциите, които изтичат на 31 декември, и евентуално може да се отвори дебатът за към този момент непрекъснатата мярка за книгите и бебешките храни и пелени. Сега полемиките по-скоро ще се концентрират единствено върху централното отопление и природния газ, защото преференцията изтича в края на юни. От бюджетна позиция в края на годината би било добре да се отърсим от краткотрайните ограничения и да запушим пробойните в облагането с Данък добавена стойност.
Какво да чакаме от идния бюджет?
Голямата тематика пред бюджета несъмнено е свиването на недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт и задаването на ясна траектория в средносрочен проект, която да върне доверието и предвидимостта в провежданата фискална политика. Описаното нагоре ясно демонстрира, че някои от главните въпроси пред бюджета към този момент са намерили своя отговор пенсиите са вдигнати, минималната заплата би следвало да се усили В началото на идната година, а понижените ставки на Данък добавена стойност по-скоро ще са тематика в края на годината. Очакването е свиването на недостига да мине през проверка на разноските за прехрана и финансовите разноски, внасянето на по-голям дял от държавните предприятия и възможното залагане на спомагателни доходи по Националния проект за възобновяване и резистентност, т.е. държавното управление ще се опита да се пребори за второ заплащане през тази година.
Дали това ще е задоволително да влезе дефицитът до ограничаването от 3%, следва да забележим. Отчетливото понижение в инфлацията както в Европа като цяло, по този начин и у нас може да спомогне за аргументиране на по-консервативно повишение на приходите в средносрочен проект. Свиването на бюджетния недостиг и тази година мъчно ще стане без по-строг взор към разходната част на бюджета. Парламентът би трябвало да е доста закостенял към всевъзможни хрумвания за растеж на настоящите разноски и/или изключително повишаване на заплати.
Вдигат ли се пенсиите на 1 юли 2023 година?
Краткият отговор е Да “. Пенсиите се подвигат по т. нар, швейцарско предписание с 12%, като нарастването на процедура към този момент е реалност. Първо Надзорният съвет на Национален осигурителен институт гласоподава нарастването с 12% от 1 юли 2023 година, а след това и Народното събрание одобри нарастване на минималната пенсия до 523 лева, т.е. също растеж с 12%. Интересният факт тук е, че Национален осигурителен институт не са пуснали вест за своето решение от 5 юни, което е взето в деня, преди да се избере новото постоянно държавно управление. Така или другояче, тематиката с пенсиите наподобява завършена и би трябвало към този момент да не е част от идните полемики за бюджет 2023 година Важно е да се означи и доста сериозното повишаване на минималната пенсия в последните години – от 250 лева към 1 юли 2020 година до 523 лева към 1 юли 2023 година Това е растеж от 109% за три години, явно надалеч над инфлацията за този интервал и надлежно оттатък наредбите на швейцарското предписание, написа Марица.
Ще се повишили ли стремително минималната заплата?
Да, само че от началото на 2024 година Въпреки политическото заиграване на синдикатите с тематиката, повишаване на минималната заплата още от юли месец би било голяма неточност и в несъгласие със закона. Минималната заплата към този момент беше увеличена при започване на годината на 780 лева, след което Народното събрание одобри явен механизъм за нейното установяване, като минималното заплащане се обвързва със междинната брутна работна заплата по ясна формула – по този начин отпадат и всевъзможни пазарлъци с работодатели и синдикати. Последните имат цялостната независимост да си приказват на равнище обособени предприятия или браншове – там, където има съответното посланичество. Приетият механизъм залага, че към 1 септември 2023 година би трябвало да се дефинира новата минимална заплата, която да влезе в действие от 1 януари 2024 година Минималната заплата при започване на 2024 година следва да е равна на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 година и първите две тримесечия на 2023 година Тъй като към този момент има данни за съвсем целия представен интервал, можем с огромна доза сигурност да твърдим, че новата минимална заплата от 1 януари 2024 година би трябвало да е към 940 лева, т.е. растеж с над 20% от настоящото равнище. При това състояние на нещата е изцяло ненужно да се политизира тематиката в идните полемики за бюджет 2023 година
Ще отпадат ли понижените ставки на Данък добавена стойност?
На този стадий по-скоро не. През последните години се отвориха всевъзможни пролуки в Данък добавена стойност, като описът на стоките и услугите с понижена ставка към този момент включва над 10 такива. Тук влизат хлябът и брашното с нулева ставка, общата туристическа услуга и настаняването, книгите, заведенията за хранене, бебешките храни и пелени, потреблението на спортни уреди, централното отопление и природният газ със ставка от 9%. Голяма част от тези преференциални ставки имат избран период – нулевата ставка за брашното и хляба и понижената ставка за заведенията за хранене, общата туристическа услуга и потреблението на спортни уреди изтичат на 31 декември 2023 година В същото време въведените като краткотрайна мярка понижени ставки за доставка на книги, както и на бебешки храни и пелени към този момент работят като непрекъсната мярка. Единствено понижената ставка за централното отопление и природния газ изтича на 1 юли 2023 година
Казано с други думи, дебатът за понижените ставки на Данък добавена стойност наподобява ще се организира в края на годината с приемането на бюджета за 2024 година Тогава ще се реши какво да се прави с преференциите, които изтичат на 31 декември, и евентуално може да се отвори дебатът за към този момент непрекъснатата мярка за книгите и бебешките храни и пелени. Сега полемиките по-скоро ще се концентрират единствено върху централното отопление и природния газ, защото преференцията изтича в края на юни. От бюджетна позиция в края на годината би било добре да се отърсим от краткотрайните ограничения и да запушим пробойните в облагането с Данък добавена стойност.
Какво да чакаме от идния бюджет?
Голямата тематика пред бюджета несъмнено е свиването на недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт и задаването на ясна траектория в средносрочен проект, която да върне доверието и предвидимостта в провежданата фискална политика. Описаното нагоре ясно демонстрира, че някои от главните въпроси пред бюджета към този момент са намерили своя отговор пенсиите са вдигнати, минималната заплата би следвало да се усили В началото на идната година, а понижените ставки на Данък добавена стойност по-скоро ще са тематика в края на годината. Очакването е свиването на недостига да мине през проверка на разноските за прехрана и финансовите разноски, внасянето на по-голям дял от държавните предприятия и възможното залагане на спомагателни доходи по Националния проект за възобновяване и резистентност, т.е. държавното управление ще се опита да се пребори за второ заплащане през тази година.
Дали това ще е задоволително да влезе дефицитът до ограничаването от 3%, следва да забележим. Отчетливото понижение в инфлацията както в Европа като цяло, по този начин и у нас може да спомогне за аргументиране на по-консервативно повишение на приходите в средносрочен проект. Свиването на бюджетния недостиг и тази година мъчно ще стане без по-строг взор към разходната част на бюджета. Парламентът би трябвало да е доста закостенял към всевъзможни хрумвания за растеж на настоящите разноски и/или изключително повишаване на заплати.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ