Парламентът прие на второ четене изборен член на Висшия съдебен

Парламентът одобри на второ четене избирателен член на Висшия правосъден съвет (ВСС) да не може да e лице, което в границите на предходния мандат на изборните членове на Висш съдебен съвет е било ръководител на Върховния касационен съд (ВКС), ръководител на Върховния административен съд (ВАС) или основен прокурор. Депутатите гласоподаваха текстове от измененията в Закона за правосъдната власт.

Народното събрание утвърди текстове от измененията в Закона за правосъдната власт, свързани с критериите за избор на членове на Висшия правосъден съвет от Народното събрание и от съдиите, прокурорите и следователите.

Прието беше също избирателен член на Висш съдебен съвет да не може и да е лице, което през последните две години е изпълнявало функционалностите ръководител на Върховен административен съд, Върховен касационен съд или основен прокурор за шест или повече месеца без значение дали има спиране на функционалностите.

Отхвърлен беше параграфът, съгласно който един от членовете на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет се избира по предложение на Общото заседание на юристите от страната и един - по предложение на Съюза на юристите в България. Не беше признато и един от членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет и един - по предложение на Българската академия на науките (БАН).

В седемдневен период след съвещанието на отрасловата парламентарна комисия, на което се организира чуването, вносителите на предложенията за претенденти за членове на Висш съдебен съвет имат право да ги отдръпват, одобриха депутатите.

Когато при гласуването в Народното събрание не са определени всички членове на Висшия правосъден съвет, в двуседмичен период Народното събрание стартира нова процедура за избор на оставащите членове.

До встъпването в служба на новоизбраните членове пленумът на Висш съдебен съвет, надлежно Съдийската и Прокурорската колегии, отсрочват приемането на решения, които директно засягат организацията и действието на правосъдната система, касаят нейната самостоятелност или имат дълготраен кадрови или учредителен резултат, когато е минала повече от една година от приключването на мандата на изборните членове, взеха решение още депутатите.

Парламентът одобри да има обществено видеонаблюдение в действително време и видеозаснемане в секциите при преброяването на гласовете от директния избор на членове на Висш съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите.

Във фокуса на полемиката в пленарната зала беше предлагането за социална квота във Висш съдебен съвет, като част от парламентарната.

Надежда Йорданова („ Демократична България “) изрази безпокойствие, че огромна част от гаранциите за смяна на процедурата за избор на Висш съдебен съвет не са срещнали поддръжка, както и гаранциите за партийна индиферентност на членовете на Висш съдебен съвет. Доброто решение, което постигнахме, е ограничението на пълномощията на Висш съдебен съвет с изминал мандат, сподели тя.

Янка Тянкова („ Прогресивна България “) уточни, че текстовете за второ четене са съобразени със мненията на институции и професионални организации. Колегата ѝ Димитър Петров изрази опасения за риск от противоконституционност на текстовете за публичната квота.

Велислав Величков („ Продължаваме промяната “) разяснява, че всички Висши правосъдни препоръки до момента са избирани по партийни квоти и вярата му е актуалните ръководещи да не създадат по този начин. Относно предлагането за социална квота, Величков изясни, че концепцията е Българска академия на науките, Софийският университет, Съюзът на юристите да могат да предлагат, а дали депутатите ще припознаят тези кандидатури си е техен въпрос.

Като депутат можете да предлагате всеки и ще си носите отговорността за предлагането, а не някакво общо заседание, което да размива отговорността, обърна се Тома Биков (ГЕРБ-СДС) към Велислав Величков.

Ангел Янчев („ Възраждане “) разяснява, че в България нестопанските организации, изключително тези в правораздаването, са финансирани от „ Америка за България “.