Парламентът прие на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване

Парламентът одобри на второ четене бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2018 година

Със законопроекта се вършат и промени в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), с които се трансформират условията за право на парично обезщетение за безработица. Вече ще се изискват импортирани и дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица " минимум 12 месеца от последните 18 месеца.

Досега право на парично обезщетение за безработица имаха лицата, за които са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица " минимум 9 месеца през последните 15 месеца преди преустановяване на обезпечаването. Променят се и условията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били обезпечени за безработица за времето след 31 декември 2001 година, при погашение на компенсацията за безработица. Например лице с застрахователен стаж сред 11 и 15 години ще получава обезщетение за безработица 10 месеца. Досега лице с над 12 години застрахователен стаж получаваше обезщетение в продължение на 12 месеца.

Определянето на правото, на размера и на периода на паричните компенсации за безработица на лицата, чието обезпечаване е прекъснато преди 1 януари 2018 година, се прави по досегашния ред, записаха депутатите.

От "БСП за България " упрекнаха ръководещите, че с измененията в КСО се лишават права на обезпечените лица. От Движение за права и свободи показаха, че сезонните служащи по никакъв метод няма да могат да изпълнят спомагателното утежняващо изискване и да се възползват от компенсацията за безработица.

Министърът на труда и обществената политика Бисер Петков разяснява, че напоследък българският пазар на труда изпитва изострен дефицит на работна ръка и политиките би трябвало да предизвикват по-бързото връщане на родители и безработни лица на работа. Той благодари на депутатите за приемането на бюджета на ДОО за идната година. Според него е открит оптималният баланс за повишение на адекватността на съществени социално-осигурителни заплащания и възстановяване на финансовата непоклатимост на осигурителната система. Голямата вест от този бюджет е, че при повишение на минималните осигурителни заплащания в това време делът на финансирането от централния бюджет понижава на 40 %, означи Петков.

Намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет, акцентира той.