НС прие на първо четене промените в Конституцията
Парламентът одобри на първо четене измененията в Конституцията със 164 гласа “за ”, 66 “против ” и без въздържали се. Съгласно процедурата, през днешния ден промените бяха подложени още веднъж на първо гласоподаване, след като преди два месеца не събраха нужните три четвърти болшинство.
Промените в главния закон поддържаха от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи, „ срещу “ бяха от „ Възраждане “, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври ръководителят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
Според Конституцията, както и съгласно признатите процедурни правила за гласоподаване на промените в главния закон, планът се разисква и приема на три гласувания в разнообразни дни. Той е признат на първо четене, в случай че за него са дали своят вот три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред главните акценти в него е подсилване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), промяна на прокуратурата, промяна на институцията на служебния кабинет, транспарантен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – директно от прокурорите, един – от следователите, и един – от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначение на служебно държавно управление.
По време на днешния спор ръководителят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) изясни какви промени ще бъдат направени сред първо и второ четене на измененията в Конституцията. Той уточни, че предлагането за смяна на националния празник – 3 март няма да бъде подкрепено. Ще бъде преформатирана длъжностната характерност на основния прокурор по подобен метод, че да отпадне надзорът за правда над всеки обособен прокурор, което беше огромният проблем, съобщи Чолаков. Ще му бъдат непокътнати методическите инструкции, той ще си остане началник на висша прокуратура и представител на прокуратурата изобщо – това е консенсусно предложение, в това число на професионалните общности, добави още ръководителят на конституционната комисия. Чолаков сподели, че професионалната квота в съдийския съвет ще бъде повишена по отношение на политическата. По думите му спорен е въпросът по разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две колегии, само че това, за което има консенсус, е, че ще бъде непокътнат общ формат.
Промените в главния закон поддържаха от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи, „ срещу “ бяха от „ Възраждане “, „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври ръководителят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
Според Конституцията, както и съгласно признатите процедурни правила за гласоподаване на промените в главния закон, планът се разисква и приема на три гласувания в разнообразни дни. Той е признат на първо четене, в случай че за него са дали своят вот три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред главните акценти в него е подсилване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), промяна на прокуратурата, промяна на институцията на служебния кабинет, транспарантен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – директно от прокурорите, един – от следователите, и един – от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначение на служебно държавно управление.
По време на днешния спор ръководителят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) изясни какви промени ще бъдат направени сред първо и второ четене на измененията в Конституцията. Той уточни, че предлагането за смяна на националния празник – 3 март няма да бъде подкрепено. Ще бъде преформатирана длъжностната характерност на основния прокурор по подобен метод, че да отпадне надзорът за правда над всеки обособен прокурор, което беше огромният проблем, съобщи Чолаков. Ще му бъдат непокътнати методическите инструкции, той ще си остане началник на висша прокуратура и представител на прокуратурата изобщо – това е консенсусно предложение, в това число на професионалните общности, добави още ръководителят на конституционната комисия. Чолаков сподели, че професионалната квота в съдийския съвет ще бъде повишена по отношение на политическата. По думите му спорен е въпросът по разделянето на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две колегии, само че това, за което има консенсус, е, че ще бъде непокътнат общ формат.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ