На първо четене: НС прие промени в Закона за ДДС, с които се въвеждат специални режими за малки предприятия
Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за налог върху добавената стойност (ДДС) с 95 гласа " за ", без " срещу " и с 57 гласа " въздържал се ".
Законопроектът е импортиран от Министерския съвет (МС) и с него се регламентират изискванията за използване на специфични режими за дребни предприятия, открити в страната и в друга страна член на Европейския съюз (ЕС).
Режимът за дребни предприятия в страната ще може да се ползва от всяко данъчно задължено лице, открито на територията на страната, което прави доставки на артикули и услуги с място на осъществяване на територията на страната и годишният му оборот в страната не надвишава националния предел през календарната година. Съобразено с Директива (ЕС) 2020/285, със законопроекта е планувано годишният оборот в страната, до който ще се дава освобождение в страната, да не надвишава националния предел от 51 130 евро. С препоръчаните разпореждания се подсигурява, че при използването на националния предел не се прави разлика сред открити и неустановени в страната данъчно задължени лица, се показва в претекстовете на Министерски съвет.
Режимът за дребни предприятия в Европейски Съюз ще може да се ползва от всяко данъчно задълженото лице, открито на територията на страната, което прави доставки на артикули и услуги с място на осъществяване на територията на друга страна членка. Предложените разпореждания разрешават на данъчно задължените лица, открити в страната, да не таксуват с Данък добавена стойност доставките на артикули и услуги, осъществени в страни членки, в които не са открити, и да се възползват от опростени отговорности, свързани с Данък добавена стойност, при изискване че техният годишен оборот в някоя от тези страни членки не надвишава националния предел в съответната страна членка и при изискване, че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 евро. Също по този начин предложенията плануват данъчно задължените лица, които са открити в други страни членки, да не таксуват с Данък добавена стойност доставките на артикули и услуги с място на осъществяване на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 евро и годишният оборот в страната не надвишава националния предел от 51 130 евро.
Специалните режими не са наложителни за данъчно задължените лица. Предлаганите разпореждания дават на данъчно задължените лица правото да избират сред общия режим на Данък добавена стойност и специфичния режим за дребните предприятия. За задачата е планувано данъчно задължено лице, открито на територията на страната, с годишен оборот в страната, който не надвишава националния предел, да има право на избор за използване на общия ред за облагане с Данък добавена стойност или на режим за дребни предприятия в страната, без значение дали е превишен прагът на Съюза. Предвидено е, че когато данъчно задължено лице, открито на територията на страната, е записано по Закона за Данък добавена стойност, може да избере да ползва режим за дребни предприятия в Европейски Съюз единствено в други страни членки.
Мартин Димитров от " Продължаваме промяната-Демократична България " (ПП-ДБ) означи, че от много време упорстват за внедряване на директивата, която разрешава на дребни и междинни предприятия, които работят на територията на няколко страни от Европейски Съюз, да употребяват кумулативен предел за регистрация по Данък добавена стойност от 100 000 евро. Това е нещо позитивно, което ще насърчи дребните компании да работят на територията на повече от една страна членка на Европейски Съюз, уточни той. За страдание, в законопроекта има текстове, които будят безпокойствие, разяснява Димитров и посочи, че те са основани евентуално за битка с данъчните измами, само че на процедура вкарват в допълнение условие за прилагане на данъчен заем при реализиране на доставки в чужбина. Той сподели, че още веднъж от ПП-ДБ оферират възобновяване на националния предел за наложителна регистрация по Данък добавена стойност от 166 000 лв..
Александър Койчев ( " Възраждане " ) разяснява, че концепцията на тези режими е да развиват дребните предприятия, само че дали ще проработят, е въпрос на време. Той съобщи, че ги тормозят и двата прага - и европейският, и българският.
