Валя Гигова: Законът за колекторите има сериозни недостатъци
Парламентът одобри на първо четене плана на закон за колекторските компании (), само че това стана при много раздразнителен спор и с доста рецензии и рекомендации към плана. Силно сериозни бяха даже и депутати от три партии в ръководещата коалиция, без Българска социалистическа партия, чийто водач Корнелия Нинова е основател на плана. Критиките са разнородни - от неизясненост, в това число във връзка с обсега на закона, до обвинявания, че той в действителност пази колекторските компании, като им основава монополно състояние.Залогът е огромен, тъй като сходен закон е с капацитета сензитивно да засегне правната сфера на голям брой жители. " Капитал " се обърна за коментар по тематиката към юрист Валя Гигова, която има сериозна експертиза в тази област. Попитахме я и за други настоящи законодателни тематики. Валя Гигова е зам.-председател на Висшия адвокатски съвет, шеф на адвокатско съдружничество " Гигова и сътрудници ". Професионалният й път стартира като нотариус през 1994 година, а от 1998 година насам е юрист. Специализира в областта на вещното, банковото, комерсиалното право, несъстоятелността и други В продължение на доста години взе участие интензивно в работата по законопроекти в региона на гражданското, комерсиалното и банково право както в границите на работни групи към Министерството на правораздаването, по този начин и в дебатите в парламентарната правна комисия.
Каква е вашата оценка на плана за нов закон за колекторите? При всички случаи този закон е нужен, дори просрочен, тъй като би трябвало да има нормативна изясненост за метода, по който се реализира несъдебното събиране на вземания. За правосъдното събиране има правила от години, уредени в процесуалния закон, само че за несъдебното няма, а то стана доста известно през последните години и се реализира от така наречените колекторски компании.
Колекторите не са натоварени с обществена власт от страната, заради което не разполагат със средствата на процесуалната насила, както е при правосъдните реализатори. Колекторите правят активността си в границите на реализираната от тях комерсиална активност със характерен предмет - ръководство и събиране на вземания.
Този законопроект обаче слага няколко концептуални казуса, най-същественият от които е, че на процедура отваря път за лицемерен режим при несъдебното събиране на вземания. На процедура законът ще се ползва за всички трансферирани или предоставени за събиране потребителски вземания на колектори - включително вземанията на кредиторите по така наречен бързи заеми, вземанията на снабдители на комунални услуги, на артикули (например вземанията на лизинговите компании и пр.). От предметния обсег на закона са изключени вземанията на банките по договорите за заем, без значение дали са трансферирани или предоставени за събиране. Подобен лицемерен режим е извънредно недопустим, тъй като значи, че ще се ползват разнообразни стандарти при събирането на разнообразни вземания. Давам образец: в случай че категорично забраняваме при събирането на едни вземания да се употребяват избрани форми на напън, като да вземем за пример да се търси длъжникът през нощта или да му се звъни по телефона по това време, да се слагат обявления на избрани места и други, това значи ли, че сходни способи са възможни при останалите случаи на несъдебно събиране? Ами явно, че не са.
Реклама
България би трябвало да транспонира. И моето мнение е, че не можем да имаме два закона за събиране на вземанията съгласно това дали са вземания на кредитни институции или вземания по потребителски контракти, подписани от други правни субекти. Законът би трябвало да е един, тъй като за индивида, който дължи пари, би трябвало да бъде без значение от какво произтичат отговорностите му, дали да вземем за пример дължи на мобилен оператор или на банката Х. В случая обаче имаме план на закон за колекторите, както самите създатели оповестиха. Има два типа колекторска активност. Първият е събиране на добити посредством покупка вземания, като в този случай колекторът е и самият заемодател. Когато колекторът не е придобил непознато взимане, а то му е предоставено единствено за събиране, тогава той упражнява действия по ръководство и събиране на вземания от непознато име - от името на кредитора. И едната, и другата активност се реализират от компании със характерен предмет на активност - пазаруване, ръководство и събиране на вземания.
След като от обсега на този закон са изключени вземанията по банковите потребителски контракти, ще има разлика сред метода, по който колекторите ще събират банковите и небанковите вземания, а в това няма нито правна, нито житейска логичност. Колекторските компании получават или им се разпореждат за събиране разнообразни по темперамент вземания - и банкови, и небанкови, само че методът на събиране на потребителските вземания би трябвало да е еднакъв. За длъжника е без значение дали този, който събира извънсъдебно, събира банковия му заем или сметката за телефона и тока.
В закона е направено ясно разграничаване сред двата типа колекторска активност - по събиране на добити лични вземания и по събиране на предоставени за ръководство и събиране непознати вземания, като режимът е унифициран. Направено е и друго разграничаване сред колекторите - дали съставляват финансови институции или не, и съгласно този аршин е планувано да се вписват в два разнообразни регистъра. Тези, които не са финансови институции, ще би трябвало да се впишат в указател към Министерството на стопанската система, който е означен като " Единен указател на лицата, осъществяващи събиране на вземания ", а финансовите институции, които събират вземания, ще се записват в Българска народна банка, както е и досега по силата на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е различен сериозен минус, подбуден отново от двойствения режим в уредбата на лицата, които събират вземания.
Регистър би трябвало да има. Най-малкото, когато на длъжника му се обадят от името на някоя компания или му изпратят известие от нейно име, той би трябвало да разполага с елементарен и бърз метод да ревизира дали в действителност има такава колекторска компания. Но съгласно мен регистърът би трябвало да е един и да се води от Българска народна банка, а не от Министерството на стопанската система. Българска народна банка би трябвало да следи дали тези сдружения дават отговор на условията за капитал, членове на управителни органи, правила и други На процедура при уредбата на условията за сдружение, което се вписва в Министерство на стопанската система като колектор, са употребени разпоредбите, заложени в ЗКИ по отношение на финансовите институции, което прави безпредметно основаването на двоен режим. Контролът за съблюдаване на условията при основаване на колекторската компания също би трябвало да е обединен и това помоему би трябвало да се прави от Българска народна банка, която има задоволително опит в тази активност. Контролът при реализиране на активността с оглед отбраната на длъжниците консуматори - посещаемост, честота, позвъняване и така нататък, е възложен на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), което е верният метод. КЗП има характерни задания по отношение на отбрана на потребителите.
Реклама Огромната разлика сред събирането на вземания от правосъдните реализатори и от колекторите е, че колекторите не разполагат с държавна насила. Колекторът може да събира, като приканва длъжника да заплаща, припомня му, че дължи, и го подтиква да заплати, само че не може да употребява насила, посягайки към имуществото, към заплатата му.
Проектът предлага да се вкара обвързване за известяван преди прекачване на вземането от един заемодател на различен. Какъв резултат ще има това съгласно вас? В това обвързване има разсъдък дотолкоз, доколкото ще се подтиква задълженото лице да си заплати на предходния заемодател, тъй като всеки от нас в огромна степен договаря и с оглед личността на кредитора. Вярно, става дума за парични отговорности и за длъжника би следвало да е без значение на кого ще заплати. Разумно е да се даде опция на хората, които са се доверили на избран заемодател, да изпълнят задължението си към него, преди той да го трансферира.
Не откривам смисъл обаче в текста, който споделя, че уведомяването за желанието за прекачване би трябвало да стане по реда на Граждански процесуален кодекс. Това е невероятно, тъй като Граждански процесуален кодекс е процесуален закон и там дейностите се правят от натоварени от съда помощни органи - връчители, които разполагат с избрани обществени удостоверителни пълномощия - нещо, с което чиновниците на колекторите не разполагат. Уведомяването по този закон би трябвало да стане по реда на Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), който урежда връчването на частноправните изказвания, каквото е несъмнено уведомлението за желание за прекачване. Въобще в закона има едно изначално неправилно концептуално разбъркване на публично-правни и частно-правни институти, а колекторската активност, въпреки и характерна, е комерсиална активност.
Законът на процедура не разрешава прехвърлянето на потребителско взимане на разположение, което не е колектор или финансова институция по ЗКИ. Това също е лишено и от правна, и от житейска логичност. Много постоянно вземането се придобива от близки на длъжника, които го купуват на релативно по-ниска цена от номинала, като заместват кредитора и резервират правата си против длъжника, като по този метод и действително му оказват помощ - посредством понижаване, разсрочване, отлагане и опрощаване на вземането. Това са така наречен в практиката единични цесии, с които длъжникът освен, че е склонен, само че постоянно и ги инициира като прийом за облекчение на личното си финансово състояние. Мисля, че наложително би трябвало да има предписание, че взимане може да се трансферира и на заемодател, с който длъжникът е склонен. Защо да се върви при колектор, в случай че има такава алтернатива? Добре, при тези неясноти в обсега на закона и този лицемерен режим дали той ще може да извърши задачите, които си слага - да извади на ярко активността на колекторите и да отбрани длъжниците от тормоз. Вероятно, тъй като контролира по кое време, от кого и по какъв начин може да се реализира несъдебната насила върху хората да платят отговорностите си. Основната му задача да каже кое може и кое не може е изпълнена. Естествено, тези правила са привнесени от непознати правни системи, само че те са идентични на всички места по света и всичките са ориентирани към запазване на персоналната сфера на индивида, публичния му престиж и достолепие от неприемливи и унизителни похищения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Политика 3 Енергетика 1 Политика 2 Свят 3 Право 1 Предприемач 2 Строителство и парцели 3 Свят Реклама
Редно е обаче да се замислим за какво да не може колекторът да търси длъжника в почивни дни, а това да може да прави призовкарят на съда? Всъщност опцията чиновниците на съда да връчват бумаги и в почивни дни не е дадена инцидентно, тъй като доста хора не могат да бъдат открити през работно време и биват търсени точно в почивните дни. Разумно е това предписание да отпадне при всички случаи, тъй като съществува риск да не бъде известен някой, който желае да си заплати. Сега ние гледаме единствено на риска дали някой няма да бъде смутен, само че не съзираме риска, че някой може да бъде неосведомен примерно за желанието за прекачване или за това за какво, какъв брой и по какъв начин може да заплати при облекчени условия. Как бихте обобщили вашите рекомендации към законопроекта? Първо, подобен закон е нужен, само че той би трябвало да е един, без значение кой реализира активността по събирането - колектор или финансова институция, и без значение какви вземания се събират. Събирането на вземанията би трябвало да се реализира по еднакъв метод, без значение дали се събират лични вземания или предоставени за събиране, без значение дали се събират вземания от контракти за заем или други потребителски контракти. Ако би трябвало да има специфични правила единствено за вземанията, произлизащи от контракт за банков заем, те би трябвало да бъдат изнесени в обособена глава като специфични правила. Но общият режим би трябвало да бъде еднакъв.
Другото - длъжниците би трябвало да имат една и съща форма на протекция, без значение какъв е произходът на вземането.
Регистърът на тези компании, които събират вземания, би трябвало да е един. Контролът върху активността на колекторите, само че единствено с оглед отбрана правата на потребителите, би трябвало да е в Комисията за отбрана на потребителите, а регистрацията и надзорът върху активността - в Българска народна банка.
Терминологично законът е прекомерно променчив. Понятийният уред следва да се уточни - не може в закон да се записва " контракти за заем, издадени от кредитна институция " - издават се нормативни, административни актове, заповеди и прочие, а договорите се подписват. В спомагателни разпореждания би трябвало да се уредят дефиниции на въведените със закона понятия. Например би трябвало да е ясно, че сдружение, което може да ръководи, обслужва и събира вземания, може да е финансова институция или сдружение със характерен предмет на активност, вписано в умишлен указател, и прочие Трябва да има формулировка и на дейностите по " ръководство и обслужване на заеми " и " действия по събиране на взимане ", тъй като не е задоволително пътем да бъдат упоменати, без да е ясно в какво се показват тези действия.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Каква е вашата оценка на плана за нов закон за колекторите? При всички случаи този закон е нужен, дори просрочен, тъй като би трябвало да има нормативна изясненост за метода, по който се реализира несъдебното събиране на вземания. За правосъдното събиране има правила от години, уредени в процесуалния закон, само че за несъдебното няма, а то стана доста известно през последните години и се реализира от така наречените колекторски компании.
Колекторите не са натоварени с обществена власт от страната, заради което не разполагат със средствата на процесуалната насила, както е при правосъдните реализатори. Колекторите правят активността си в границите на реализираната от тях комерсиална активност със характерен предмет - ръководство и събиране на вземания.
Този законопроект обаче слага няколко концептуални казуса, най-същественият от които е, че на процедура отваря път за лицемерен режим при несъдебното събиране на вземания. На процедура законът ще се ползва за всички трансферирани или предоставени за събиране потребителски вземания на колектори - включително вземанията на кредиторите по така наречен бързи заеми, вземанията на снабдители на комунални услуги, на артикули (например вземанията на лизинговите компании и пр.). От предметния обсег на закона са изключени вземанията на банките по договорите за заем, без значение дали са трансферирани или предоставени за събиране. Подобен лицемерен режим е извънредно недопустим, тъй като значи, че ще се ползват разнообразни стандарти при събирането на разнообразни вземания. Давам образец: в случай че категорично забраняваме при събирането на едни вземания да се употребяват избрани форми на напън, като да вземем за пример да се търси длъжникът през нощта или да му се звъни по телефона по това време, да се слагат обявления на избрани места и други, това значи ли, че сходни способи са възможни при останалите случаи на несъдебно събиране? Ами явно, че не са.
Реклама
България би трябвало да транспонира. И моето мнение е, че не можем да имаме два закона за събиране на вземанията съгласно това дали са вземания на кредитни институции или вземания по потребителски контракти, подписани от други правни субекти. Законът би трябвало да е един, тъй като за индивида, който дължи пари, би трябвало да бъде без значение от какво произтичат отговорностите му, дали да вземем за пример дължи на мобилен оператор или на банката Х. В случая обаче имаме план на закон за колекторите, както самите създатели оповестиха. Има два типа колекторска активност. Първият е събиране на добити посредством покупка вземания, като в този случай колекторът е и самият заемодател. Когато колекторът не е придобил непознато взимане, а то му е предоставено единствено за събиране, тогава той упражнява действия по ръководство и събиране на вземания от непознато име - от името на кредитора. И едната, и другата активност се реализират от компании със характерен предмет на активност - пазаруване, ръководство и събиране на вземания.
След като от обсега на този закон са изключени вземанията по банковите потребителски контракти, ще има разлика сред метода, по който колекторите ще събират банковите и небанковите вземания, а в това няма нито правна, нито житейска логичност. Колекторските компании получават или им се разпореждат за събиране разнообразни по темперамент вземания - и банкови, и небанкови, само че методът на събиране на потребителските вземания би трябвало да е еднакъв. За длъжника е без значение дали този, който събира извънсъдебно, събира банковия му заем или сметката за телефона и тока.
В закона е направено ясно разграничаване сред двата типа колекторска активност - по събиране на добити лични вземания и по събиране на предоставени за ръководство и събиране непознати вземания, като режимът е унифициран. Направено е и друго разграничаване сред колекторите - дали съставляват финансови институции или не, и съгласно този аршин е планувано да се вписват в два разнообразни регистъра. Тези, които не са финансови институции, ще би трябвало да се впишат в указател към Министерството на стопанската система, който е означен като " Единен указател на лицата, осъществяващи събиране на вземания ", а финансовите институции, които събират вземания, ще се записват в Българска народна банка, както е и досега по силата на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е различен сериозен минус, подбуден отново от двойствения режим в уредбата на лицата, които събират вземания.
Регистър би трябвало да има. Най-малкото, когато на длъжника му се обадят от името на някоя компания или му изпратят известие от нейно име, той би трябвало да разполага с елементарен и бърз метод да ревизира дали в действителност има такава колекторска компания. Но съгласно мен регистърът би трябвало да е един и да се води от Българска народна банка, а не от Министерството на стопанската система. Българска народна банка би трябвало да следи дали тези сдружения дават отговор на условията за капитал, членове на управителни органи, правила и други На процедура при уредбата на условията за сдружение, което се вписва в Министерство на стопанската система като колектор, са употребени разпоредбите, заложени в ЗКИ по отношение на финансовите институции, което прави безпредметно основаването на двоен режим. Контролът за съблюдаване на условията при основаване на колекторската компания също би трябвало да е обединен и това помоему би трябвало да се прави от Българска народна банка, която има задоволително опит в тази активност. Контролът при реализиране на активността с оглед отбраната на длъжниците консуматори - посещаемост, честота, позвъняване и така нататък, е възложен на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), което е верният метод. КЗП има характерни задания по отношение на отбрана на потребителите.
Реклама Огромната разлика сред събирането на вземания от правосъдните реализатори и от колекторите е, че колекторите не разполагат с държавна насила. Колекторът може да събира, като приканва длъжника да заплаща, припомня му, че дължи, и го подтиква да заплати, само че не може да употребява насила, посягайки към имуществото, към заплатата му.
Проектът предлага да се вкара обвързване за известяван преди прекачване на вземането от един заемодател на различен. Какъв резултат ще има това съгласно вас? В това обвързване има разсъдък дотолкоз, доколкото ще се подтиква задълженото лице да си заплати на предходния заемодател, тъй като всеки от нас в огромна степен договаря и с оглед личността на кредитора. Вярно, става дума за парични отговорности и за длъжника би следвало да е без значение на кого ще заплати. Разумно е да се даде опция на хората, които са се доверили на избран заемодател, да изпълнят задължението си към него, преди той да го трансферира.
Не откривам смисъл обаче в текста, който споделя, че уведомяването за желанието за прекачване би трябвало да стане по реда на Граждански процесуален кодекс. Това е невероятно, тъй като Граждански процесуален кодекс е процесуален закон и там дейностите се правят от натоварени от съда помощни органи - връчители, които разполагат с избрани обществени удостоверителни пълномощия - нещо, с което чиновниците на колекторите не разполагат. Уведомяването по този закон би трябвало да стане по реда на Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), който урежда връчването на частноправните изказвания, каквото е несъмнено уведомлението за желание за прекачване. Въобще в закона има едно изначално неправилно концептуално разбъркване на публично-правни и частно-правни институти, а колекторската активност, въпреки и характерна, е комерсиална активност.
Законът на процедура не разрешава прехвърлянето на потребителско взимане на разположение, което не е колектор или финансова институция по ЗКИ. Това също е лишено и от правна, и от житейска логичност. Много постоянно вземането се придобива от близки на длъжника, които го купуват на релативно по-ниска цена от номинала, като заместват кредитора и резервират правата си против длъжника, като по този метод и действително му оказват помощ - посредством понижаване, разсрочване, отлагане и опрощаване на вземането. Това са така наречен в практиката единични цесии, с които длъжникът освен, че е склонен, само че постоянно и ги инициира като прийом за облекчение на личното си финансово състояние. Мисля, че наложително би трябвало да има предписание, че взимане може да се трансферира и на заемодател, с който длъжникът е склонен. Защо да се върви при колектор, в случай че има такава алтернатива? Добре, при тези неясноти в обсега на закона и този лицемерен режим дали той ще може да извърши задачите, които си слага - да извади на ярко активността на колекторите и да отбрани длъжниците от тормоз. Вероятно, тъй като контролира по кое време, от кого и по какъв начин може да се реализира несъдебната насила върху хората да платят отговорностите си. Основната му задача да каже кое може и кое не може е изпълнена. Естествено, тези правила са привнесени от непознати правни системи, само че те са идентични на всички места по света и всичките са ориентирани към запазване на персоналната сфера на индивида, публичния му престиж и достолепие от неприемливи и унизителни похищения.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Политика 3 Енергетика 1 Политика 2 Свят 3 Право 1 Предприемач 2 Строителство и парцели 3 Свят Реклама
Редно е обаче да се замислим за какво да не може колекторът да търси длъжника в почивни дни, а това да може да прави призовкарят на съда? Всъщност опцията чиновниците на съда да връчват бумаги и в почивни дни не е дадена инцидентно, тъй като доста хора не могат да бъдат открити през работно време и биват търсени точно в почивните дни. Разумно е това предписание да отпадне при всички случаи, тъй като съществува риск да не бъде известен някой, който желае да си заплати. Сега ние гледаме единствено на риска дали някой няма да бъде смутен, само че не съзираме риска, че някой може да бъде неосведомен примерно за желанието за прекачване или за това за какво, какъв брой и по какъв начин може да заплати при облекчени условия. Как бихте обобщили вашите рекомендации към законопроекта? Първо, подобен закон е нужен, само че той би трябвало да е един, без значение кой реализира активността по събирането - колектор или финансова институция, и без значение какви вземания се събират. Събирането на вземанията би трябвало да се реализира по еднакъв метод, без значение дали се събират лични вземания или предоставени за събиране, без значение дали се събират вземания от контракти за заем или други потребителски контракти. Ако би трябвало да има специфични правила единствено за вземанията, произлизащи от контракт за банков заем, те би трябвало да бъдат изнесени в обособена глава като специфични правила. Но общият режим би трябвало да бъде еднакъв.
Другото - длъжниците би трябвало да имат една и съща форма на протекция, без значение какъв е произходът на вземането.
Регистърът на тези компании, които събират вземания, би трябвало да е един. Контролът върху активността на колекторите, само че единствено с оглед отбрана правата на потребителите, би трябвало да е в Комисията за отбрана на потребителите, а регистрацията и надзорът върху активността - в Българска народна банка.
Терминологично законът е прекомерно променчив. Понятийният уред следва да се уточни - не може в закон да се записва " контракти за заем, издадени от кредитна институция " - издават се нормативни, административни актове, заповеди и прочие, а договорите се подписват. В спомагателни разпореждания би трябвало да се уредят дефиниции на въведените със закона понятия. Например би трябвало да е ясно, че сдружение, което може да ръководи, обслужва и събира вземания, може да е финансова институция или сдружение със характерен предмет на активност, вписано в умишлен указател, и прочие Трябва да има формулировка и на дейностите по " ръководство и обслужване на заеми " и " действия по събиране на взимане ", тъй като не е задоволително пътем да бъдат упоменати, без да е ясно в какво се показват тези действия.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ