Парламентът отново поставя на обсъждане машинното гласуване, като депутатите разглеждат

Парламентът още веднъж слага на разискване машинното гласоподаване, като депутатите преглеждат разнообразни разновидности за промени в изборния развой – от цялостно връщане към машинен избор, през напълно хартиено гласоподаване, до въвеждане на скенери за бюлетини. Дебатът за новите технологии провокира и отзиви на специалисти за реалистичността и рисковете от сходни промени.

Темата разясниха проф. Михаил Константинов и Жоро Пенчев от Гражданско обединяване за почтени избори.

За така наречен скенери за бюлетини, които бяха обсъждани в парламентарната правна комисия, проф. Константинов изясни, че сходен вид гласоподаване се употребява както в Съединени американски щати, по този начин и в Русия.

При този модел гласоподавателят попълня хартиена бюлетина по строго избран метод, след което тя се регистрира от скенер. Ако бюлетината не е правилно попълнена, устройството я връща за промяна.

Проф. Константинов обаче акцентира, че въвеждането на такава технология на този стадий е нереалистично, защото няма задоволително време за подготовка. Според него на идните избори гласуването ще остане „ по остарелия метод “, а актуалната полемика за скенерите по-скоро отклонява публичното внимание.

Сериозни запаси изрази и Жоро Пенчев. Той уточни, че главният риск е неналичието на време за тестване, образование и подготовка – както на изборната администрация, по този начин и на самите гласоподаватели. По думите му част от предложенията за промени отстраняват одобрени контролни механизми при хартиения избор, като сверяването на подписи и бюлетини, втория щемпел и инспекцията на кочаните.

Пенчев предизвести също, че се основават предпоставки за дефицит на механически личен състав, който да поддържа устройствата в изборния ден. Това може да докара до безпорядък в секционните комисии, липса на изясненост по какъв начин да се реагира при проблем и в последна сметка – до загуба на доверие в изборния развой и непотребни разноски на обществени средства.

Проф. Константинов подсети, че въвеждането на нова изборна технология изисква сред 5 и 10 години подготовка. В България опитите с машинно гласоподаване стартират още през 2014 година, след предварителни разисквания от 2013 година Според него срокът е бил спазен, само че опитите за бързи промени сега не почиват на експертна логичност.

Двамата се сплотиха към тезата, че радикални промени в изборните технологии без задоволително време и подготовка носят повече опасности, в сравнение с изгоди.

Източник: bTV