Парламентът отхвърли ветото на президента и повторно прие на второ

Парламентът отхвърли ветото на президента и наново одобри на второ четене оспорените промени в Изборния кодекс. Държавният глава Илияна Йотова върна закона за ново разискване с претекстове, свързани главно с ограничаването до 20 секции отвън дипломатическите и консулските представителства в страни отвън Европейския съюз.

Промените бяха подкрепени от 126 народни представители, 86 гласоподаваха „ срещу “, а 11 се въздържаха. Така остава в действие текстът, който планува най-много 20 секции отвън дипломатическите и консулските ни представителства в страни, които не са членки на Европейски Съюз.

„ За “ гласоподаваха депутатите от ГЕРБ–СДС, „ Възраждане “, трима народни представители от „ ДПС–Ново начало “, осем от „ БСП–Обединена левица “, групата на „ ИТН “ и двама самостоятелни. „ Против “ бяха от „ Продължаваме промяната–Демократична България “ (ПП–ДБ), „ Алианс за права и свободи “ (АПС), „ Величие “, 24 депутати от „ ДПС–Ново начало “, седем от „ БСП–Обединена левица “ и трима нечленуващи в парламентарна група. Въздържаха се народните представители от „ Морал, единение, чест “ (МЕЧ) и един самостоятелен народен представител.

В хода на дебата Петър Петров („ Възраждане “), вносител на текстовете, дефинира претекстовете за ветото като несъстоятелни и ги назова „ политическо двуличие “. Според него с декрет от 19 февруари президентът е образувал регион „ Чужбина “ с четири мандата, което основава неравнопоставеност. Той уточни, че малко над 147 000 българи са дали своят вот в чужбина на последните избори и ще излъчат четирима депутати, до момента в който в МИР Варна при подобен брой дали своят вот са избрани 16 мандата.

Атанас Зафиров („ БСП–Обединена левица “) сложи въпроса по какъв начин определените народни представители от регион „ Чужбина “ ще поддържат връзка с гласоподавателите си в страни като Австралия и Съединени американски щати.

Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов съобщи, че близо три милиона българи живеят зад граница и по тази логичност би трябвало да имат 75–80 народни представители.

Асен Василев (ПП–ДБ) възрази, че ограничаването на правата на българските жители не произтича от регион „ Чужбина “, а от тавана от 20 секции отвън Европейски Съюз.

Костадинов уточни, че претекстът за препоръчаната през декември 2021 година корекция е бил да се ограничи „ намесата във вътрешните работи на непозната страна, на Турция “. Независимият народен представител Мюмюн Мюмюн отговори, че в случай че е имало сходна интервенция, не биха дали своят вот над 40 хиляди български жители в Турция при към 500 хиляди изселени.

Надежда Йорданова (ПП–ДБ) съобщи, че шест дни след насрочване на изборите се преглеждат промени, които съгласно групата ѝ лимитират правата на глас на българите отвън Европейски Съюз. Тя сложи въпрос за какво предлагането се базира на данни от избори с ниска интензивност и дефинира обстановката като „ грозна политическа договорка “.

Хамид Хамид („ ДПС–Ново начало “) заяви, че групата му няма да поддържа измененията, защото правото на глас не търпи ограничавания отвън плануваните в Конституцията. Той напомни дебата за така наречен уседналост при локални и европейски избори и съобщи, че идващото Народно заседание ще предложи тя да отпадне.

В хода на полемиката бе наранена и тематиката за така наречен възродителен развой. Борислав Гуцанов („ БСП–Обединена левица “) прикани тя да не бъде политизирана.

Явор Хайтов („ Алианс за права и свободи “) съобщи, че групата ще поддържа ветото, като акцентира, че ползата на българските жители, без значение къде се намират, би трябвало да бъде водещ. По думите му акцентът върху Турция измества вниманието от въпроса за българите в Съединени американски щати и Англия.

Наталия Киселова, ръководител на парламентарната група на „ БСП–Обединена левица “, означи, че смяната на разпоредбите директно преди избори подкопава доверието в процеса. Според нея ветото е целесъобразно.

Севим Али („ Алианс за права и свободи “) съобщи, че страната е длъжна да обезпечи упражняването на изборното право на всеки български жител и разгласи, че при наново приемане на текстовете АПС ще сезира Конституционния съд.

Стелиана Бобчева („ Величие “) заяви, че ще поддържа ветото, защото съгласно нея промените вкарват ограничавания за българите в чужбина и измененията в последния миг подкопават доверието в изборния развой.

Независимият народен представител Андрей Чорбанов уточни, че и двете позиции имат причини, свързани с честността на изборите. По думите му конституционното право на глас не е отнето, защото всеки може да упражни вота си, в случай че се придвижи до съответната секция в чужбина.