НС отхвърли проектите на Зарков и Йорданова за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения
Парламентът отхвърли на първо четене и двата плана на Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания, съобщи Българска телеграфна агенция.
Единият беше импортиран от Министерския съвет (МС), другият - от Надежда Йорданова ( " Демократична България " ) и група народни представители. И двата законопроекта въвеждаха условията на европейска инструкция по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Със законопроекта на Министерски съвет се предвиждаше построяването на канал за вътрешно подаване на сигнали и основаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган се оферираше да бъде избрана Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество. Предвиждаше се даването на отбрана на лицата, подаващи сигнали. Защитата обхващаше възбрана за ответни дейности за възмездие или закани, които могат да бъдат под формата на уволняване, намаление в служба, налагане на дисциплинарни ограничения, предварително преустановяване или повреждане на контракт.
Приложното поле на плана, импортиран от Министерски съвет, включваше сигнали за нарушавания в необятен кръг области като публични поръчки, финансови услуги, артикули и пазари, публично здраве, сигурност на превоза, сигурност на мрежите и осведомителните системи, разпоредбите за възнаграждение на обществени държавни и общински вземания, нарушавания на трудовото законодателство, осъществяване на държавна работа и други браншове. Законопроектът предвиждаше също възбрана за формиране на произвеждане по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушавания, осъществени преди повече от две години.
Внесеният законопроект от " Демократична България " (ДБ) значително беше еднакъв с оферти от Министерски съвет и също предвиждаше построяването на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за построяването на вътрешен канал са всички работодатели в обществения бранш и работодателите в частния бранш с 50 и повече служащи и чиновници. От Демократична България предлагаха при построяването на външния канал за подаване на сигнали, да се сътвори опция за анонимизиране на персоналните данни с криптографски способи и средства.
Служебният министър на правораздаването Крум Зарков уточни, че със законопроекта се транспонира инструкция, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство през 2019 година и в този момент сме в наказателна процедура. Този закон е от Плана за възобновяване и резистентност и то от онази част, която да бъде реалност до края на годината, с цел да получим втория транш, означи той.
Във връзка с рецензии от ГЕРБ-СДС и от " Българска социалистическа партия за България " Крум Зарков изрази удивление, че " има недоволство " против това трудовото законодателство да бъде в обсега на законопроекта. Той означи, че това са най-трудно доказуемите и сигнализирани нарушавания, тъй като служащият е в йерархическа взаимозависимост от своя шеф и се тормози да алармира. Не виждам каква покруса е това, в противен случай - аз персонално като министър държах отбраната на служащите и на трудовите права да са залегнали в този закон, съобщи той.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков съобщи, че ще предложи работна група да създаде нов законопроект въз основата на отхвърления план на Министерския съвет и да потвърдят, че правната комисия може да го направи по-добре от Министерството на правораздаването.
Искрен Митев от " Продължаваме Промяната " разяснява, че не приемайки един закон за битка с корупцията по Плана за възобновяване, лишават България от средствата по целия проект. Той обърна внимание на Чолаков - както са съумели да прокарат Изборния кодекс за две седмици, да редактират и този закон по техен усет, тъй че да стане част от програмата на Народното събрание.
Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) съобщи, че е подкрепила законопроекта на Министерски съвет макар всички причини, чути в пленарната зала. Тя обаче уточни, че не е ясно дали законопроектът е щял бъде подсилен на второ четене, тъй като преди часове депутатите не са дали задоволително време на 48-ото Народно заседание.
В хода на дебата Златан Златанов от " Възраждане " разяснява, че с този законопроект в действителност се управлява доносничеството и няма по какъв начин да го поддържат.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) попита какво ще прави трудовото законодателство в този законопроект и даде образец за служащ, който подава сигнал против шеф, сигналът се засекретява и Инспекцията по труда не може да приключи инспекцията, до момента в който съдът не разсекрети данните.
Мая Димитрова от левицата също изрази противоречие, че в обсега на законопроекта се включва трудовото законодателство и законодателството, обвързвано с държавната работа. Тя разяснява, че тези посоки са безусловно неизпълними, изключително в частния бранш. Аргументите ни за неподкрепа са свързани и с метода на подаване на сигналите - документално, устно и по е-поща, съобщи Димитрова.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Единият беше импортиран от Министерския съвет (МС), другият - от Надежда Йорданова ( " Демократична България " ) и група народни представители. И двата законопроекта въвеждаха условията на европейска инструкция по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Със законопроекта на Министерски съвет се предвиждаше построяването на канал за вътрешно подаване на сигнали и основаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган се оферираше да бъде избрана Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество. Предвиждаше се даването на отбрана на лицата, подаващи сигнали. Защитата обхващаше възбрана за ответни дейности за възмездие или закани, които могат да бъдат под формата на уволняване, намаление в служба, налагане на дисциплинарни ограничения, предварително преустановяване или повреждане на контракт.
Приложното поле на плана, импортиран от Министерски съвет, включваше сигнали за нарушавания в необятен кръг области като публични поръчки, финансови услуги, артикули и пазари, публично здраве, сигурност на превоза, сигурност на мрежите и осведомителните системи, разпоредбите за възнаграждение на обществени държавни и общински вземания, нарушавания на трудовото законодателство, осъществяване на държавна работа и други браншове. Законопроектът предвиждаше също възбрана за формиране на произвеждане по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушавания, осъществени преди повече от две години.
Внесеният законопроект от " Демократична България " (ДБ) значително беше еднакъв с оферти от Министерски съвет и също предвиждаше построяването на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за построяването на вътрешен канал са всички работодатели в обществения бранш и работодателите в частния бранш с 50 и повече служащи и чиновници. От Демократична България предлагаха при построяването на външния канал за подаване на сигнали, да се сътвори опция за анонимизиране на персоналните данни с криптографски способи и средства.
Служебният министър на правораздаването Крум Зарков уточни, че със законопроекта се транспонира инструкция, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство през 2019 година и в този момент сме в наказателна процедура. Този закон е от Плана за възобновяване и резистентност и то от онази част, която да бъде реалност до края на годината, с цел да получим втория транш, означи той.
Във връзка с рецензии от ГЕРБ-СДС и от " Българска социалистическа партия за България " Крум Зарков изрази удивление, че " има недоволство " против това трудовото законодателство да бъде в обсега на законопроекта. Той означи, че това са най-трудно доказуемите и сигнализирани нарушавания, тъй като служащият е в йерархическа взаимозависимост от своя шеф и се тормози да алармира. Не виждам каква покруса е това, в противен случай - аз персонално като министър държах отбраната на служащите и на трудовите права да са залегнали в този закон, съобщи той.
Председателят на правната комисия Радомир Чолаков съобщи, че ще предложи работна група да създаде нов законопроект въз основата на отхвърления план на Министерския съвет и да потвърдят, че правната комисия може да го направи по-добре от Министерството на правораздаването.
Искрен Митев от " Продължаваме Промяната " разяснява, че не приемайки един закон за битка с корупцията по Плана за възобновяване, лишават България от средствата по целия проект. Той обърна внимание на Чолаков - както са съумели да прокарат Изборния кодекс за две седмици, да редактират и този закон по техен усет, тъй че да стане част от програмата на Народното събрание.
Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) съобщи, че е подкрепила законопроекта на Министерски съвет макар всички причини, чути в пленарната зала. Тя обаче уточни, че не е ясно дали законопроектът е щял бъде подсилен на второ четене, тъй като преди часове депутатите не са дали задоволително време на 48-ото Народно заседание.
В хода на дебата Златан Златанов от " Възраждане " разяснява, че с този законопроект в действителност се управлява доносничеството и няма по какъв начин да го поддържат.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) попита какво ще прави трудовото законодателство в този законопроект и даде образец за служащ, който подава сигнал против шеф, сигналът се засекретява и Инспекцията по труда не може да приключи инспекцията, до момента в който съдът не разсекрети данните.
Мая Димитрова от левицата също изрази противоречие, че в обсега на законопроекта се включва трудовото законодателство и законодателството, обвързвано с държавната работа. Тя разяснява, че тези посоки са безусловно неизпълними, изключително в частния бранш. Аргументите ни за неподкрепа са свързани и с метода на подаване на сигналите - документално, устно и по е-поща, съобщи Димитрова.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ