Парламентът не подкрепи създаването на комисия „Петрохан“

Народното събрание не подкрепи създаването на временна парламентарна комисия за разследване на предполагаеми нередности, свързани с инфраструктурни проекти в района на прохода Петрохан. Предложението, внесено от парламентарната група на Движението за права и свободи (ДПС), беше гласувано на пленарно заседание на 13 май 2026 г., но не успя да събере необходимия брой гласове за своето учредяване.

Разпределение на гласовете

По време на гласуването стана ясно, че предложението на ДПС е получило подкрепа от част от депутатите от други парламентарни групи. Общо 18 народни представители от „Демократична България“ (ДБ) и 13 от „Продължаваме промяната“ (ПП) са гласували „за“ създаването на комисията. В същото време, по един депутат от всяка от тези две парламентарни групи е избрал да гласува „въздържал се“. Останалите народни представители от мнозинството и други политически сили не са подкрепили инициативата, което доведе до отхвърлянето на предложението. Точният брой на гласувалите „против“ или „въздържал се“ от други групи не е уточнен в първоначалната информация, но общият резултат показва липса на мнозинство за учредяване на комисията.

Цел на предложената комисия

Предложението за създаване на временна парламентарна комисия „Петрохан“ целеше да разследва сигнали за евентуални нарушения, неефективност и непрозрачност при планирането, възлагането и изпълнението на инфраструктурни проекти, свързани с пътната мрежа и съоръженията в района на прохода Петрохан. Инициаторите от ДПС аргументираха необходимостта от такава комисия с обществения интерес към ефективното разходване на публични средства и осигуряването на качествена и безопасна инфраструктура. Очакваше се комисията да анализира документация, да изслушва експерти и заинтересовани страни, както и да представи доклад с констатации и препоръки пред Народното събрание.

Политически контекст и аргументи

Внасянето на предложението от ДПС и последвалото гласуване се разглеждат в контекста на текущите политически отношения и дебати в парламента. Подкрепата от част от депутатите на ДБ и ПП може да се тълкува като израз на желание за по-голяма прозрачност и контрол върху разходването на държавни средства, независимо от партийната принадлежност на вносителя. От друга страна, отхвърлянето на предложението от по-голямата част от парламента може да се дължи на различни причини – от съмнения относно реалната необходимост от нова комисия, предвид съществуващите контролни механизми, до опасения за политизиране на темата или липса на достатъчно убедителни доказателства за мащабни нарушения, които да налагат парламентарно разследване. Някои анализатори предполагат, че подобни инициативи често служат и за позициониране на политическите сили пред обществеността.

Последствия и бъдещи действия

Неуспехът за създаване на комисия „Петрохан“ означава, че разследването на евентуални нередности в района ще остане в правомощията на съществуващите държавни институции – прокуратура, Сметна палата, Агенция за държавна финансова инспекция и други. Въпреки това, темата за инфраструктурните проекти и тяхното изпълнение вероятно ще продължи да бъде обект на обществен и политически дебат. Не е изключено в бъдеще да бъдат внесени нови предложения за парламентарен контрол или разследване по сходни теми, ако се появят нови данни или засилен обществен натиск. Резултатът от гласуването подчертава предизвикателствата пред постигането на консенсус по чувствителни теми в настоящия състав на Народното събрание.