Латвия се оттегля от Истанбулската конвенция
Парламентът на Латвия нощес гласоподава страната да се отдръпна от интернационалния контракт, ориентиран към битка против насилието над дами, откакто закостенял сътрудник в ръководещата коалиция се разгласи срещу формалната позиция на държавното управление, макар мнението на министър-председателя и президента, съобщи Ройтерс.
Истанбулската спогодба, призната от Съвета на Европа и подписана от десетки страни членки, дефинира насилието против дами като нарушаване на правата на индивида и визира разнообразни форми на принуждение, учредено на пола.
Но съперниците на контракта в Латвия настояват, че той вкарва формулировка за пол, която надвишава биологичните полове и го преглежда като обществена структура. Те показват, че съществуващите национални закони са задоволителни за справяне с насилието, учредено на пола.
Един от тримата съдружни сътрудници – Съюз " Зелени и фермери " – се разгласи срещу позицията на министър-председателката Евика Силиня и се причисли към опозицията, с цел да подкрепи отдръпването от контракта, за което гласоподаваха 56 депутати в 100-местния парламент.
" Това няма да повлияе на домашното принуждение по никакъв метод. В латвийските закони отбраната против домашно принуждение съществува и преди Истанбулската спогодба ", съобщи пред Ройтерс депутатът от Съюз " Зелени и фермери " Гунарс Гутрис.
Около 5000 души стачкуваха в центъра на Рига в сряда против отдръпването на страната от Истанбулската спогодба. Силиня се обърна към множеството, изразявайки поддръжката си Латвия да остане страна по контракта.
" Това ще бъде унищожителен удар за позицията на Латвия в Европейски Съюз, както и в интернационален проект ", сподели Андрис Шуваевс – ръководител на парламентарната група на " Прогресивните ", демократична партия, която е част от съдружното държавно управление.
Латвия, която ратифицира Истанбулската спогодба през 2023 година, е напът да стане втората страна, която се отдръпва. Турция провокира остри рецензии от Европейската комисия, откакто се отдръпна от контракта през 2021 година
През 2020 година тогавашното дясно държавно управление на Полша стартира развой на отдръпване от контракта, само че по-късно бе сменено от центристкия кабинет на премиера Доналд Туск, който предходната година анулира тези проекти.
България неведнъж е заявявала безапелационна позиция против Истанбулската спогодба, изключително в границите на съвещания на Съвета „ Общи въпроси “ на Европейския съюз. През февруари 2023 година страната ни отхвърли да поддържа плановете за присъединение на Европейски Съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение.
Основният мотив на България е решението на Конституционния съд от 2018 година, съгласно което някои правни концепции в конвенцията, свързани с понятието „ джендър “ (социален пол), са несъвместими с Конституцията.
Въпреки отхвърли от конвенцията, България акцентира, че остава мощно ангажирана в битката с домашното принуждение. Представителите на страната в Европейски Съюз показват подготвеност да работят по национални и европейски начинания, които не опонират на конституционните правила.
Истанбулската спогодба остава противоречива тематика в българското общество, като критиците ѝ я упрекват в пробутване на идеологии, свързани с „ джендър еднаквост “, до момента в който поддръжниците ѝ упорстват, че тя е инструмент за отбрана на дами и деца от принуждение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Истанбулската спогодба, призната от Съвета на Европа и подписана от десетки страни членки, дефинира насилието против дами като нарушаване на правата на индивида и визира разнообразни форми на принуждение, учредено на пола.
Но съперниците на контракта в Латвия настояват, че той вкарва формулировка за пол, която надвишава биологичните полове и го преглежда като обществена структура. Те показват, че съществуващите национални закони са задоволителни за справяне с насилието, учредено на пола.
Един от тримата съдружни сътрудници – Съюз " Зелени и фермери " – се разгласи срещу позицията на министър-председателката Евика Силиня и се причисли към опозицията, с цел да подкрепи отдръпването от контракта, за което гласоподаваха 56 депутати в 100-местния парламент.
" Това няма да повлияе на домашното принуждение по никакъв метод. В латвийските закони отбраната против домашно принуждение съществува и преди Истанбулската спогодба ", съобщи пред Ройтерс депутатът от Съюз " Зелени и фермери " Гунарс Гутрис.
Около 5000 души стачкуваха в центъра на Рига в сряда против отдръпването на страната от Истанбулската спогодба. Силиня се обърна към множеството, изразявайки поддръжката си Латвия да остане страна по контракта.
" Това ще бъде унищожителен удар за позицията на Латвия в Европейски Съюз, както и в интернационален проект ", сподели Андрис Шуваевс – ръководител на парламентарната група на " Прогресивните ", демократична партия, която е част от съдружното държавно управление.
Латвия, която ратифицира Истанбулската спогодба през 2023 година, е напът да стане втората страна, която се отдръпва. Турция провокира остри рецензии от Европейската комисия, откакто се отдръпна от контракта през 2021 година
През 2020 година тогавашното дясно държавно управление на Полша стартира развой на отдръпване от контракта, само че по-късно бе сменено от центристкия кабинет на премиера Доналд Туск, който предходната година анулира тези проекти.
България неведнъж е заявявала безапелационна позиция против Истанбулската спогодба, изключително в границите на съвещания на Съвета „ Общи въпроси “ на Европейския съюз. През февруари 2023 година страната ни отхвърли да поддържа плановете за присъединение на Европейски Съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение.
Основният мотив на България е решението на Конституционния съд от 2018 година, съгласно което някои правни концепции в конвенцията, свързани с понятието „ джендър “ (социален пол), са несъвместими с Конституцията.
Въпреки отхвърли от конвенцията, България акцентира, че остава мощно ангажирана в битката с домашното принуждение. Представителите на страната в Европейски Съюз показват подготвеност да работят по национални и европейски начинания, които не опонират на конституционните правила.
Истанбулската спогодба остава противоречива тематика в българското общество, като критиците ѝ я упрекват в пробутване на идеологии, свързани с „ джендър еднаквост “, до момента в който поддръжниците ѝ упорстват, че тя е инструмент за отбрана на дами и деца от принуждение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ