Отваряме вратата на Скопие за ЕС?
Парламентът може да промени декларацията за районен съд Македония от 2019 година след КСНС
Задкулисни мнения обвързаха Плана за възобновяване с позицията ни за началото на договарянията
Лобита за бъдещото присъединение на западната ни съседка
Дискретно, без непотребен звук и фойерверки, ръководещите имат намерение да трансформират под външен напън позицията на страната ни за бъдещото участие на районен съд Македония за Европейски Съюз. Обтекаеми поръчки за това даваха месеци наред от президентството и от “Продължаваме промяната”. Мотивът бе, че не може през 21-ви век демократична и евопейска България да спъва прилежаща страна, която с изключение на всичко друго, към този момент е и член на НАТО. Критики се чуха и от Брюксел, където Зоран Заев откри лоби в лицето на немски дипломати, както и на представители на Австрия, Чехия и Словения. Заговори се даже, че на България не се гледа с положителни очи поради това, че блокира европейския път на Скопие. Задкулисни мнения обвързаха казуса с приемането на българския План за възобновяване и многото забележки по него с началото на договарянията на РСМ за Европейски Съюз.
След вчерашното посещаване на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис от Атина научихме, че една от тематиките на двустранните му срещи в София с премиера Кирил Петков и президента Румен Радев е било точно бъдещото присъединение на западната ни съседка към европейското семейство. Гръцките медии и редакциите в Скопие още по обяд оповестиха, че Мицотакис е декларирал пред българските държавни мъже, че страната му твърдо стои зад европейската вероятност на районен съд Македония и Албания (виж карето).
От пресслужбите на “Дондуков” 1 и 2 обаче предложиха за българските медии преразказ на диалозите и дискутираните тематики, измежду които не бе тъкмо тази за районен съд Македония.
Неслучайно отново във вчерашния ден президентът Румен Радев разгласи, че тематиката за Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който ще свика през януари, ще заседава главно за западната ни съседка.
“Езиковата ненавист би трябвало да се приключи, да има по-голяма съгласуваност сред двете страни”, съобщи Радев.
Очакванията са, че след съвещанието на КСНС, Народното събрание може да промени декларацията за районен съд Македония от 2019 година
Нееднократно Кирил Петков към този момент съобщи, че ще сложим “дискусиите със РСМ на нова основа, с цел да търсим решения въз основа на взаимна икономическа активност, инфраструктура, просвета и история”.
Красимир Каракачанов, водач на Вътрешна македонска революционна организация: Петков търси мотив да прави отстъпки
Следейки изявленията на новия български министър председател Петков пред непознати медии, имам чувството, че той търси мотива да прави отстъпки, изваждайки на напред във времето тематики като икономическото съдействие, жп линията сред София и Скопие, авиовръзка сред двете столици и така нататък Бих споделил безусловно незначителни причини, загърбвайки говора на омразата от страна на Скопие и непрекъснатата антибългарска политика, която те водят. Това ми е чувството - че той ще се опита да подмени тематиките. Вместо да приказва за правата на българите в Македония, за фалшификациите на българската история и възпитанието на ненавист към българите, той ще стартира да приказва за стопанска система, жп релси и траверси и така нататък
Втурваме се да решаваме разногласието със Скопие на абордаж
Гърция гледа себе си, ние да си пазим своето
Атина държи македонците на къса верижка
Костадин Филипов
Хубаво е, че първият посетител на новия ни министър председател Кирил Петков е негов сътрудник от прилежаща страна.
Константинос Мицотакис пристигна, беседва с Петков, сподели, каквото сподели за двустранните ни връзки на съдружници, сътрудници и положителни съседи. Не подмина и разногласието ни със Северна Македония, който визира като колатерална вреда и Албания. Трябвало да ги пуснем в Европейски Съюз, тъй като това би отговаряло на районната сигурност. Нещо такова. Нищо сходно. След като Атина си опече работата със Скопие, откакто държа македонците на къса верижка към четвърт век, в този момент продължава да следи с пунктуалност осъществяването на Преспанското съглашение. И да не внася за ратификация в Народното събрание три от меморандумите, един от които е обвързван таман с европейската интеграция на Северна Македония. Късият мотив продължава да е в ръката му.
Но Мицотакис си е грък и неговият интерес е да отбрани позицията си на министър председател на страна, неведнъж обявявана от политическия хайлайф в Скопие за мотор, локомотив, влекач и какво ли не още на европейската интеграция на Западните Балкани. Но камъните са в нашата градина. А ние още веднъж се втурваме да решаваме разногласието си със Северна Македония на абордаж, правейки за следващ път неточности, които сме правили и преди.
Очевиден разнобой сред институциите, разнообразни акценти и цели, обвързване с нереални периоди, като че ли става дума за индустриално дружество. Няма към този момент да подчертаваме на историята, забравяйки, че Съвместната комисия бе единственият инструмент от Договора ни със Скопие, който работеше. И по тази причина може би надълбоко неправилно обвързахме политическото си държание с решенията на специалистите историци.
Добре, в този момент изведохме напред универсалния принцип за съблюдаване на правата на българите отвъд границата, само че за какво убеждаваме публиката, че сега, в който те бъдат вписани в Конституцията край Вардар, ние ще плеснем с ръце и ще се прегърнем със Заев, Пендаровски или който там сложат за нов министър председател. А това явно ще бъде технократът Димитър Ковачевски, който опозицията в Скопие към този момент дефинира като “тридневен курсаджия”, оспорвайки му образованието и дипломата от Харвард. И още веднъж вербални недомислици, които в настоящето изострено напрежение сред нас и Северна Македония имат и политически смисъл. Петков да не се хвали, че щом македонците изберат Ковачевски за министър председател, щял да му отиде на посетители. От какъв напън? Ако някой желае да му направиш хаир, да вземе да се вдигне и да пристигна в София, пък и ръка да целуне на който би трябвало.
Гърците за какво са такива? Ами тъй като каквото и да става при тях, колкото управляващи да се сменят, правилото, който следват е - добре е да сме добре със съседите, на най-добре е да сме добре със себе си.
Николай Василев, политолог, създател на книгата “Македонският идентитет”: Ветото бе извънредно неправилна стъпка
Има признаци, че отваряме вратата на Скопие за участие в Европейски Съюз, само че ще стане по най-лошия вероятен метод за нас. Още когато наложихме ветото и така наречен Рамковата спогодба споделих, че не можем да излезем от тази обстановка без вреди и никой няма да ни поддържа. И оттук насетне, в случай че отстъпим под напън извън с някакви неразбираеми тези, ще стане още по-лошо, в сравнение с беше.
Ние наложихме ветото на Македония по неразбираеми аргументи, без доста добре построена позиция. Решението на България да блокира началото на договарянията за присъединение на Македония към Европейски Съюз беше една извънредно неправилна стъпка, която българското държавно управление направи по гледище тогава на така наречен съдружен сътрудник на ГЕРБ - “Обединените патриоти”. Защото трябваше да се водят договаряния когато и да е и по всяка една глава, преди да бъде затворена. И от тук нататък ние няма по какъв начин да излезем без вреди. Естествено е, че откакто България блокира участието на Македония, без въобще да изясни защо става въпрос, в този момент целият напън ще бъде против нас. И крайното решение по въпроса ще е по-неизгодно от това, което можехме да реализираме преди две години. Така че ние би трябвало да погледнем нещата в тяхната действителност и да потърсим решение. Надявам се българските политици да проявят здрав разсъдък.
Атина поддържа европейското бъдеще на страните-кандидатки за Европейски Съюз
Мицотакис: Очакваме с неспокойствие свикването на първите междуправителствени конференции с РСМ и Албания
Атина
Бойка Атанасова,
Наш сътрудник
За нов ден в двустранните връзки сред Гърция и България, както в търговията, по този начин и в други браншове, приказва министър председателят на Гърция, Кириакос Мицотакис в взаимните си изказвания с българския министър председател Кирил Петков, след привършване на срещата сред двамата в София. В дневния ред на диалозите бяха имиграцията, развиването на района в по-широк мащаб и пандемията. “Гърция ще поддържа България с всички сили в нейното ново начало”, сподели гръцкият министър председател, визирайки новия ден след избора на Петков за министър председател.
Темата за Република Северна Македония не бе подмината и гръцкият министър председател акцентира, че Атина поддържа европейското бъдеще на страните-кандидатки, само че без да не помни, че би трябвало да дават отговор на критериите, които са избрани за присъединението им към Съюза, като постоянно отдава приоритет на добросъседските връзки.
“В този подтекст чакаме с неспокойствие незабавното и по едно и също време привикване на първите междуправителствени конференции с Република Северна Македония и Албания. Разчитаме на вашата поддръжка за тази обща цел. Обсъдихме вероятността за образуване на петия Висш съвет за съдействие на Гърция - България. Много значим конгрес, който ще даде опция на управителните фрагменти на новото държавно управление да се срещнат с гръцките си сътрудници, за бързо разпространение на всички общи области на съдействие сред двете страни”, сподели Мицотакис.
Позовавайки се на гръцко-българския Газопровод IGB, гръцкия министър председател сподели, че е обща цел на двете страни да бъде приключен допустимо най-скоро, като съобщи, че закъсненията се дължат на пандемията. И двамата водачи означиха, че двете страни имат общи потребности от сила и е позитивно, че потреблението на електрическа енергия в Гърция се усилва през лятото, а в България през зимата.
Македонски медии: Мицотакис търси поддръжка от София
В Република online цитират и Кирил Петков, който по bTV в неделя съобщи, че ще се срещне скоро с новия министър председател на Македония, който евентуално ще бъде Димитър Ковачевски, правоприемник на Зоран Заев като водач на СДСМ.
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис изиска поддръжката на България за процеса на евроинтеграция на Македония и Албания на среща с новия български министър председател Кирил Петков в София, написа македонският уебсайт Република online.
“Гърция поддържа кандидатурата на двете страни в Европейски Съюз, при изискване, че дават отговор на критериите за влизане в Европейския съюз, най-важният от които е добросъседството и в този подтекст чакам бързо привикване на Междуправителствената конференция и разчитаме на вашата поддръжка за тази обща цел”, сподели Мицотакис, представен от Република online.
В информацията се споделя още, че гръцкият министър председател е оповестил позицията на Атина по интеграционния развой на Западните Балкани в Европейския съюз и е подчертал, че това е в полза на всички.
“Ще имаме политически, стопански изгоди и изгоди за сигурността, както и прогрес на целия район в Европейския съюз”, сподели Мицотакис след среща с Петков, оповестява още Република online.
Свързва Адриатическо с Черно море
Ключовият кулоар номер 8
Един от четирите, минаващи през България
Коридор №8 (линията в оранжево) е един от четирите паневропейски транспортни коридора, които минават през територията на Българи.
Паневропейски кулоар №8 е един от десетте европейски транспортни коридора, който свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Той е и един от четирите паневропейски коридора, които минават през територията на България.
Коридор №8 е интермодален и включва пристанищата, пътищата, жп линиите, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури - помощни уреди, нужни за ръководство на трафика по маршрута.
Общата му дължина е сред 1220 и 1350 км, според от характерните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а построената железопътна част е 747 км.
Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на кулоар №8 са на българска територия. Те са построени и са в употреба.
Единственият неизграден български сектор по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина към 2,5 км, договаряния за който се водят близо 20 години.
Задкулисни мнения обвързаха Плана за възобновяване с позицията ни за началото на договарянията
Лобита за бъдещото присъединение на западната ни съседка
Дискретно, без непотребен звук и фойерверки, ръководещите имат намерение да трансформират под външен напън позицията на страната ни за бъдещото участие на районен съд Македония за Европейски Съюз. Обтекаеми поръчки за това даваха месеци наред от президентството и от “Продължаваме промяната”. Мотивът бе, че не може през 21-ви век демократична и евопейска България да спъва прилежаща страна, която с изключение на всичко друго, към този момент е и член на НАТО. Критики се чуха и от Брюксел, където Зоран Заев откри лоби в лицето на немски дипломати, както и на представители на Австрия, Чехия и Словения. Заговори се даже, че на България не се гледа с положителни очи поради това, че блокира европейския път на Скопие. Задкулисни мнения обвързаха казуса с приемането на българския План за възобновяване и многото забележки по него с началото на договарянията на РСМ за Европейски Съюз.
След вчерашното посещаване на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис от Атина научихме, че една от тематиките на двустранните му срещи в София с премиера Кирил Петков и президента Румен Радев е било точно бъдещото присъединение на западната ни съседка към европейското семейство. Гръцките медии и редакциите в Скопие още по обяд оповестиха, че Мицотакис е декларирал пред българските държавни мъже, че страната му твърдо стои зад европейската вероятност на районен съд Македония и Албания (виж карето).
От пресслужбите на “Дондуков” 1 и 2 обаче предложиха за българските медии преразказ на диалозите и дискутираните тематики, измежду които не бе тъкмо тази за районен съд Македония.
Неслучайно отново във вчерашния ден президентът Румен Радев разгласи, че тематиката за Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който ще свика през януари, ще заседава главно за западната ни съседка.
“Езиковата ненавист би трябвало да се приключи, да има по-голяма съгласуваност сред двете страни”, съобщи Радев.
Очакванията са, че след съвещанието на КСНС, Народното събрание може да промени декларацията за районен съд Македония от 2019 година
Нееднократно Кирил Петков към този момент съобщи, че ще сложим “дискусиите със РСМ на нова основа, с цел да търсим решения въз основа на взаимна икономическа активност, инфраструктура, просвета и история”.
Красимир Каракачанов, водач на Вътрешна македонска революционна организация: Петков търси мотив да прави отстъпки
Следейки изявленията на новия български министър председател Петков пред непознати медии, имам чувството, че той търси мотива да прави отстъпки, изваждайки на напред във времето тематики като икономическото съдействие, жп линията сред София и Скопие, авиовръзка сред двете столици и така нататък Бих споделил безусловно незначителни причини, загърбвайки говора на омразата от страна на Скопие и непрекъснатата антибългарска политика, която те водят. Това ми е чувството - че той ще се опита да подмени тематиките. Вместо да приказва за правата на българите в Македония, за фалшификациите на българската история и възпитанието на ненавист към българите, той ще стартира да приказва за стопанска система, жп релси и траверси и така нататък
Втурваме се да решаваме разногласието със Скопие на абордаж
Гърция гледа себе си, ние да си пазим своето
Атина държи македонците на къса верижка
Костадин Филипов
Хубаво е, че първият посетител на новия ни министър председател Кирил Петков е негов сътрудник от прилежаща страна.
Константинос Мицотакис пристигна, беседва с Петков, сподели, каквото сподели за двустранните ни връзки на съдружници, сътрудници и положителни съседи. Не подмина и разногласието ни със Северна Македония, който визира като колатерална вреда и Албания. Трябвало да ги пуснем в Европейски Съюз, тъй като това би отговаряло на районната сигурност. Нещо такова. Нищо сходно. След като Атина си опече работата със Скопие, откакто държа македонците на къса верижка към четвърт век, в този момент продължава да следи с пунктуалност осъществяването на Преспанското съглашение. И да не внася за ратификация в Народното събрание три от меморандумите, един от които е обвързван таман с европейската интеграция на Северна Македония. Късият мотив продължава да е в ръката му.
Но Мицотакис си е грък и неговият интерес е да отбрани позицията си на министър председател на страна, неведнъж обявявана от политическия хайлайф в Скопие за мотор, локомотив, влекач и какво ли не още на европейската интеграция на Западните Балкани. Но камъните са в нашата градина. А ние още веднъж се втурваме да решаваме разногласието си със Северна Македония на абордаж, правейки за следващ път неточности, които сме правили и преди.
Очевиден разнобой сред институциите, разнообразни акценти и цели, обвързване с нереални периоди, като че ли става дума за индустриално дружество. Няма към този момент да подчертаваме на историята, забравяйки, че Съвместната комисия бе единственият инструмент от Договора ни със Скопие, който работеше. И по тази причина може би надълбоко неправилно обвързахме политическото си държание с решенията на специалистите историци.
Добре, в този момент изведохме напред универсалния принцип за съблюдаване на правата на българите отвъд границата, само че за какво убеждаваме публиката, че сега, в който те бъдат вписани в Конституцията край Вардар, ние ще плеснем с ръце и ще се прегърнем със Заев, Пендаровски или който там сложат за нов министър председател. А това явно ще бъде технократът Димитър Ковачевски, който опозицията в Скопие към този момент дефинира като “тридневен курсаджия”, оспорвайки му образованието и дипломата от Харвард. И още веднъж вербални недомислици, които в настоящето изострено напрежение сред нас и Северна Македония имат и политически смисъл. Петков да не се хвали, че щом македонците изберат Ковачевски за министър председател, щял да му отиде на посетители. От какъв напън? Ако някой желае да му направиш хаир, да вземе да се вдигне и да пристигна в София, пък и ръка да целуне на който би трябвало.
Гърците за какво са такива? Ами тъй като каквото и да става при тях, колкото управляващи да се сменят, правилото, който следват е - добре е да сме добре със съседите, на най-добре е да сме добре със себе си.
Николай Василев, политолог, създател на книгата “Македонският идентитет”: Ветото бе извънредно неправилна стъпка
Има признаци, че отваряме вратата на Скопие за участие в Европейски Съюз, само че ще стане по най-лошия вероятен метод за нас. Още когато наложихме ветото и така наречен Рамковата спогодба споделих, че не можем да излезем от тази обстановка без вреди и никой няма да ни поддържа. И оттук насетне, в случай че отстъпим под напън извън с някакви неразбираеми тези, ще стане още по-лошо, в сравнение с беше.
Ние наложихме ветото на Македония по неразбираеми аргументи, без доста добре построена позиция. Решението на България да блокира началото на договарянията за присъединение на Македония към Европейски Съюз беше една извънредно неправилна стъпка, която българското държавно управление направи по гледище тогава на така наречен съдружен сътрудник на ГЕРБ - “Обединените патриоти”. Защото трябваше да се водят договаряния когато и да е и по всяка една глава, преди да бъде затворена. И от тук нататък ние няма по какъв начин да излезем без вреди. Естествено е, че откакто България блокира участието на Македония, без въобще да изясни защо става въпрос, в този момент целият напън ще бъде против нас. И крайното решение по въпроса ще е по-неизгодно от това, което можехме да реализираме преди две години. Така че ние би трябвало да погледнем нещата в тяхната действителност и да потърсим решение. Надявам се българските политици да проявят здрав разсъдък.
Атина поддържа европейското бъдеще на страните-кандидатки за Европейски Съюз
Мицотакис: Очакваме с неспокойствие свикването на първите междуправителствени конференции с РСМ и Албания
Атина
Бойка Атанасова,
Наш сътрудник
За нов ден в двустранните връзки сред Гърция и България, както в търговията, по този начин и в други браншове, приказва министър председателят на Гърция, Кириакос Мицотакис в взаимните си изказвания с българския министър председател Кирил Петков, след привършване на срещата сред двамата в София. В дневния ред на диалозите бяха имиграцията, развиването на района в по-широк мащаб и пандемията. “Гърция ще поддържа България с всички сили в нейното ново начало”, сподели гръцкият министър председател, визирайки новия ден след избора на Петков за министър председател.
Темата за Република Северна Македония не бе подмината и гръцкият министър председател акцентира, че Атина поддържа европейското бъдеще на страните-кандидатки, само че без да не помни, че би трябвало да дават отговор на критериите, които са избрани за присъединението им към Съюза, като постоянно отдава приоритет на добросъседските връзки.
“В този подтекст чакаме с неспокойствие незабавното и по едно и също време привикване на първите междуправителствени конференции с Република Северна Македония и Албания. Разчитаме на вашата поддръжка за тази обща цел. Обсъдихме вероятността за образуване на петия Висш съвет за съдействие на Гърция - България. Много значим конгрес, който ще даде опция на управителните фрагменти на новото държавно управление да се срещнат с гръцките си сътрудници, за бързо разпространение на всички общи области на съдействие сред двете страни”, сподели Мицотакис.
Позовавайки се на гръцко-българския Газопровод IGB, гръцкия министър председател сподели, че е обща цел на двете страни да бъде приключен допустимо най-скоро, като съобщи, че закъсненията се дължат на пандемията. И двамата водачи означиха, че двете страни имат общи потребности от сила и е позитивно, че потреблението на електрическа енергия в Гърция се усилва през лятото, а в България през зимата.
Македонски медии: Мицотакис търси поддръжка от София
В Република online цитират и Кирил Петков, който по bTV в неделя съобщи, че ще се срещне скоро с новия министър председател на Македония, който евентуално ще бъде Димитър Ковачевски, правоприемник на Зоран Заев като водач на СДСМ.
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис изиска поддръжката на България за процеса на евроинтеграция на Македония и Албания на среща с новия български министър председател Кирил Петков в София, написа македонският уебсайт Република online.
“Гърция поддържа кандидатурата на двете страни в Европейски Съюз, при изискване, че дават отговор на критериите за влизане в Европейския съюз, най-важният от които е добросъседството и в този подтекст чакам бързо привикване на Междуправителствената конференция и разчитаме на вашата поддръжка за тази обща цел”, сподели Мицотакис, представен от Република online.
В информацията се споделя още, че гръцкият министър председател е оповестил позицията на Атина по интеграционния развой на Западните Балкани в Европейския съюз и е подчертал, че това е в полза на всички.
“Ще имаме политически, стопански изгоди и изгоди за сигурността, както и прогрес на целия район в Европейския съюз”, сподели Мицотакис след среща с Петков, оповестява още Република online.
Свързва Адриатическо с Черно море
Ключовият кулоар номер 8
Един от четирите, минаващи през България
Коридор №8 (линията в оранжево) е един от четирите паневропейски транспортни коридора, които минават през територията на Българи.
Паневропейски кулоар №8 е един от десетте европейски транспортни коридора, който свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Той е и един от четирите паневропейски коридора, които минават през територията на България.
Коридор №8 е интермодален и включва пристанищата, пътищата, жп линиите, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури - помощни уреди, нужни за ръководство на трафика по маршрута.
Общата му дължина е сред 1220 и 1350 км, според от характерните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а построената железопътна част е 747 км.
Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на кулоар №8 са на българска територия. Те са построени и са в употреба.
Единственият неизграден български сектор по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина към 2,5 км, договаряния за който се водят близо 20 години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ