Парламентът ратифицира Споразумението за принос между България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Фонд ЕС за Украйна
Парламентът гласоподава на едно съвещание за одобрение на Законопроекта за Споразумението сред Република България и Европейската капиталова банка (ЕИБ) по отношение на Фонд „ Европейски Съюз за Украйна “.
При второто четене 108 народни представители поддържаха съглашението, до момента в който 57 се опълчиха. Нямаше въздържали се.
Министерският съвет утвърди присъединяване на България в Фонд „ Европейски Съюз за Украйна “ посредством гаранция от 10 млн. евро на 11 октомври 2023 година, открива отчетът на бюджетната комисия. Предвижда се издаването на държавната гаранция да бъде осъществено въз основа на член 73, т. 2 от Закона за държавния бюджет за 2025 година
Този фонд обгръща самодейността на Европейска инвестиционна банка „ Европейски Съюз за Украйна “ и цели да разрешава на страните членки на Европейския съюз, Европейската комисия и други донори да подкрепят възобновяване на Украйна посредством своите вноски. Участието е непринудено и може да се дава под формата на финансови вноски, гаранции или композиция от двете.
Средствата се употребяват за обезпечаване на интервенции на Европейска инвестиционна банка в Украйна, както и за даване на капиталови грантове и дотации за лихви, както се оповестява в отчета на бюджетната комисия. Изпълняват се планове както в обществения, по този начин и в частния бранш, с акцент върху локалната инфраструктура.
Конкретни условия за вноските на донорите се регламентират в Споразумение за принос сред съответната страна и Европейска инвестиционна банка. Там се дефинират размерът, формата (вноска или гаранция), допустимите интервенции и прочие В случай на активиране на гаранция, загубите по интервенциите на Европейска инвестиционна банка се покриват групово от всички участващи страни според от техния дял във Фонда.
До момента 16 страни от Европейски Съюз са подписали съглашения за принос – Белгия, Италия, Кипър, Дания, Естония, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Хърватия, Испания, Полша, Словакия и Ирландия, от които четири са подписали и Гаранционни съглашения. Общата сума на присъединяване възлиза на 410,3 млн. евро.
По време на дебата Петър Петров („ Възраждане “) разгласи, че ще гласоподава срещу ратификацията, защото България ще даде 10 млн. евро на украинските общини. Според него е значимо да се влага в лекуване на заболели деца и възстановяване на пътища, а не в помощ за Украйна.
Манол Пейков от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ) означи, че средствата за пътища и опазване на здравето не са свързани с тези, предопределени за Украйна. Той добави, че инвестицията е значима, тъй като Украйна е бранител на района и загубата ѝ би била пагубна за всички.
Петър Петров му отговори, че инвестицията не значи наложително възкелд за тези средства.
Александър Койчев („ Възраждане “) разяснява, че съглашението е подписано от служебния финансов министър Людмила Петкова и се чуди за какво чак в този момент е препоръчано за ратификация. Той сложи под подозрение какви отговорности има България към Украйна.
Явор Божанков (ПП-ДБ) съобщи, че България дължи грижи към бесарабските българи, които учат в бомбоубежища, а околните им са на фронта, принудени от Русия.
