Загубени във властта
„ Парламентът е повече от процедура – той е пазителят на свободата на нацията. А свободата е правото да грешиш, а не правото да вредиш “.
Открадвайки си тези мисли на канадския министър-председател Джон Дифенбейкър от края на 50-е до началото на 60-е години, влизам през задния вход на Народното събрание.
Те звучат красиво в устата на един топ юрист по наказателно право, какъвто е бил Дифенбейкър, преди да скочи в огромната политика. Но и са малко ретро - изцяло в унисон с обзавеждането в коридорите на Народното събрание. Дебел килим, дрешник, който се чака да бъде обслужван от изцяло безразлична към протичащото се в близост дама.
Но държанието й е целесъобразно – на закачалките висят единствено картончета с номерца – безспорен знак на тоталното неявяване. Все отново е лято. И никой не се е сетил да преквалифицира забилата нос в книгата си гардеробиерка в продавачка на плажни кърпи с надпис „ Съединението прави силата “...
Кой ли обаче има потребност от отмора таман в този момент? Погледите са вторачени в Сградата на съединението - ще бъде ли формирано държавно управление от първата политическа мощ „ ИТН “ и ще събере ли то задоволителна поддръжка от останалите, с цел да ръководи?
Срещата сред спечелилия на предварителния избор - Има Такъв Народ и последната по брой депутати групировка в Народното събрание – „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ повиши напрежението.
Поканата за „ сгледата “ бе публикувана през фейсбук профила на уредниците на митингите през лятото на предходната година от така наречен „ Отровно трио “. Двама от неговите членове – юристът по наказателно право Николай Хаджигенов и пиар специалистът Арман Бабикян в този момент са а депутати, а третият " токсичен " - проф. Велислав Минеков, сега е длъжностен министър на културата. Съдържанието на поканата бе сбито – да се запознае партията на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян със структурата и състава на Министерския съвет, предлагани от партията на Слави Трифонов.
Време и място на срещата: 3-ти август, зала „ Изток “. И се запитахме: Ден на популярност, като тази на оперния спектакъл „ Ла Скала “, открит навръх тази дата, само че преди 243 години? Или знак за тежко естествено злополучие – като наводнението на Мизия на същия ден през 2014-та?
Бързо обаче забравихме за славата, откакто се вгледахме в самата покана. Тя провокира такова отвращение с правописните си неточности в обществените мрежи, че Арман Бабикян трябваше да застане в защитна позиция: „ И аз позволявам неточности непрестанно! Моля, никой да не търси под „ вола “ правопис!!! “
Послушахме го. И потърсихме под " вола " поръчките на новите парламентарни играчи за нов морал в политиката и цялостна бистрота. Всуе - срещата бе извършена на закрито, без наличието на медиите. А когато завърши, другояче словоохотливите представители на „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ не пожелаха да създадат каквито и да е изказвания и добре пораздвижиха публицистите, карайки ги да ги гонят напред - обратно с камери и микрофони. Защо? От кого и какво се крие? Нали сякаш всичко щеше да е поновому - намерено, транспарантно, почтено.....?
Гоненицата и инатът да се дава отговор на съответни въпроси май се оказаха олимпийски спортове в коридорите на Народното събрание. Депутатите като че ли избягваха да се появяват там, или се движеха в по-големи групички, разговаряйки между тях. Други пък бързо се шмугваха по стаите, а множеството от новите, добродушно сядаха на някое кресло, погълнати от телефоните си, или медитираха, вторачени в пространството пред себе си.
Най-изморяващо бе необяснимото държание на някои политически играчи. Предполагал ли е някой, че лидерски партии като „ Демократична България “ ще изпратят второстепенни фигури на представянето на състава на бъдещия кабинет?
А очаквал ли е някой, че претендентът за министър председател от „ ИТН “, докторът по философия Пламен Николов по този начин ще се засегне от мненията по адрес на неговата дисертация по философия на правото, политиката и стопанската система, че ще „ поразходи “ до стаята на парламентарната си група шлейф от тичащи зад него оператори и кореспонденти, на които изрично ще откаже да дава отговор на въпросите?!
След като избяга от публицистите, Николов се върна при тях, с цел да им покаже дипломите си. Изглежда, заради някаква причина, постоянно ги носи със себе си. После разгласи, че поради огромния интерес към доктората му няма да го дава за гратис прилагане, а ще го издаде като книга...
Да, интелектуалният труд би трябвало да се цени. Така, някак си разумно, пристигна и питането „ Какво е мнението ви за плагиатството? “. Това май стана най-често отправяният журналистически въпрос към представителите на „ ИТН “.
Парчето " Няма не желая, няма недей " на Ку-Ку бенд не е отговор. Но пък е прелестна илюстрация за това какво се случва с човек, влезе ли в политиката. Властта явно подлудява, а рефренът " щом те искам, ставам изверг " се трансформира в императив на държание.
Дали 46-ото Народно заседание ще влезе в тази фаза? Дебелите килими заглушават стъпките на тичащите публицисти, климатиците като че ли към момента съумяват да охладят пристрастеностите. И в ретро-обстановката в коридорите към момента сме в положение да си напомним думите на Дифенбейкър: " Свободата е правото да грешиш.. "
Всъщност, до момента в който към момента не са дадени тежки жертви от журналистическите редици в името на нечие суетно безмълвие, зад ехидна усмивка, ситуацията сякаш не е тотално изгубено...
Открадвайки си тези мисли на канадския министър-председател Джон Дифенбейкър от края на 50-е до началото на 60-е години, влизам през задния вход на Народното събрание.
Те звучат красиво в устата на един топ юрист по наказателно право, какъвто е бил Дифенбейкър, преди да скочи в огромната политика. Но и са малко ретро - изцяло в унисон с обзавеждането в коридорите на Народното събрание. Дебел килим, дрешник, който се чака да бъде обслужван от изцяло безразлична към протичащото се в близост дама.
Но държанието й е целесъобразно – на закачалките висят единствено картончета с номерца – безспорен знак на тоталното неявяване. Все отново е лято. И никой не се е сетил да преквалифицира забилата нос в книгата си гардеробиерка в продавачка на плажни кърпи с надпис „ Съединението прави силата “...
Кой ли обаче има потребност от отмора таман в този момент? Погледите са вторачени в Сградата на съединението - ще бъде ли формирано държавно управление от първата политическа мощ „ ИТН “ и ще събере ли то задоволителна поддръжка от останалите, с цел да ръководи?
Срещата сред спечелилия на предварителния избор - Има Такъв Народ и последната по брой депутати групировка в Народното събрание – „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ повиши напрежението.
Поканата за „ сгледата “ бе публикувана през фейсбук профила на уредниците на митингите през лятото на предходната година от така наречен „ Отровно трио “. Двама от неговите членове – юристът по наказателно право Николай Хаджигенов и пиар специалистът Арман Бабикян в този момент са а депутати, а третият " токсичен " - проф. Велислав Минеков, сега е длъжностен министър на културата. Съдържанието на поканата бе сбито – да се запознае партията на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян със структурата и състава на Министерския съвет, предлагани от партията на Слави Трифонов.
Време и място на срещата: 3-ти август, зала „ Изток “. И се запитахме: Ден на популярност, като тази на оперния спектакъл „ Ла Скала “, открит навръх тази дата, само че преди 243 години? Или знак за тежко естествено злополучие – като наводнението на Мизия на същия ден през 2014-та?
Бързо обаче забравихме за славата, откакто се вгледахме в самата покана. Тя провокира такова отвращение с правописните си неточности в обществените мрежи, че Арман Бабикян трябваше да застане в защитна позиция: „ И аз позволявам неточности непрестанно! Моля, никой да не търси под „ вола “ правопис!!! “
Послушахме го. И потърсихме под " вола " поръчките на новите парламентарни играчи за нов морал в политиката и цялостна бистрота. Всуе - срещата бе извършена на закрито, без наличието на медиите. А когато завърши, другояче словоохотливите представители на „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ не пожелаха да създадат каквито и да е изказвания и добре пораздвижиха публицистите, карайки ги да ги гонят напред - обратно с камери и микрофони. Защо? От кого и какво се крие? Нали сякаш всичко щеше да е поновому - намерено, транспарантно, почтено.....?
Гоненицата и инатът да се дава отговор на съответни въпроси май се оказаха олимпийски спортове в коридорите на Народното събрание. Депутатите като че ли избягваха да се появяват там, или се движеха в по-големи групички, разговаряйки между тях. Други пък бързо се шмугваха по стаите, а множеството от новите, добродушно сядаха на някое кресло, погълнати от телефоните си, или медитираха, вторачени в пространството пред себе си.
Най-изморяващо бе необяснимото държание на някои политически играчи. Предполагал ли е някой, че лидерски партии като „ Демократична България “ ще изпратят второстепенни фигури на представянето на състава на бъдещия кабинет?
А очаквал ли е някой, че претендентът за министър председател от „ ИТН “, докторът по философия Пламен Николов по този начин ще се засегне от мненията по адрес на неговата дисертация по философия на правото, политиката и стопанската система, че ще „ поразходи “ до стаята на парламентарната си група шлейф от тичащи зад него оператори и кореспонденти, на които изрично ще откаже да дава отговор на въпросите?!
След като избяга от публицистите, Николов се върна при тях, с цел да им покаже дипломите си. Изглежда, заради някаква причина, постоянно ги носи със себе си. После разгласи, че поради огромния интерес към доктората му няма да го дава за гратис прилагане, а ще го издаде като книга...
Да, интелектуалният труд би трябвало да се цени. Така, някак си разумно, пристигна и питането „ Какво е мнението ви за плагиатството? “. Това май стана най-често отправяният журналистически въпрос към представителите на „ ИТН “.
Парчето " Няма не желая, няма недей " на Ку-Ку бенд не е отговор. Но пък е прелестна илюстрация за това какво се случва с човек, влезе ли в политиката. Властта явно подлудява, а рефренът " щом те искам, ставам изверг " се трансформира в императив на държание.
Дали 46-ото Народно заседание ще влезе в тази фаза? Дебелите килими заглушават стъпките на тичащите публицисти, климатиците като че ли към момента съумяват да охладят пристрастеностите. И в ретро-обстановката в коридорите към момента сме в положение да си напомним думите на Дифенбейкър: " Свободата е правото да грешиш.. "
Всъщност, до момента в който към момента не са дадени тежки жертви от журналистическите редици в името на нечие суетно безмълвие, зад ехидна усмивка, ситуацията сякаш не е тотално изгубено...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ