Парламентът да има решавашата дума при приватизиране на търговските дружества

Парламентът да има решавашата дума при приватизиране на комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване или търговски сдружения, чиито дялове или акции са благосъстоятелност на сдружение с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала. Това взеха решение депутатите с признатия на първо четене законопроект за обществените предприятия, импортиран от Министерския съвет.

За обособени елементи от имуществото на търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване или от имуществото на търговски сдружения, чийто капитал е благосъстоятелност на други търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване, органът, който взема решение за приватизация ще е Министерският съвет.

По отношение на продажбата на обособени елементи от лечебни заведения и имоти-частна държавна благосъстоятелност с данъчна оценка над 10 000 лева, организацията за приватизация остава органът, който взема решение.

В случаите на новообразувано сдружение с държавно присъединяване решение за продажбата му ще се приема от Народно събрание по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано сдружение с общинско присъединяване - надлежно от общинския съвет.

Министерски съвет ще упражнява правата на страната в обществените предприятия и ще може да ги делегира, съгласно отрасловата им подготвеност.

Първоначалната концепция на вносителя планува Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор да се преименува на Агенция за обществените предприятия и вложенията, а в нея да се влее Българската организация за вложения. В хода на полемиката в икономическата комисия Емил Караниколов е декларирал подготвеност да отдръпна сливането на двете организации.

Публичните предприятия ще се разделят на " микро ", " дребни ", " междинни " и " огромни " въз основа на критериите в Закона за счетоводството.

На обществените предприятия ще могат да бъдат възлагани отговорности за осъществяване на социална услуга или осъществяване на цели на обществената политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в границите на техните пълномощия или по ред, избран със закон.

Това е бранш, извънредно значим за приемането ни в ЕРМ2, акцентира при полемиката Драгомир Стойнев от левицата. Предложението на Българска социалистическа партия е да се вкара конкурсното начало при назначенията в бордовете на държавните предприятия за спиране на практиката на партийни назначения. Необходимо е да се разпише,че членовете на бордовете могат да бъдат сменяни единствено, в случай че не извършват бизнес проекта. Държавните предприятия обезпечават към 10 на 100 от Брутният вътрешен продукт, означи Стойнев.

Христиан Митев от " Обединени патриоти " обърна внимание на наредбите, отнасящи се до общинските сдружения. Според него би трябвало да се внимава какви пълномощия ще се дадат на новата организация, в случай че бъде утвърдена, с цел да няма колизия с конституционни разпореждания, свързани с локалното самоуправление. Той изиска повече пълномощия за общинските препоръки, а не за централизирания държавен орган.

Парламентът одобри на второ четене и промени в Закона за приватизация и следприватизационен надзор,които целят да бъдат отразени направени промени във фирмените наименования на " ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ " ЕАД, София и на Многопрофилна болница за дълготрайно лекуване и рехабилитация " ВИТА " ЕООД, Велинград.

Отчита се и настъпилата смяна в органа, упражняващ правата на страната в " Информационно обслужване " АД, София и " Национален замък на културата - Конгресен център София " ЕАД - от министъра на финансите и за двете сдружения надлежно на министъра на превоза и министъра на културата.