Парламентарната здравна комисия прие с 10 гласа „за“ и 7

Парламентарната здравна комисия одобри с 10 гласа „ за “ и 7 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ на първо четене за изменение на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, с който се удължава периода на ТЕЛК решенията до три месеца след анулацията на изключителната епидемиологична конюнктура. Народните представители обаче отхвърлиха с 8 гласа „ за “ и 10 „ въздържали се “ промените в същия законопроект, п, с който срокът на ТЕЛК решенията, изминал в интервала от 13 март 2020 година до 30 юни 2022 година, не престават действието си до издаване на ново експертно решение, само че не по-късно от 31 декември 2022 година, макар че той беше

Основна роля при гласуването изиграха народните представители от „ ИТН “ доктор Ивайло Христов и доцент Силви Кирилов, които гласоподаваха против личното си предложение и поддържаха предлагането на проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ двата законопроекта да бъдат обединени, само че с цел да се придвижели оптимално бързо в пленарна зала, в този момент да бъде признат единствено единия – този на ГЕРБ.

Депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев пък акцентира, че кой от двата законопроекта ще бъде водещ, ще бъде решено в пленарна зала.

„ Ако се одобряват и двата законопроекта на първо четене, това значи, че в 14-дневен период комисията би трябвало да предложи систематизиран вид на двата законопроекта, по който да се създадат предложенията. Това би удължило процедурата. Предложението на проф. Ангелов ще форсира приемането, защото явно задачите, които се преследват не се разграничават по нищо “, сподели и депутатът от Движение за права и свободи доктор Хасан Адемов.

По-рано депутатите взеха решение да отпадне чуването на шефа на НЗОК проф. Петко Салчев по отношение на синхронизирането на осведомителните системи на НЗОК с Националната здравно-информационна система и по отношение на прекосяването от 1 юли 2022 година към НЗОК на дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, разпределяне, възнаграждение, даване и надзор на помощните средства, съоръжения, уреди и медицински произведения за хора с увреждания.

Според доктор Ивайло Христов с оглед обстановката след предишния през вчерашния ден избор на съмнение на държавното управление и надлежно бъдещия къс живот на това национално заседание депутатите трябвало да се съсредоточат единствено върху точки, които касаят „ витално нужни процеси “ и такива, върху които не можели да имат непосредствено въздействие да отпадат. „ НЗОК към този момент е заявила, че има подготвеност да поеме процесите по даване на помощните средства и са отпуснати нужните средства за тях, по тази причина това чуването е ненужно “, сподели той и получи поддръжката на проф. Костадин Ангелов.

Припомняме, че беше импортирано от депутата от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов по отношение на изказванията на „ Информационно обслужване “ АД, че „ има някаква пасивност от страна на НЗОК, която не разрешава интерфериране на системите “. По време на съвещанието, когато проф. Михайлов разгласи, че е изискал чуването, доктор Ивайло Христов упрекна и шефа на Здравната каса проф. Петко Салчев, че поради Касата не ставало консолидираното сред нейната система и „ Информационно обслужване “.

„ Интегрирането сред системите на НЗОК – тъй като системите са 9 – и НЗИС се прави от „ Информационно обслужване “. По какъв метод Касата бави процеса? Каква пасивност има от моя страна? Хванал съм програмистите на „ Информационно обслужване “ и ги удрям през ръцете, с цел да не осъществят интеграцията? Всеки ден си пишем с тях, поради хилядите проблеми, които основават. Няма да разреша някой да упреква Касата, която заплаща за електронизацията, че сме инертни. Нонсенс е да заплащам за нещо, с цел да не работи то “, съобщи тогава проф. Салчев.

На днешното съвещание обаче думата не му беше дадена, макар че той участва до края му.