Драгомир Стойнев: Не страхът, а разумът трябва да води българската политика
Парламентарната народна власт заслужава почитание. А уважението към нея минава през това да се отнасяме съществено към инструментите, които тя ни дава - в това число и към вота на съмнение. И през днешния ден ние от „ Българска социалистическа партия - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ не подценяваме нито тематиката, нито трибуната.
" Внесеният избор на съмнение не е нито сериозен, нито виновен ", съобщи в изявлението си от парламентарната естрада ръководителят на ПГ на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА и зам.-председател на Народното събрание Драгомир Стойнев.
" Готови сме за сериозен спор, тъй като става дума за фискалната политика на страната, която визира всеки български жител. Защото става дума за посоката, в която върви страната ни, за провокациите пред ръководството. Но също по този начин сме длъжни да посочим, че този избор е следващ опит за политическа дестабилизация, маскиран зад сякаш експертна и политическа угриженост ", сподели той по време на дебатите в пленарната зала.
Изказването му продължи по този начин:
" Не можем да премълчим очевидното - импортираният избор на съмнение не е нито сериозен, нито виновен. Той е част от поредност от популистки дейности, в които популистки партии като, „ Възраждане ”, „ Меч ” и „ Величие ” употребяват страха на хората като политически инструмент. Тези обединения не оферират опция. Те оферират боязън, подозрение и борба.
Да, в този смисъл вотът е нездравословен, само че дебатът е потребен. Ще загубим скъпо парламентарно време, само че ще си кажем истини — за положението на фиска при започване на годината и за това, което е реализирано до момента - нараснали приходи, нужен бюджет, основани са условия за напредък и поддръжка за най-уязвимите. Трудни решения, взети в сложен миг.
Фискалната политика, която води това държавно управление — и която ние, Българска социалистическа партия – ОЛ поддържаме, е само вероятната след дългата политическа и финансова дестабилизация, която страната претърпя през последните 4 години.
В началото на годината фискалната картина беше плашеща-- забавени заплащания, блокирани европейски средства, опасности за съществени системи.
И все пак, това държавно управление съумя да направи невъзможното да избави средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност, да обезпечи предвидимост в обществените финанси и да възвърне доверието на нашите европейски сътрудници. Не споделям, че това е триумф. Но това е стабилизация. Това е овладяна рецесия.
Когато някой чете фискалната политика „ като дяволът евангелието ", както прави популистката съпротива, би трябвало ясно да се съобщи, че това не е експертиза. Това е спектакъл. Театър, който коства скъпо, тъй като разрушава доверието в институциите и внася боязън там, където би трябвало да има убеденост. С една прозаична цел да вдигнем няколко % публично доверие, експлоатирайки страховете на българите.
Зад тази офанзива против фиска прозира нещо по-дълбоко и по-опасно — офанзива против стратегическата посока на България.
Голямата цел за въвеждането на еврото и присъединението към Еврозоната е част от дългогодишната политика на България като виновен член на Европейския съюз. Това не е просто валута. Това е геополитически избор, икономическа непоклатимост, капиталова прелест, обществена сигурност. Популистите споделят, че пазят националния суверенитет. Национален суверенитет обаче няма да има без това, което изброих. Разбира се и без корените и историята — за нас те са безпрекословна полезност.
Вносителите на този избор не просто слагат под въпрос решенията на държавното управление. Те отхвърлят европейския път на България. Те основават разграничителна линия вътре в обичайно проевропейското ни общество, трансформирайки естествени обществени страхове в политическа акция.
Затова този избор чертае разграничителна линия и вътре в Народното събрание сред партиите, които макар непримиримостта между тях, не оспорват цивилизационния избор на България като част от европейското пространство; и популистите. За тях националния суверенитет не е цел, а единствено инструмент за рейтинг.
И най-после позволете ми да кажа и нещо кардинално. Това е третият избор на съмнение за броени месеци. Подобна корист с главен инструмент на парламентарния надзор принизява демокрацията. Тя не води до решения. Тя води до незаинтересованост. До още по-дълбоко отчаяние на жителите от политиката.
Именно това желаят вносителите на вота — да насаждат боязън, да експлоатират умората и да натрупат рейтинг посредством неустойчивост. Това е тактика не за ръководство, а за политическа ерозия.
Ние от Българска социалистическа партия - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ще гласуваме срещу този избор на съмнение. Защото имаме вяра, че стабилността, обществената правдивост и европейската посока на България заслужават да бъдат предпазени.
И тъй като не страхът, а разсъдъкът би трябвало да води българската политика. "
