Димитър Иванов и паркът в Белица, който вече спасява не само танцуващи мечки
Паркът за танцуващи мечки в Белица е избавил десетки животни, държани в плен при нечовешки условия. За 20-ата си годишнина той трансформира името си, само че продължава да прави същото - да оказва помощ на животни в неволя. Управителят му Димитър Иванов е човек на деня.
Той е един от хората, трансформирали в своя работа това, което обичат. Димитър Иванов приключва екология и запазване на околната среда и от 14 години ръководи Парка за танцуващи мечки в Белица. Това е мястото, на което през последните над две десетилетия бяха избавени всички тези мечки, държани в плен, с цел да бъдат показвани като атракция в България.
В началото на новия сезон паркът отбелязва с известно забавяне 20-ата си годишнина, обявявайки нов стадий от своето развиване. От 19 април, когато още веднъж отваря порти за гости след края на зимата, той към този момент се споделя единствено Парк за мечки .
Повод за промяната на името му е фактът, че всички регистрирани танцуващи мечки в България към този момент са избавени, само че паркът ще продължи да бъде предпазено място за мечки, които са държани в плен нелегално или живеят в рискови за тях условия в зоологически градини и циркове.
Равносметката
От откриването си на 17 ноември 2000 година паркът е дал заслон на общо 32 танцуващи мечки , 28 от които са от България, 3 – от Сърбия и една – от Албания. В момента там живеят общо 19 животни, 13 от които в предишното са били принуждавани от притежателите си да "танцуват ". Останалите 6 мечки са докарани от зоопаркове в България, Северна Македония, Албания и Хърватска. Една от тях даже е избавена от пристройка към хотел, където е била държана нелегално.
Паркът е взаимен план на фондациите Бриджит Бардо и Четири лапи , за чието осъществяване спомагат Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Белица. Той стартира да работи пилотно през 2000 година, а същинският му градеж става факт сред 2002 и 2004 година
По мотив годишнината на парка на 21 април на Моста на влюбените до НДК в София ще бъде открита галерия , която споделя историите на избавените до момента мечки и ще продължи до 5 май. Освен това Паркът за мечки в Белица има и нов , на който искащите да го посетят могат да проучат всички детайлности.
"За благополучие, жестоката процедура на танцуващите мечки към този момент не съществува и хората не си спомнят или въобще не знаят, че до 90-те години на предишния век мечките са били разхождани на верига по софийските улици и на основни туристически дестинации в страната за развлечение ", напомня Деница Славова от Четири лапи.
"Овладяването "
За да не бъде изцяло забравена и вероятно повторена тази процедура обаче, на територията на парка ще бъде развиван огромен ъгъл, в който посетителите му да схванат какво са преживявали тези животни в предишното.
По думите на шефа на парка Димитър Иванов неслучайно притежателите на тези мечки в действителност са наричали процеса по тяхната така наречен дресировка " преодоляване ". За задачата са били взимани мечета, живеещи в плен, които са на възраст сред 4 и 6 месеца.
"На мечето е пробиван носът и му е слагана халка. Това е било за безусловно всички. Точно тук идва концепцията за притежаване на мечката, тъй като с верига на носа индивидът в действителност владее животното. Следвали са пердах, апетит и това, че единствено един човек я храни, с цел да разбере кой е господарят ", споделя Иванов пред Свободна Европа.
Мечката следва веригата, с цел да избегне болката.
След тези първи стъпки е следвала и танцувалната дресировка, за която той акцентира, че няма нищо общо с музиката , с която притежателите на мечките са привличали минувачите по улиците.
"Мечката не разпознава музиката, за нея музиката е звук. Като се има поради по какъв начин са свирили, най-вероятно е бил много противен звук. Няма по какъв начин мечката да усеща темп – цялата работа е в халката на носа и веригата, за която я води индивидът. "
Основният инструмент на водачите на мечки е бил гъдулката, за чийто лък е била закачана веригата на мечката.
"Мечката следва веригата, с цел да избегне болката. Когато ритъмът стане по-бърз, надлежно ръката и веригата се движат по-бързо, мечката стартира да се движи по-бързо и по този начин се основава усещането, че мечката следва ритъма ", продължава Димитър.
Проблемите
Този метод на живот, естествено, е водил до редица физически и поведенчески проблеми при животните. Такива проблеми сега изпитват и мечките, които живеят в рискови за тях условия в зоологически градини и циркове. Затова задачата на парка в Белица е да одобри колкото се може повече животни и да помогне за тяхното трайно избавление.
Физическите вреди за танцуващите мечки идват най-вече от пробиването на носовете им или други елементи на муцуната като долната челюст, да вземем за пример. Често зъбите им са били избивани, поради което те са ставали неспособни да си набират витално нужни хранителни детайли сами. В редките случаи, в които зъбите им не са били избити, те са толкоз развалени, че се постанова да бъдат остранени.
Веднъж пристигнали в парка в Белица, мечките имат достъп до хранителни добавки, постоянни медицински прегледи и лекуване на хронични болести, което постоянно продължава до края на живота им.
"Огромно внимание се обръща на държанието им. Всички мечки страдат от така наречен стереотипия. Това е погрешно държание, изразяващо се в повтарящи се придвижвания без забележим смисъл. С други думи мечката върви наляво надясно или пристъпва от една лапа на друга, което от време на време може да продължи с часове. Дори това нещо преди време се е асоциирало с танцуване ", споделя шефът на Парка за мечки.
По думите му тези поведенчески проблеми от време на време са толкоз устойчиви, че могат да се появят ненадейно, даже откакто животното е спряло да ги демонстрира.
"Имали сме случай на мечка, която преди малко се е нахранила, къпала се в басейн – хубаво следобедно време, без никакъв звук, само че внезапно мечката отива някъде и изпада в стереотипия. Защо се случва това, мога единствено да злоупотребявам – да вземем за пример, всеки ден по това време някогашният ѝ притежател е сядал да хапне и я е завръзвал на дърво. "
Помощта
Именно с цел да им помогне да се оправят с този проблем, екипът на Иванов вкарва в парка в Белица стратегия за така наречен средово обогатяване . По думите му "с най-различни предмети се пресъздават обстановки, в които мечките да се разнообразяват и да се подтиква тяхната интензивност, вместо да изпадат в стереотипия ". Тези занимания от време на време ангажират вниманието им с часове и това очевидно усъвършенства цялостното им положение.
Наред с това през последните две години мечките в парка имат и други тренировки . Тяхната цел е, когато пристигна ветеринар, да не се постанова животното да бъде упоявано, а да бъде доведено по-близо и даже да сложи лапата си на несъмнено място, в случай че се постанова тя да бъде прегледана.
Друго ново направление в дейностите на Парка за мечки в Белица ще бъде ориентирано към децата, които го посещават. Димитър Иванов споделя, че концепцията на екипа му е да дадат опция на децата да научат повече за хуманното отношение към животните в плен, за техните характерни потребности, както и за ролята и смисъла им, когато живеят на независимост в дивата природа.
Той е един от хората, трансформирали в своя работа това, което обичат. Димитър Иванов приключва екология и запазване на околната среда и от 14 години ръководи Парка за танцуващи мечки в Белица. Това е мястото, на което през последните над две десетилетия бяха избавени всички тези мечки, държани в плен, с цел да бъдат показвани като атракция в България.
В началото на новия сезон паркът отбелязва с известно забавяне 20-ата си годишнина, обявявайки нов стадий от своето развиване. От 19 април, когато още веднъж отваря порти за гости след края на зимата, той към този момент се споделя единствено Парк за мечки .
Повод за промяната на името му е фактът, че всички регистрирани танцуващи мечки в България към този момент са избавени, само че паркът ще продължи да бъде предпазено място за мечки, които са държани в плен нелегално или живеят в рискови за тях условия в зоологически градини и циркове.
Равносметката
От откриването си на 17 ноември 2000 година паркът е дал заслон на общо 32 танцуващи мечки , 28 от които са от България, 3 – от Сърбия и една – от Албания. В момента там живеят общо 19 животни, 13 от които в предишното са били принуждавани от притежателите си да "танцуват ". Останалите 6 мечки са докарани от зоопаркове в България, Северна Македония, Албания и Хърватска. Една от тях даже е избавена от пристройка към хотел, където е била държана нелегално.
Паркът е взаимен план на фондациите Бриджит Бардо и Четири лапи , за чието осъществяване спомагат Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Белица. Той стартира да работи пилотно през 2000 година, а същинският му градеж става факт сред 2002 и 2004 година
По мотив годишнината на парка на 21 април на Моста на влюбените до НДК в София ще бъде открита галерия , която споделя историите на избавените до момента мечки и ще продължи до 5 май. Освен това Паркът за мечки в Белица има и нов , на който искащите да го посетят могат да проучат всички детайлности.
"За благополучие, жестоката процедура на танцуващите мечки към този момент не съществува и хората не си спомнят или въобще не знаят, че до 90-те години на предишния век мечките са били разхождани на верига по софийските улици и на основни туристически дестинации в страната за развлечение ", напомня Деница Славова от Четири лапи.
"Овладяването "
За да не бъде изцяло забравена и вероятно повторена тази процедура обаче, на територията на парка ще бъде развиван огромен ъгъл, в който посетителите му да схванат какво са преживявали тези животни в предишното.
По думите на шефа на парка Димитър Иванов неслучайно притежателите на тези мечки в действителност са наричали процеса по тяхната така наречен дресировка " преодоляване ". За задачата са били взимани мечета, живеещи в плен, които са на възраст сред 4 и 6 месеца.
"На мечето е пробиван носът и му е слагана халка. Това е било за безусловно всички. Точно тук идва концепцията за притежаване на мечката, тъй като с верига на носа индивидът в действителност владее животното. Следвали са пердах, апетит и това, че единствено един човек я храни, с цел да разбере кой е господарят ", споделя Иванов пред Свободна Европа.
Мечката следва веригата, с цел да избегне болката.
След тези първи стъпки е следвала и танцувалната дресировка, за която той акцентира, че няма нищо общо с музиката , с която притежателите на мечките са привличали минувачите по улиците.
"Мечката не разпознава музиката, за нея музиката е звук. Като се има поради по какъв начин са свирили, най-вероятно е бил много противен звук. Няма по какъв начин мечката да усеща темп – цялата работа е в халката на носа и веригата, за която я води индивидът. "
Основният инструмент на водачите на мечки е бил гъдулката, за чийто лък е била закачана веригата на мечката.
"Мечката следва веригата, с цел да избегне болката. Когато ритъмът стане по-бърз, надлежно ръката и веригата се движат по-бързо, мечката стартира да се движи по-бързо и по този начин се основава усещането, че мечката следва ритъма ", продължава Димитър.
Проблемите
Този метод на живот, естествено, е водил до редица физически и поведенчески проблеми при животните. Такива проблеми сега изпитват и мечките, които живеят в рискови за тях условия в зоологически градини и циркове. Затова задачата на парка в Белица е да одобри колкото се може повече животни и да помогне за тяхното трайно избавление.
Физическите вреди за танцуващите мечки идват най-вече от пробиването на носовете им или други елементи на муцуната като долната челюст, да вземем за пример. Често зъбите им са били избивани, поради което те са ставали неспособни да си набират витално нужни хранителни детайли сами. В редките случаи, в които зъбите им не са били избити, те са толкоз развалени, че се постанова да бъдат остранени.
Веднъж пристигнали в парка в Белица, мечките имат достъп до хранителни добавки, постоянни медицински прегледи и лекуване на хронични болести, което постоянно продължава до края на живота им.
"Огромно внимание се обръща на държанието им. Всички мечки страдат от така наречен стереотипия. Това е погрешно държание, изразяващо се в повтарящи се придвижвания без забележим смисъл. С други думи мечката върви наляво надясно или пристъпва от една лапа на друга, което от време на време може да продължи с часове. Дори това нещо преди време се е асоциирало с танцуване ", споделя шефът на Парка за мечки.
По думите му тези поведенчески проблеми от време на време са толкоз устойчиви, че могат да се появят ненадейно, даже откакто животното е спряло да ги демонстрира.
"Имали сме случай на мечка, която преди малко се е нахранила, къпала се в басейн – хубаво следобедно време, без никакъв звук, само че внезапно мечката отива някъде и изпада в стереотипия. Защо се случва това, мога единствено да злоупотребявам – да вземем за пример, всеки ден по това време някогашният ѝ притежател е сядал да хапне и я е завръзвал на дърво. "
Помощта
Именно с цел да им помогне да се оправят с този проблем, екипът на Иванов вкарва в парка в Белица стратегия за така наречен средово обогатяване . По думите му "с най-различни предмети се пресъздават обстановки, в които мечките да се разнообразяват и да се подтиква тяхната интензивност, вместо да изпадат в стереотипия ". Тези занимания от време на време ангажират вниманието им с часове и това очевидно усъвършенства цялостното им положение.
Наред с това през последните две години мечките в парка имат и други тренировки . Тяхната цел е, когато пристигна ветеринар, да не се постанова животното да бъде упоявано, а да бъде доведено по-близо и даже да сложи лапата си на несъмнено място, в случай че се постанова тя да бъде прегледана.
Друго ново направление в дейностите на Парка за мечки в Белица ще бъде ориентирано към децата, които го посещават. Димитър Иванов споделя, че концепцията на екипа му е да дадат опция на децата да научат повече за хуманното отношение към животните в плен, за техните характерни потребности, както и за ролята и смисъла им, когато живеят на независимост в дивата природа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ