Дъжд и култови метъл банди „разбиха” в парк Корминеш
Парк Корминеш край Челопеч събра стотици фенове на тежкия саунд за второто, по този начин дълго чакано и отлагано, издание на Wolf Fest. В рамките на два дни, на 8 и 9 юли, метъл почитателите се любуваха на някои от най-големите имена на сцената на тежката музика.
Спънки и провокации пред уредниците не липсваха. Сякаш особено за феста небето беше решило да се отвори и на парка се изсипа пороен дъжд. Технически проблеми не разрешиха на българските участници, Конкурент и Drive your life, да стъпят на сцената. Накрая, като за похлупак, два дни преди концерта, Covid тръшна двама музиканти от Phil Campbell and the bastard sons. И по неотложност на тяхно място от прилежаща Гърция дойдоха Full House Brew Crew.
След тях на сцената се качиха WolfHeart, които не инцидентно означиха обстоятелството, че „ за първи път им се случва да видят аудитория с чадъри”. И да, имаше такива почитатели, които желаеха да гледат своите любимци, само че въпреки всичко някак трябваше да се предпазят и от литрите дъжд, които се изсипваха над тях.
Вокалът на хедлайнерите Amorphis, Томи Йотсен пък се пошегува с публиката, като попита „ Как е там долу, с изключение на мокро и студено”, макар че по време на тяхната изява дъждът съвсем спря. Положителни страсти, обаче също не липсваха. Култовите финладци се показаха, като може би, най-професионалната бадна на феста. Представиха 4 части от новия си албум Halo, само че не пропуснаха да подарят на почитателите си и обичаните им шлагери като Silver Bride, Death of a king, The bee, Black Winter Day и Hause of Sleep. Специално за българската аудитория, музикантите бяха подбрали сет с дълготрайност към час и 20 минути.
Немски спийд, шведски дуум и норвежки блек раздрусаха почитателите през втория ден.
Подгряващите Gwendydd бяха първото българско наличие на сцената. А Urban Grey, още веднъж наша тайфа, заформиха първия moshpit в публиката.
След тях забиха немците Grave Digger. Вокалът Chris Boltendahl и именитият басист от Running Wild – Jens Becker поведоха бандата към едно изкъртващо с някои от най-известните им шлагери като Lionheart, Lowbreaker, Excalibur, Rebellion и Heavy Metal Breakdown.
Безспорният любимец на фестивала станаха шведските митове и татковци на дуум метъла като жанр – Candlemass. Това е второто им гостува на българска сцена, само че този път бяха с първия си вокал Johan Langquist, което дефинира и сета им. Първият им албум, дал име и на един цялостен под род, Epicus Doomicus Metallicus беше изсвирен съвсем целият. Култовите части като Mirror Mirror, Bewitched, Under the Oak, Crystal Ball, Demon`s Gate, Dark Reflections потопиха всички в тежко дарк чувство, което приключи в самотата на Solitude.
Поетата от Candlemass прочувствена канара беше задълбочена до гробовно обезсърчение и демонична обсебеност с появяването на хедлайнерите Mayhem. Норвежките блек титани сковаха публиката с изключителната окултна режисура на своята изява.
Адската узурпация на бандата беше построена в три дейности:
Действие 1 - Falsified and Hated; To Daimonion; Malum; Bad Blood; My Death; Voces Ab Alta;
Действие 2 – Freezing Moon; Life Eternal; Buried By Time and Dust; Pagan Fears;
Действие 3 - Silvester Anfang; Deathcrush; Chainsaw Gutsfuck; Carnage; Pure Fucking Armageddon
В първата част блек божествата бяха наблегнали на по новите им неща. Докато втората – изцяло отдадена на най-класическия им или изобщо най-класическия албум в скандинавския блек и в блек метъла като цяло – „ De Mysteriis Dom Sathanas” 94. Третото дейсвие стъпи върху мини албума Deathcrush от 87г.
И по този начин, Mayhem, който по предписание се изписват the true Mayhem, за какво ли, сложиха умопомрачителен край. Не инцидентно бяха последната група за тазгодишното издание Wolf Fest – Вълчата пътека.
Празнична заря означи истински завършек на фестивала, която като че ли оказа помощ на почитателите да се опомнят след толкоз разтърсващо душата метъл премеждие.
Снимки: Фейсбук - ZRock
Спънки и провокации пред уредниците не липсваха. Сякаш особено за феста небето беше решило да се отвори и на парка се изсипа пороен дъжд. Технически проблеми не разрешиха на българските участници, Конкурент и Drive your life, да стъпят на сцената. Накрая, като за похлупак, два дни преди концерта, Covid тръшна двама музиканти от Phil Campbell and the bastard sons. И по неотложност на тяхно място от прилежаща Гърция дойдоха Full House Brew Crew.
След тях на сцената се качиха WolfHeart, които не инцидентно означиха обстоятелството, че „ за първи път им се случва да видят аудитория с чадъри”. И да, имаше такива почитатели, които желаеха да гледат своите любимци, само че въпреки всичко някак трябваше да се предпазят и от литрите дъжд, които се изсипваха над тях.
Вокалът на хедлайнерите Amorphis, Томи Йотсен пък се пошегува с публиката, като попита „ Как е там долу, с изключение на мокро и студено”, макар че по време на тяхната изява дъждът съвсем спря. Положителни страсти, обаче също не липсваха. Култовите финладци се показаха, като може би, най-професионалната бадна на феста. Представиха 4 части от новия си албум Halo, само че не пропуснаха да подарят на почитателите си и обичаните им шлагери като Silver Bride, Death of a king, The bee, Black Winter Day и Hause of Sleep. Специално за българската аудитория, музикантите бяха подбрали сет с дълготрайност към час и 20 минути.
Немски спийд, шведски дуум и норвежки блек раздрусаха почитателите през втория ден.
Подгряващите Gwendydd бяха първото българско наличие на сцената. А Urban Grey, още веднъж наша тайфа, заформиха първия moshpit в публиката.
След тях забиха немците Grave Digger. Вокалът Chris Boltendahl и именитият басист от Running Wild – Jens Becker поведоха бандата към едно изкъртващо с някои от най-известните им шлагери като Lionheart, Lowbreaker, Excalibur, Rebellion и Heavy Metal Breakdown.
Безспорният любимец на фестивала станаха шведските митове и татковци на дуум метъла като жанр – Candlemass. Това е второто им гостува на българска сцена, само че този път бяха с първия си вокал Johan Langquist, което дефинира и сета им. Първият им албум, дал име и на един цялостен под род, Epicus Doomicus Metallicus беше изсвирен съвсем целият. Култовите части като Mirror Mirror, Bewitched, Under the Oak, Crystal Ball, Demon`s Gate, Dark Reflections потопиха всички в тежко дарк чувство, което приключи в самотата на Solitude.
Поетата от Candlemass прочувствена канара беше задълбочена до гробовно обезсърчение и демонична обсебеност с появяването на хедлайнерите Mayhem. Норвежките блек титани сковаха публиката с изключителната окултна режисура на своята изява.
Адската узурпация на бандата беше построена в три дейности:
Действие 1 - Falsified and Hated; To Daimonion; Malum; Bad Blood; My Death; Voces Ab Alta;
Действие 2 – Freezing Moon; Life Eternal; Buried By Time and Dust; Pagan Fears;
Действие 3 - Silvester Anfang; Deathcrush; Chainsaw Gutsfuck; Carnage; Pure Fucking Armageddon
В първата част блек божествата бяха наблегнали на по новите им неща. Докато втората – изцяло отдадена на най-класическия им или изобщо най-класическия албум в скандинавския блек и в блек метъла като цяло – „ De Mysteriis Dom Sathanas” 94. Третото дейсвие стъпи върху мини албума Deathcrush от 87г.
И по този начин, Mayhem, който по предписание се изписват the true Mayhem, за какво ли, сложиха умопомрачителен край. Не инцидентно бяха последната група за тазгодишното издание Wolf Fest – Вълчата пътека.
Празнична заря означи истински завършек на фестивала, която като че ли оказа помощ на почитателите да се опомнят след толкоз разтърсващо душата метъл премеждие.
Снимки: Фейсбук - ZRock
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ