Пържолата от Космоса може да е вкусна и евтина. Много

Пържолата от Космоса може да е вкусна и евтина. Много скоро астронавтите ще могат да се насладят на пържоли, картофено пюре и десерти, отгледани и основани в Космоса.

Това ще опита да реализира посредством собствен опит
Европейската галактическа организация.
Досега множеството храни в Космоса са замразени и изсушени, с цел да се понижи тежестта им и да се обезпечи по-дълъг период на валидност. Отскоро обаче учените работят върху развъждането на храна в Космоса.

Проектът на ЕКА има за цел да откри дали може да се отглежда храна при ниска гравитация и висока радиация. При триумф ще се понижат разноските за изхранване на един астронавт, които към днешна дата възлизат
на към 20 000 английски паунда дневно.
Екипът, който извършва опита, се надява след две години да бъде създадена дребна пилотна апаратура за произвеждане на храна на Международната галактическа станция.

Концепцията се създава от откриватели от Имперския лицей в Лондон и компанията Frontier Space. Според
основния изпълнителен шеф
на компанията доктор Акил Шамсул лабораторно отглежданата храна ще бъде от значително значение за реализиране на задачата на НАСА да трансформира човечеството в многопланетарен тип.

“Нашата фантазия е да имаме заводи в орбита и на Луната ”, споделя той пред Би Би Си. По думите му би трябвало да се изградят индустриални мощности отвън света, в случай че желаеме хората да живеят и работят в Космоса.

Отделните хранителни съставки – протеини, мазнини и въглехидрати – се отглеждат в епруветки и вани. След това те се обработват, с цел да наподобяват и имат усет на естествена храна.

Пилешко месо, отгледано в лаборатория, към този момент се продава на пазара в Съединени американски щати и Сингапур. Лабораторна пържола пък чака утвърждение от
питателните организации във Англия и Израел.
На Земята се твърди, че технологията има екологични преимущества пред обичайните аграрни способи за произвеждане на храни, като да вземем за пример по-малко потребление на земя и понижени излъчвания на парникови газове.
Но в Космоса главната цел е намаляването
на разноските по изхранването на астронавтите. Към момента храната на един астронавт от Международната галактическа станция коства към 20 000 паунда дневно.
НАСА, компании от частния бранш и други
галактически организации възнамеряват дълготрайно наличие на Луната, а може би и някой ден на Марс. Това значи десетки, даже стотици астронавти, на които би трябвало да се подсигури храна. Според доктор Шамсул това

“Отглеждането на храна в Космоса би било доста по-разумно ”, счита той.

Първоначалната концепция е да се стартира с нещо просто като картофено пюре и последователно да се създават по-сложни храни. В дълготраен проект се възнамерява слагане на лабораторно отгледаните съставки в 3D принтер. Така астронавтите ще могат да си “отпечатат ”
каквато желаят храна в Космоса.
Лабораторната храна се създава в апарат, наименуван биореактор, в центъра на Джеф Безос за устойчиви протеини на Имперския лицей в Западен Лондон. Процесът се назовава прецизна ферментация и прилича на производството на бира.
Чрез прибавяне на ген за произвеждане
на спомагателни витамини могат да се създават всевъзможни съставки – протеини, мазнини, въглехидрати, фибри. Всички те могат да бъдат комбинирани за приготвянето на разнообразни храни.

Миналата седмица доста по-малка и по-проста версия на биореактора е изпратена в Космоса като част от задачата на ЕКА. Тя отлетя
с ракетата Falcon 9 на “СпейсЕкс ”.
Има доста доказателства, че на Земята могат сполучливо да се отглеждат храни от кафези, само че може ли процесът да се повтори в изискванията на безтегловност и по-висока радиация в Космоса?

Малки количества от създадената в биореактора на Земята храна са изпратени в Космоса като друга част от опита.
Тя е в дребен пространствен сателит на борда
на първия европейски комерсиален възвръщаем галактически транспортен съд “Феникс ”. По проект той би трябвало да обикаля към Земята три часа, преди да падне назад край крайбрежията на Португалия. Ще бъде изтеглен от транспортен съд и изпратен назад в Лондон, с цел да бъде проучен. Според учените събраните от него данни ще послужат за построяването на по-голям и по-добър биореактор, който учените ще
изпратят в Космоса през идната година.
Проблемът обаче е, че изсушената на прахуляк каша с цвят на тухла наподобява несъмнено неапетитно – даже по-малко апетитно от храната, с която астронавтите би трябвало да се примирят сега. В Имперския лицей обаче към този момент вършат опити и твърдят, че всевъзможен тип кухня ще може да се
възпроизведе в Космоса.
Първата английска астронавтка даже е поканена да дегустира някои от пробните ястия и в умозаключение споделя: “Абсолютно прелестни са! С наслаждение бих яла нещо сходно. Когато бях в Космоса, се хранех главно с консерви и замразени пакети.
Беше хубаво, само че не и вкусно ”.
Изследванията на МКС демонстрират, че биохимията на организма на астронавтите се трансформира по време на продължителни галактически задачи: трансформират се хормоналният баланс и равнищата на желязо, а костите им губят калций. Астронавтите одобряват хранителни добавки, с цел да компенсират това, само че храната, отгледана в лаборатория, може да бъде приспособена с към този момент вложени спомагателни съставки.