С какво да се заемем след като вече не можем да програмираме и не ни се програмира
Парите ≠ щастието, най-малко при избора на специалност. Според изследване на Лондонската школа по стопанска система и политически науки измежду всички специалности минимум щастливи са работещите в банковата сфера и ИТ бранша. (Очевидно е, че в изследването не са включени редки и доста тежки специалности като миньорите например).
Има и лист на „ най-щастливите “ специалности. Това е пряк отговор на въпроса какво да вършим вместо програмирането, когато „ ИТ “ е станало изцяло към този момент изцяло отвратително.
В медиите има доста публикации за прегарянето, само че не може да се откри нито една публикация за това, че програмирането дава благополучие. Въпреки че би трябвало да има такива образци, тъй като за някои гении решаването на комплицирани интелектуални задания е не просто наслаждение, а витална нужда. За други това е тежка работа, която от време на време е съпроводена даже с психологични разстройства.
Така да вземем за пример някои програмисти страдат от СДВХ – Синдрома на недостиг на вниманието и хиперактивност (behavior disorder). Казват, че съвсем всеки програмист има тези признаци (перфекционизъм, двигателна сила към новините и т.н.). Срещат се и разстройства от аутистичния набор. Професията е сложна, а работата основава натоварване на душeвността. Добре е да си спомните за това, когато шефът ви помоли да останете до късно на работа или да работите през почивните дни. Той просто желае да завоюва повече пари за сметка на здравето на служителя, който за него е просто „ трудов запас “, консуматив като хартията или тонера.
Психичните проблеми на програмистите са свързани с огромното когнитивно натоварване.
„ Когато четете програмен код, оставяте в главата си такива неща като стойности на променливите, логичност на потока на ръководство и последователности от извиквания и обръщения “, написа прочут програмист. – Средностатистическият човек може да удържа към четири такива елементи в своята работна памет. Когато когнитивното натоварване доближи този предел, става доста по-трудно да се разбере каквото и да било.
„ Да речем, че ни помолят да създадем някои корекции в изцяло чужд план. Казват ви, че един доста интелигентен разработчик е съдействал за него. Били са употребявани страхотни архитектури, съвременни програмни библиотеки и причудливи технологии. Това значи, че създателят е основал за нас високо когнитивно натоварване: “
„ Когнитивното натоварване в плановете би трябвало да бъде сведено до най-малко. “
На процедура програмистът непрекъснато претрупва работната си памет, като държи доста неща в главата си, което доста изчерпва силата му и изисква интервал на възобновяване. Вероятно неналичието на отмора след огромно когнитивно натоварване е една от аргументите за прегарянето (бърнаут).
Рано или късно настава миг, в който програмирането към този момент не е прелестно. В съзнанието ви се появяват мисли за дълга отмора. Или за промяна на специалността, да вземем за пример на управител или сисадмин. Както се споделя на смешка, типичното продължение на кариерата на програмиста е управител, бизнесмен или дърводелец.
Можете да помислите за ранно пенсиониране, в случай че разполагате с задоволителна финансова запаса.
Финансово поръчителство
Съгласно проекта FIRE (Financial Independence, Retire Early) общоприетото изискване за ранно пенсиониране е насъбраната сума да е равна на 25 пъти годишния бюджет. С други думи, в случай че месечните разноски на едно лице са към $500, FIRE изисква сума в размер на $150 000 ($500*12*25). Инфлацията се компенсира от възвръщаемостта на вложенията.
За да изградят портфейл с подобен размер, участниците във FIRE нормално практикуват рискови пенсионни спестявания в размер до 75% от заплатата си в продължение на няколко години.
След ранното пенсиониране се смята за обикновено размерът на портфейла да се понижава с 3-4% всяка година.
Въпреки че FIRE набира все по-голяма известност, той към момента се смята за доста другоземен проект за пенсиониране. Според прогнозата на Motley Fool за интервала 2016-2022 година процентът на американците, които се пенсионират по FIRE, се разпределя по възраст, както следва:
Останалите разчитат на държавна поддръжка и се пенсионират на избраната от страната пенсионна възраст от към 60 години (възрастта е друга в другите държави) или по-късно, т.е. работят в допълнение след навършване на пенсионна възраст.
Основното е да се направи финансов план и да не се изгубят спестяванията няколко години след пенсионирането, в случай че в началото те са били незадоволителни за равнището на разноските.
И по този начин, какво да вършим и с какво да се заемем?
Нека се обърнем към резултатите от същото изследване, извършено от Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Според него най-щастливите специалности:
цветарите градинарите фризьорите козметиците
Представителите на тези специалности признават, че изпитват наслаждение от работата си с помощта на общуването с клиентите и на обстоятелството, че доставят на хората наслада, като основават хубост. Тоест основните думи са „ подарявам наслада “ и „ сътворявам хубост “. Ако един ИТ експерт може да прави това на главната си работа, той също ще бъде благополучен.
Класацията на най-щастливите специалности от изследването наподобява по следния метод:
Източник: книгата Happiness by Design на английския икономист и академик в региона на поведенческите науки професор Пол Долан.
Определението за благополучие: наслаждение + смисъл
В гореспоменатата книга „ Happiness by Design “ професор Долан предлага следния метод за установяване на аргументите за човешкото субективно благоденствие. Той преглежда ресурсите „ като тласъци, които се конкурират за нашето внимание и въздействат на щастието ни в степента, в която им обръщаме внимание. Това значи, че въздействието на приходите върху нашето благополучие се дефинира не от това какъв брой пари имаме, а от това какъв брой мислим за тях. Едни и същи запаси – парите, сексът, бракът, заекването и така нататък – могат да повлияят на щастието ви по друг метод: доста или малко, всичко зависи от количеството внимание, което им отделяте. “
Концепцията „ ти си това, на което обръщаш внимание “ е на повече от 100 години, тъй че методът на създателя има теоретична аргументация. Определението за благополучие е: „ единството на възприятието на наслаждение и смисъл за избран интервал от време “. По-конкретно би трябвало да се откри най-благоприятен баланс сред двете.
Всичко това е релативно и самостоятелно за всеки човек:
Когато преглеждаме разликите сред хората посредством дейностите, които правят, се следят много забавни неща. Мъжете изпитват по-голямо наслаждение от времето, прекарано с децата, в сравнение с дамите, само че дамите усещат повече смисъл. Може би тъй като мъжете като цяло прекарват по-малко време с децата, тази активност е по-приятна за тях, до момента в който за дамите тя е по-смислена. С увеличението на приходите хората усещат по-малко смисъл от домашните отговорности.
Разбирайки концепцията за щастието, е по-лесно да решите на какво да посветите вниманието си и да го „ прехвърлите в Система 1 “, т.е. да го вършиме автоматизирано.
И по този начин, с какво да се заемем, какво да вършим?
Ето няколко хрумвания, които може да се окажат потребни:
добре звучи да се преместите да живеете по-близо до приятелите си, а не до работата си: това би трябвало да увеличи равнището на благополучие да си намерите занимание (или да си припомните някое старо): мотоциклет дърводелство, дограма земеделие, градинарство (един разработчик архивира всичките си складове в Github, оставяйки единствено известието „ отиде да се занимава със земеделие “, като че ли е напуснал Матрицата).
Всяка Нова година хората си дават обещание да отделят повече време за занимания, самоусъвършенстване, другарство с околните си и да спрат да пият, само че постоянно обещанията остават неизпълнени. Но всеки може да направи верния избор когато и да е, не безусловно от 1-ви януари.
Може и да не се махате
Ако програмирането ви доставя наслаждение и ви зарежда с сила даже след 40 или 50-годишна възраст, няма смисъл да се отказвате. Можете умерено да продължите да работите и в преклонна възраст. Умереното когнитивно натоварване е потребно за здравето и удължава живота. Така да вземем за пример писателите основават отлична литература през 60-те и 70-те си години и даже покачват професионализма си с възрастта. С какво програмистите са по-зле? Ако не научите нов стек, а вършиме това, което знаете, усърдно, можете да продължите да го вършиме толкоз дълго, колкото желаете.
Разбира се, в ИТ промишлеността има прочут възрастов метод, тъй че на работа ще вземат по-скоро някой млад 20-годишен юноша, в сравнение с умел програмист на 60 години, само че тези предубеждения сигурно с времето ще се успокоят. Особено в настъпилата към този момент епоха на изкуствения разсъдък, който може да написа сорс код на напълно търпимо равнище – тук опитните програмисти са изключително потребни и скъпи.
