Парите за здравеопазване не са разход, а инвестиция – това

Парите за опазване на здравето не са разход, а инвестиция – това е модерната идея, която би трябвало да възприемат държавните управления, приканват здравни специалисти от целия свят.

България отделя над 8% от Брутният вътрешен продукт за този бранш, похвали се през вчерашния ден министър председателят Борисов в тирада пред международния конгрес по гръдна и сърдечно-съдова хирургия, който се организира в София. Разбира се, когато става дума за опазване на здравето значим е освен въпросът какъв брой пари отделя страната, само че и по какъв начин се изразходват те, с цел да обезпечат качествено и налично лекуване на колкото се може повече нуждаещи се.

Да забележим въпреки всичко къде се намираме в скалата на Европейски Съюз по този индикатор. Последните огласени данни на Евростат са за 2016 година и съгласно тях, приблизително разноските за опазване на здравето в Европейски Съюз възлизат на 10% от Брутният вътрешен продукт.

Най-много пари за здраве отделя Франция – 11,5 от Брутният вътрешен продукт , което е с 1,5% над междинната стойност за Европейски Съюз и повече от всяка друга държава-членка на общността. Следват Германия (11,1%) и Швеция (11,0%) . Над междинната стойност за Европейски Съюз са и Австрия, Холандия, Дания, Белгия. Под тази граница са Англия, Финландия, Малта, Португалия, Испания, Италия, Словения, Гърция и на 16 позиция - България

В 12 други страни настоящите разноски за опазване на здравето съставляват по-малко от 7,5% като Румъния е с най-ниското съответствие - 5,0% от Брутният вътрешен продукт. За Люксембург, анализаторите вършат специфичното конкретизиране, че макар  фигурирането му в тази статистика като второто най-ниско съответствие на разноските за опазване на здравето по отношение на Брутният вътрешен продукт, това по-скоро е отражение на високото равнище на Брутният вътрешен продукт в Люксембург, в сравнение с икономии от пари за здраве. 
healthcare_expenditure_2016.jpg