ARPharM: Достъпът до съвременно лечение изисква устойчиво публично финансиране и ясен модел за лекарствено осигуряване
Парите за медикаменти в бюджета не доближават и дефицитът се компенсира от пациентите и промишлеността
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM съобщи нуждата от резистентен и предвидим модел за лекарствено обезпечаване като част от по-широкия спор за бюджета на опазването на здравето и НЗОК.
Позицията беше показана в подтекста на идните бюджетни решения и възходящия напън върху здравната система. От ARPharM акцентират, че една от основните цели на здравната система би трябвало да бъде обезпечаването на своевременен достъп на българските пациенти до ефикасно и модерно лекуване, изключително при тежки, хронични и животозастрашаващи болести.
По данни, показани от асоциацията, лекарите в България предписват към 57 милиона опаковки медикаменти годишно, които се заплащат от НЗОК. Това съставлява почти една трета от всички медикаменти по лекарско наставление, а останалите две трети се заплащат непосредствено от пациентите. Лекарствата, покривани от НЗОК, се употребяват от към 1,6 милиона здравноосигурени лица - близо една четвърт от популацията на страната, нормално пациенти с тежки или хронични болести.
ARPharM показа данни, съгласно които България работи със доста по-нисък обществен запас за медикаменти спрямо страните от Европейски Съюз. Общата стойност на лекарственото лекуване, предписвано по каса, е към 220 евро на човек от популацията годишно, до момента в който НЗОК действително заплаща към 150 евро. Разликата се покрива посредством спомагателни отстъпки, възобновявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в страните от Европейски Съюз обществените заплащания за медикаменти доближават към 500 евро на човек годишно.
Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и към този момент доближава към 30% от цената на медикаментите, заплащани от НЗОК. При част от новите лечения отстъпките могат да доближат равнища, които вършат присъединяване на фирмите стопански неустойчиво. В България достъпа до нововъведения е стеснен - десетки новаторски лечения, утвърдени в Европейски Съюз в интервала 2022 - 2024 година, не са налични у нас. Това са лечения за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи болести
„ Гарантираният достъп до модерно лекуване изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, само че не може да замести ролята на общественото финансиране ", акцентира Павел Колев, ръководител на ARPharM.
„ Фармацевтичната промишленост е сътрудник на здравната система и към този момент поема забележителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има единствено при споделена отговорност и предвидим модел ", е позицията на ARPharM, показана от нейния изпълнителен шеф Деян Денев.
От ARPharM подчертаха, че производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на медикаментите, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите артикули в Европейския съюз и се ревизират регулярно.
От асоциацията предизвестяват, че комбинацията от най-ниски цени на производител, възходящи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета основава действителен риск от закъснение на навлизането на нови лечения, стеснен интерес за регистрация на нововъведения в България и опасности за непрекъснатостта на лекуването на пациентите.
ARPharM предлага два основни детайла за резистентен модел: предвидимо нарастване на бюджета за медикаменти, съобразено с възходящите здравни потребности и навлизането на нови лечения, както и въвеждане на рационален таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им повишаване. Инвестицията в модерно лекуване не би трябвало да се преглежда само като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, продуктивност и човешки капитал.
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) е основана през 1996 година в гр. София като съдружие с нестопанска цел и към този момент повече от двадесет и пет години сплотява научно-изследователски насочени фармацевтични компании от целия свят, работещи на българския пазар. Членове на ARPharM са 23 интернационалните производители на медикаменти от цяла Европа, Съединени американски щати и Япония, чиято съществена активност е да влагат в развиването на нови лекарствени артикули, които избавят или удължават човешкия живот, или доста усъвършенстват качеството му. Целите на Асоциацията са, посредством активността си в България, да способства за запазване и отбрана на здравето на българските жители и за обезпечаване на по-добро качество на живот у нас, посредством възстановяване на достъпа до модерни, качествени, ефикасни и безвредни лекарствени артикули, създадени по най-високите интернационалните стандарти.
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България ARPharM съобщи нуждата от резистентен и предвидим модел за лекарствено обезпечаване като част от по-широкия спор за бюджета на опазването на здравето и НЗОК.
Позицията беше показана в подтекста на идните бюджетни решения и възходящия напън върху здравната система. От ARPharM акцентират, че една от основните цели на здравната система би трябвало да бъде обезпечаването на своевременен достъп на българските пациенти до ефикасно и модерно лекуване, изключително при тежки, хронични и животозастрашаващи болести.
По данни, показани от асоциацията, лекарите в България предписват към 57 милиона опаковки медикаменти годишно, които се заплащат от НЗОК. Това съставлява почти една трета от всички медикаменти по лекарско наставление, а останалите две трети се заплащат непосредствено от пациентите. Лекарствата, покривани от НЗОК, се употребяват от към 1,6 милиона здравноосигурени лица - близо една четвърт от популацията на страната, нормално пациенти с тежки или хронични болести.
ARPharM показа данни, съгласно които България работи със доста по-нисък обществен запас за медикаменти спрямо страните от Европейски Съюз. Общата стойност на лекарственото лекуване, предписвано по каса, е към 220 евро на човек от популацията годишно, до момента в който НЗОК действително заплаща към 150 евро. Разликата се покрива посредством спомагателни отстъпки, възобновявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в страните от Европейски Съюз обществените заплащания за медикаменти доближават към 500 евро на човек годишно.
Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и към този момент доближава към 30% от цената на медикаментите, заплащани от НЗОК. При част от новите лечения отстъпките могат да доближат равнища, които вършат присъединяване на фирмите стопански неустойчиво. В България достъпа до нововъведения е стеснен - десетки новаторски лечения, утвърдени в Европейски Съюз в интервала 2022 - 2024 година, не са налични у нас. Това са лечения за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи болести
„ Гарантираният достъп до модерно лекуване изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, само че не може да замести ролята на общественото финансиране ", акцентира Павел Колев, ръководител на ARPharM.
„ Фармацевтичната промишленост е сътрудник на здравната система и към този момент поема забележителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има единствено при споделена отговорност и предвидим модел ", е позицията на ARPharM, показана от нейния изпълнителен шеф Деян Денев.
От ARPharM подчертаха, че производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Цените на производител на медикаментите, които лекарите предписват, по закон не могат да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите артикули в Европейския съюз и се ревизират регулярно.
От асоциацията предизвестяват, че комбинацията от най-ниски цени на производител, възходящи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета основава действителен риск от закъснение на навлизането на нови лечения, стеснен интерес за регистрация на нововъведения в България и опасности за непрекъснатостта на лекуването на пациентите.
ARPharM предлага два основни детайла за резистентен модел: предвидимо нарастване на бюджета за медикаменти, съобразено с възходящите здравни потребности и навлизането на нови лечения, както и въвеждане на рационален таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им повишаване. Инвестицията в модерно лекуване не би трябвало да се преглежда само като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, продуктивност и човешки капитал.
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) е основана през 1996 година в гр. София като съдружие с нестопанска цел и към този момент повече от двадесет и пет години сплотява научно-изследователски насочени фармацевтични компании от целия свят, работещи на българския пазар. Членове на ARPharM са 23 интернационалните производители на медикаменти от цяла Европа, Съединени американски щати и Япония, чиято съществена активност е да влагат в развиването на нови лекарствени артикули, които избавят или удължават човешкия живот, или доста усъвършенстват качеството му. Целите на Асоциацията са, посредством активността си в България, да способства за запазване и отбрана на здравето на българските жители и за обезпечаване на по-добро качество на живот у нас, посредством възстановяване на достъпа до модерни, качествени, ефикасни и безвредни лекарствени артикули, създадени по най-високите интернационалните стандарти.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ