Парите са стока като всяка друга. Тяхната цена се нарича

Парите са стока като всяка друга. Тяхната цена се назовава рента – т.е. каква връхнина би трябвало да платиш за избран интервал от време върху размера на парите, които вземаш назаем. Това важи за елементарните хора, търсещи заем от банките, само че също и за държавните управления. На върха на кредитната пирамида стоят централните банки. Те дефинират главния лихвен %, а по него се равняват всички кредитори от по-нисък порядък като комерсиалните банки. Световният финансов климат зависи най-вече от дейностите на две институции – Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка (ЕЦБ), която емитира парите в 19 страни от Европейски Съюз.

През последните 2–3 години Федералният запас на Съединени американски щати и ЕЦБ поддържаха извънредно ниско равнище на главната рента. Основната причина за това се назовава COVID-19. Мерките против пандемията удариха тежко редица бизнеси, свързани със скупчването на доста хора на едно място – туризъм, ресторантьорство, авиотранспорт. Това докара до внезапно понижаване на икономическата интензивност в съвсем всички страни по света. Правителствата взеха решение да борят рецесията, провокирана от вируса, посредством обилно подкрепяне на потърпевшите бизнеси. Предоставени бяха данъчни облекчения, само че имаше и директни заплащания от държавния бюджет за заплати на чиновниците, които не можеха да вървят на работа поради противоепидемичните ограничения. От своя страна централните банки се стремяха да предизвикват икономическата интензивност, като предоставяха евтини пари. До хипертрофирани размери доближиха стратегиите за така наречен количествени удобства (на британски – quantitative easing). Те съставляват изкупуване от централните банки на дългови излъчвания на частни финансови институции и компании.

Купуването на дългови излъчвания от страна на централните банки ставаше с новонапечатани пари. Според някои калкулации през последните десетина години Федералният запас на Съединени американски щати е напечатал 4 трилиона $, а ЕЦБ – 3,3 трилиона евро. Само през последните две години балансите на най-големите централни банки в света са нарастнали с 11,2 трилиона $!
Евтините пари в действителност подтикнаха икономическата интензивност. Фирмите вземаха заеми, назначаваха нови служащи, разширяваха пазарите си. Безработицата в Съединени американски щати и в Европейския съюз е доста ниска. Цените на акциите на фондовите тържища хвръкнаха нагоре. На пазара на недвижими парцели стартира надуването на следващия балон – ниските лихви подтикнаха хората да теглят заеми за къщи и жилища, а нарасналото търсене на парцели тласна цените им към рисково високи равнища. Банките към този момент не търсеха пари, а метод да се избавят от тях. Ако преди години те пълнеха медиите с реклами за преференциални депозити, в този момент промотират най-вече заемите, които са подготвени да провиснал.

Общата икономическа картина стартира да се трансформира през предходната година поради последователното разхлабване на противоепидемичните ограничения в Съединени американски щати и Европа. След това се появи вирусният вид Омикрон, който за малко върна колелото обратно, само че през тази година страховете от COVID-19 към този момент стихнаха на всички места като се изключи Китай. Туристите още веднъж потеглиха напът, купонджиите – по заведения за хранене и нощни заведения, отвориха кината и увеселителните паркове. Световната стопанска система навлезе в цикъл на бързо възобновяване. То се забавя от нарушените по време на пандемията вериги за доставки – към момента по огромните пристанища има опашки от натоварени кораби за култивиране, а за някои артикули, поръчани по интернет, би трябвало да се чака със седмици. Прогнозите обаче са, че до няколко месеца и този проблем ще бъде преодолян.

Повишаващата се икономическа интензивност внезапно отвори вкус за петрол, газ, метали и всевъзможни други първични материали. От средата на предходната година техните цени потеглиха нагоре, тласкани от нарушавания баланс сред търсене и предложение. Скъпият петрол стартира да покачва транспортните разноски, а дефицитът на пазара на метали въздейства върху цените на индустриалните артикули. Така колелото на инфлацията се завъртя.

И тъкмо когато светът наблюдаваше с паника надигащата главите си ламя на всеобщото повишаване, пристигна „ черният лебед “ –събитие злополука, което не е влизало в проектите на никого. На 24 февруари т.г. Русия атакува Украйна и по този начин в центъра на Европа стартира пълномащабна война сред две огромни страни. Съединени американски щати и Европейският съюз реагираха като ужилени и взеха решение за стопански наказания против страната агресор. Но тази страна не е коя да е, а най-големият експортьор на енергийни първични материали в света. Перспективата огромен % от съветските въглища, газ, петрол и нефтопродукти да изчезнат от интернационалните пазари пося суматоха на тържищата за енергоресурси. Петролът вид „ Брент “, който преди година струваше $73 за барел, в този момент се търси за $120 за барел. Освен това и Русия, и Украйна са едни от най-големите експортьори на жито и слънчоглед в света, а военната обстановка ще ограничи мощно техните експортни благоприятни условия.

И по този начин, през първите месеци на тази година към този момент стана ясно, че централните банки би трябвало да се борят с инфлацията, а не с понижената икономическа интензивност. Това може да стане посредством ограничения, водещи до повишаване на парите, т.е. – посредством повишение на лихвите. Високите лихви би трябвало да натиснат цените на стоките и услугите надолу, тъй като ще намалее разполагаемият запас за тяхната покупка. Първи реагираха оттатък Океана – на 16 март Федералният запас разгласи, че покачва главния лихвен % с 0,25 процентни пункта, първо покачване от началото на пандемията от COVID-19 насам. Тук внимание – % и процентен пункт са разнообразни неща. В случая имаме повдигане на лихвата от 0,25% до 0,50%, което е двойно, т.е. – със 100 %, само че измерено в процентни пунктове покачването е единствено с 0,25. Федералният запас разгласи, че това е първото от поредност от покачвания на главния лихвен % като идващите стъпки може да бъдат и по-резки.

Нас обаче би трябвало да ни интересува най-вече какво става в еврозоната. Сега тя държи негативен лихвен % – минус 0,5%. Това значи, че годишно комерсиалните банки губят по 50 цента на всеки 100 евро, подадени в ЕЦБ. Но да не им берем грижа на банкерите, а да погледнем към жителите – за тях обстановката е същата, държейки парите си на влог, те стопяват своите спестявания, а не ги усилват. Тази обстановка явно към този момент не е съответна на новите инфлационни действителности. И не щеш ли през предходната седмица ЕЦБ разгласи, че от другия месец подвига главната рента с 0,25 процентни пункта. И още веднъж, както в Съединени американски щати, това ще е единствено първото от поредност нараствания. Европейските централни банкери обаче са по-консервативни от своите американски сътрудници и ще се стремят към по-плавна промяна на курса.

Така че – чакат ни месеци на обстрел против инфлацията с финансови снаряди. А тя в действителност стигна притеснителни мащаби – през май повишаването на годишна база е 8,6% в Съединени американски щати и 8,1% в еврозоната. Прогнозите са, че инфлацията ще се върне на здравословните равнища от 2–2,5% едвам след средата на 2023 г.