ШОК: Държавата е на червено!
Парите, с които след 10 май държавното управление може да разполага, с цел да покрива настоящия недостиг, са едвам 200 млн. лв..
Това излиза наяве от известието на Министерството на финансите, в което се съдържат главните акценти от изказването на финансовия министър Росица Велкова пред Народното събрание. И с цел да няма провокирани от интерпретацията му недоразумения, ще цитираме:
" Министър Велкова показа и положението на фискалният запас към 30.04.2023 година Той е в размер на към 11,95 милиарда лв., в това число наличия по сметки в Българска народна банка и банки в размер на 10,8 милиарда лева и вземания от Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други в размер на 1,2 милиарда лева
Той понижава до към 10,4 милиарда лева, главно заради разноските за пенсии по бюджета на ДОО.
Министър Велкова заяви, че спомагателен фактор за поддържане на релативно висок по мярка фискален запас през миналите месеци на 2023 година е наредбата на §15 от Преходни и заключителни разпоредби на тъй наречените удължителен закон. Съгласно тази наредба Министерският съвет не може да употребява средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система и средствата по стратегии и планове на Европейския съюз за осъществяване на разноски и прехвърляния. Това ограничаване приложено към 30 април 2023 година регламентира, че от наличните средства по сметки в Българска народна банка в обсега на фискалния запас в размер на 10,1 милиарда лева, за разплащане на разноски и прехвърляния са налични едвам 1,8 милиарда лева (малко над нужните към 1,5 милиарда лева за погашение на пенсиите до 10-то число на месец май), до момента в който остатъкът от 8,3 милиарда лева в Българска народна банка (3,7 милиарда лева на ДФГУДПС и 4,6 милиарда лева по стратегии и планове на ЕС) са условно „ блокирани “ от посочената наредба,
а към 10 май за разплащане на разноски и прехвърляния (след погашение на пенсиите) към този момент са налични едвам 0,2 милиарда лева “
Това значи, че Народното събрание в незабавен порядък би трябвало да вземе решение, което може да е в няколко направления. Първата е да одобри Бюджет 2023 със съответното нарастване на тавана на дълга, който може да емитира държавното управление, с цел да покрие недостига (колкото и да е той) до края на годината. Втората опция е актуализация на в този момент настоящият бюджет в частта му, определяща тавана на дълга, тъй че да може да се финансира предстоящият недостиг.
Третата алтернатива е да се разблокират средствата от въпросния държавен фонд, прочут още като Сребърен фонд,
както и от сметките по стратегии и планове от Европейски Съюз и държавното управление заемообразно да може да ги употребява за финансиране на бюджетния недостиг. Последното значи страната да остане за дълго време, в случай че не и вечно, без Сребърен фонд, който по план трябваше да носи приходи за финансиране на добавки към съществуващите пенсии. Зануляването на този фонд всъщност значи държавен обир над жителите.
Що се отнася до парите от Европейски Съюз, възобновяване им още веднъж ще бъде обвързвано с нарастване на дълга, тъй като при оповестените доходи и разноски на хазната, както и темповете и аргументите за повишаването им, е ясно, че
без заеми връщането на употребените от хазната европейски средства е невероятно.
И всичко това ясно се вижда от данните, предоставени от министър Велкова.
" Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия по нарастват 2 051,4 млн. лева или 11,5 на 100 през първите четири месеца на тази година в съпоставяне със същия интервал на 2022 година Те са в размер на 19 840,4 млн. лв.. Данъчните и неданъчните доходи регистрират растеж по отношение на първите четири месеца на миналата година, до момента в който постъпленията в частта на помощите, където се регистрират главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните доходи се регистрира най-голямо номинално повишаване - с 1989,4 млн. лева или 14,2 на 100. Информацията за приходите по обособените налози е:
- от корпоративни налози - 788,7 млн. лв..- от налозите върху приходите на физическите лица - 1851,1 млн. лева,- от Данък добавена стойност - 4905,3 млн. лв..- от акцизи (нето) - 2064,8 млн.лв.- от мита - 105,7 млн. лева, което е с 37,7 млн. лева по-малко по отношение на приходите от мита към месец април 2022 година.- от другите налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) - 1384 млн. лева.- от обществено и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК) - 4889,4 млн. лева.- неданъчните доходи - 3218,1 млн. лева.- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лева
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на 20 937,6 млн. лева При тях също се регистрира номинален растеж от 4 031,1 млн. лева (23,8 на сто) по отношение на първите четири месеца на миналата година. Най-значително повишаване има при обществените разноски (1594,0 млн. лева.), в това число разноските за пенсии (1348,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (770,0 млн. лева.), разноските за прехрана (681,6 млн. лева.), разноските за дотации (606,0 млн. лева.) и други.
Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера,
разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на небитовите крайни консуматори на електрическа сила и други ", се споделя в известието на Министерството на финансите.
Когато темпът на повишаване на разноските - 23,8%, е два пъти по висок от регистрирания растеж на приходите - 11,5%, е ясно, че
без стесняване на разноските няма по какъв начин да се чака стесняване на упования голям бюджетен недостиг.
А в случай че той не бъде сгънат, дълговото му финансиране ще стане при непостижими за страната цени.
Това излиза наяве от известието на Министерството на финансите, в което се съдържат главните акценти от изказването на финансовия министър Росица Велкова пред Народното събрание. И с цел да няма провокирани от интерпретацията му недоразумения, ще цитираме:
" Министър Велкова показа и положението на фискалният запас към 30.04.2023 година Той е в размер на към 11,95 милиарда лв., в това число наличия по сметки в Българска народна банка и банки в размер на 10,8 милиарда лева и вземания от Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други в размер на 1,2 милиарда лева
Той понижава до към 10,4 милиарда лева, главно заради разноските за пенсии по бюджета на ДОО.
Министър Велкова заяви, че спомагателен фактор за поддържане на релативно висок по мярка фискален запас през миналите месеци на 2023 година е наредбата на §15 от Преходни и заключителни разпоредби на тъй наречените удължителен закон. Съгласно тази наредба Министерският съвет не може да употребява средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система и средствата по стратегии и планове на Европейския съюз за осъществяване на разноски и прехвърляния. Това ограничаване приложено към 30 април 2023 година регламентира, че от наличните средства по сметки в Българска народна банка в обсега на фискалния запас в размер на 10,1 милиарда лева, за разплащане на разноски и прехвърляния са налични едвам 1,8 милиарда лева (малко над нужните към 1,5 милиарда лева за погашение на пенсиите до 10-то число на месец май), до момента в който остатъкът от 8,3 милиарда лева в Българска народна банка (3,7 милиарда лева на ДФГУДПС и 4,6 милиарда лева по стратегии и планове на ЕС) са условно „ блокирани “ от посочената наредба,
а към 10 май за разплащане на разноски и прехвърляния (след погашение на пенсиите) към този момент са налични едвам 0,2 милиарда лева “
Това значи, че Народното събрание в незабавен порядък би трябвало да вземе решение, което може да е в няколко направления. Първата е да одобри Бюджет 2023 със съответното нарастване на тавана на дълга, който може да емитира държавното управление, с цел да покрие недостига (колкото и да е той) до края на годината. Втората опция е актуализация на в този момент настоящият бюджет в частта му, определяща тавана на дълга, тъй че да може да се финансира предстоящият недостиг.
Третата алтернатива е да се разблокират средствата от въпросния държавен фонд, прочут още като Сребърен фонд,
както и от сметките по стратегии и планове от Европейски Съюз и държавното управление заемообразно да може да ги употребява за финансиране на бюджетния недостиг. Последното значи страната да остане за дълго време, в случай че не и вечно, без Сребърен фонд, който по план трябваше да носи приходи за финансиране на добавки към съществуващите пенсии. Зануляването на този фонд всъщност значи държавен обир над жителите.
Що се отнася до парите от Европейски Съюз, възобновяване им още веднъж ще бъде обвързвано с нарастване на дълга, тъй като при оповестените доходи и разноски на хазната, както и темповете и аргументите за повишаването им, е ясно, че
без заеми връщането на употребените от хазната европейски средства е невероятно.
И всичко това ясно се вижда от данните, предоставени от министър Велкова.
" Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия по нарастват 2 051,4 млн. лева или 11,5 на 100 през първите четири месеца на тази година в съпоставяне със същия интервал на 2022 година Те са в размер на 19 840,4 млн. лв.. Данъчните и неданъчните доходи регистрират растеж по отношение на първите четири месеца на миналата година, до момента в който постъпленията в частта на помощите, където се регистрират главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните доходи се регистрира най-голямо номинално повишаване - с 1989,4 млн. лева или 14,2 на 100. Информацията за приходите по обособените налози е:
- от корпоративни налози - 788,7 млн. лв..- от налозите върху приходите на физическите лица - 1851,1 млн. лева,- от Данък добавена стойност - 4905,3 млн. лв..- от акцизи (нето) - 2064,8 млн.лв.- от мита - 105,7 млн. лева, което е с 37,7 млн. лева по-малко по отношение на приходите от мита към месец април 2022 година.- от другите налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) - 1384 млн. лева.- от обществено и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК) - 4889,4 млн. лева.- неданъчните доходи - 3218,1 млн. лева.- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лева
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на 20 937,6 млн. лева При тях също се регистрира номинален растеж от 4 031,1 млн. лева (23,8 на сто) по отношение на първите четири месеца на миналата година. Най-значително повишаване има при обществените разноски (1594,0 млн. лева.), в това число разноските за пенсии (1348,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (770,0 млн. лева.), разноските за прехрана (681,6 млн. лева.), разноските за дотации (606,0 млн. лева.) и други.
Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера,
разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на небитовите крайни консуматори на електрическа сила и други ", се споделя в известието на Министерството на финансите.
Когато темпът на повишаване на разноските - 23,8%, е два пъти по висок от регистрирания растеж на приходите - 11,5%, е ясно, че
без стесняване на разноските няма по какъв начин да се чака стесняване на упования голям бюджетен недостиг.
А в случай че той не бъде сгънат, дълговото му финансиране ще стане при непостижими за страната цени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ