Икономист: Много е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи
Парите, които се дават за избори, са на процедура пари, които се дават за държавно ръководство. Това коментира ръководителят на катедра " Регионална и политическа география " към СУ доц. Косьо Стойчев.
Той напомни, че при действащ парламент разноските за неговото действие не са по-малко. По думите на доцент Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е работлив, защото през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на процедура едва работлив. " А това забавя в допълнение процеса на парламентарната народна власт и я поставя под въпрос. Може да ни наподобява далечно такова бъдеще, само че самата индикация, че се повдигат такива тематики, значи, че върви подобен развой ", изясни Стойчев в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му страната се движи " по серпантина на увеличение на вътрешния дълг ", който се очаква да доближи до 30% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не бъдат взети ограничения.
" Много е хубаво да си ръководещ и да усилваш обществените разноски, без да наблюдаваш темпа на развиване на българката стопанска система ", изясни Косьо Стойчев, съгласно който в този момент не е моментът да се усилват обществените заплащания.
" Аз не виждам на българския политически небосвод консервативната форма на ръководство, която да преведе страната през финансовите стихии и катаклизми, които предстоят ", счита той.
По думите му след последните избори е доста значимо да има съдружна просвета, която да докара до политическа непоклатимост и да не се постанова да се вършат нови избори.
Стойчев разяснява и средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Според него е неточност, че Планът е трансфорат в " елементарна стратегия за развиване ", защото не е открит " обективен механизъм, тези средства да се върнат назад в страната ". " Ако се направи разбор какви ще бъдат резултатите от ПВУ върху българската стопанска система, може да не сме доста щастливи ", счита Стойчев. Според него на напред във времето е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да дефинира целите и защо да бъдат изхарчени тези средства.
Според Косьо Стойчев бюджетът на страната би трябвало да бъде балансиран и средства да се отделят за браншове, за които това е належащо. Той дефинира като " контрапродуктивна " концепцията бизнесът да бъде натоварван в допълнение. Вместо това би трябвало да има ограничения, които да го поддържат.
" Българският бизнес има потребност от подсилване за най-малко още 10-15 години, с цел да натрупа капитализация. Парите би трябвало да останат в фирмите ", безапелационен е той. Гостът добави, чу всяко нарастване на приходите води към " програмирана инфлация ", защото бизнесмените би трябвало да калкулират авансово тези разноски.
" Трябва да мислим за страната, като за дружество, в което ние сме акционери ", сподели от своя страна икономистът Михаил Кръстев.
" Държавата не има пари, тя преразпределя средства. Парите са още веднъж нашите пари, които се разпределят, в тази ситуация - за избори ", сподели той и разясни, че 500 млн. лева за избори не са толкоз огромна сума, като се има поради, че с тях е основана и краткотрайна претовареност.
" Една голяма част от тези пари, с изключение на за бюлетини и машини, се дават в действителност под формата на възнаграждения. Не е чак толкоз огромна драмата, че те са дадени за избори. В последна сметка 500 млн. звучат доста, само че да вземем за пример в Национален осигурителен институт осигуровките не доближават за покриване на обществените заплащания, а тези разноски са се нараснали с близо 5 милиарда лева ", изясни Кръстев.
Икономистът е уверен, че държавата няма проблем да си разреши нови коли за спешна помощ и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-голям е въпросът какви заплащания бави страната и кои браншове са ощетени от тобизнесът не би трябвало да бъде натоварван допълнително и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разходива. " В същото време нито един от обществените разноски не е бил предвиден в дълготраен и средносрочен проект. Гласуват се на калпак и се раздават ", добави Кръстев.
Той изясни, че главната спънка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл съгласно него за бъдещия бюджет няма значение по какъв начин страната пробва да конструира финансите си, в случай че действителната стопанска система се утежнява и понижават вложенията.
Кръстев е безапелационен, че бизнесът не би трябвало да бъде натоварван допълнително и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разноски и да се замрази минималната работна заплата, а увеличението ѝ води до деформиране на стопанската система и по този метод е " отворена кутията на Пандора ".
" Досега минималната работна заплата се повишаваше посредством болшинство в Народното събрание, оттук насетне, с цел да се замрази заплатата, би трябвало болшинство, което в никакъв случай няма да се събере, тъй като е политически нерентабилно ", сподели още икономистът.
Той напомни, че при действащ парламент разноските за неговото действие не са по-малко. По думите на доцент Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е работлив, защото през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на процедура едва работлив. " А това забавя в допълнение процеса на парламентарната народна власт и я поставя под въпрос. Може да ни наподобява далечно такова бъдеще, само че самата индикация, че се повдигат такива тематики, значи, че върви подобен развой ", изясни Стойчев в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му страната се движи " по серпантина на увеличение на вътрешния дълг ", който се очаква да доближи до 30% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не бъдат взети ограничения.
" Много е хубаво да си ръководещ и да усилваш обществените разноски, без да наблюдаваш темпа на развиване на българката стопанска система ", изясни Косьо Стойчев, съгласно който в този момент не е моментът да се усилват обществените заплащания.
" Аз не виждам на българския политически небосвод консервативната форма на ръководство, която да преведе страната през финансовите стихии и катаклизми, които предстоят ", счита той.
По думите му след последните избори е доста значимо да има съдружна просвета, която да докара до политическа непоклатимост и да не се постанова да се вършат нови избори.
Стойчев разяснява и средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Според него е неточност, че Планът е трансфорат в " елементарна стратегия за развиване ", защото не е открит " обективен механизъм, тези средства да се върнат назад в страната ". " Ако се направи разбор какви ще бъдат резултатите от ПВУ върху българската стопанска система, може да не сме доста щастливи ", счита Стойчев. Според него на напред във времето е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да дефинира целите и защо да бъдат изхарчени тези средства.
Според Косьо Стойчев бюджетът на страната би трябвало да бъде балансиран и средства да се отделят за браншове, за които това е належащо. Той дефинира като " контрапродуктивна " концепцията бизнесът да бъде натоварван в допълнение. Вместо това би трябвало да има ограничения, които да го поддържат.
" Българският бизнес има потребност от подсилване за най-малко още 10-15 години, с цел да натрупа капитализация. Парите би трябвало да останат в фирмите ", безапелационен е той. Гостът добави, чу всяко нарастване на приходите води към " програмирана инфлация ", защото бизнесмените би трябвало да калкулират авансово тези разноски.
" Трябва да мислим за страната, като за дружество, в което ние сме акционери ", сподели от своя страна икономистът Михаил Кръстев.
" Държавата не има пари, тя преразпределя средства. Парите са още веднъж нашите пари, които се разпределят, в тази ситуация - за избори ", сподели той и разясни, че 500 млн. лева за избори не са толкоз огромна сума, като се има поради, че с тях е основана и краткотрайна претовареност.
" Една голяма част от тези пари, с изключение на за бюлетини и машини, се дават в действителност под формата на възнаграждения. Не е чак толкоз огромна драмата, че те са дадени за избори. В последна сметка 500 млн. звучат доста, само че да вземем за пример в Национален осигурителен институт осигуровките не доближават за покриване на обществените заплащания, а тези разноски са се нараснали с близо 5 милиарда лева ", изясни Кръстев.
Икономистът е уверен, че държавата няма проблем да си разреши нови коли за спешна помощ и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-голям е въпросът какви заплащания бави страната и кои браншове са ощетени от тобизнесът не би трябвало да бъде натоварван допълнително и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разходива. " В същото време нито един от обществените разноски не е бил предвиден в дълготраен и средносрочен проект. Гласуват се на калпак и се раздават ", добави Кръстев.
Той изясни, че главната спънка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл съгласно него за бъдещия бюджет няма значение по какъв начин страната пробва да конструира финансите си, в случай че действителната стопанска система се утежнява и понижават вложенията.
Кръстев е безапелационен, че бизнесът не би трябвало да бъде натоварван допълнително и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разноски и да се замрази минималната работна заплата, а увеличението ѝ води до деформиране на стопанската система и по този метод е " отворена кутията на Пандора ".
" Досега минималната работна заплата се повишаваше посредством болшинство в Народното събрание, оттук насетне, с цел да се замрази заплатата, би трябвало болшинство, което в никакъв случай няма да се събере, тъй като е политически нерентабилно ", сподели още икономистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ