Най-могъщата жена в Европа си тръгва. Коя е Меркел? |
Парите и блясъкът не я притеглят. Тя не е визионер, нито бунтовник. И въпреки всичко: в никакъв случай не подценявайте Меркел! За да се превърнеш в най-могъщата жена в Европа, е необходим доста мощен инстинкт за власт,
Ангела Меркел наподобява на сфинкс. Коя е тази жена? Въпреки че цели 16 години тя заема канцлерския пост, към момента не може да се откри елементарен отговор. По-лесно е да се каже какво не е: Меркел не е нито хладна и безчувствена физичка, нито пък някаква всеотдайна добрячка, израсла в дома на свещеник. Меркел не е и някаква снежна кралица, минаваща през труповете на съперниците мъже, сякаш застлали целия ѝ път нагоре в политиката. Тези съперници сами си бяха отговорни за провалите.
Сравненията със сериала " Къща от карти " също не правят работа. На Меркел като че ли ѝ е напълно непозната насладата от отмъщението. Парите и блясъкът също очевидно не я притеглят. Дори нейните политически съперници не биха посмели да кажат, че Меркел може да се корумпира. Една жена, която в берлинския супермаркет сама поставя в количката си вино и тоалетна хартия, явно е стъпила крепко на земята. Меркел е цялостната диаметралност на популистите от всевъзможни разцветки.
Всички те си отидоха. Меркел остана.
И въпреки всичко: в никакъв случай не подценявайте Меркел! За тази поука скъпа цена заплатиха освен редица нейни съперници в Берлин, само че и някои изключително сложни събеседници на интернационалната сцена като Силвио Берлускони, Ярослав Качински, Доналд Тръмп. Всички те пристигнаха и си отидоха, а Меркел остана.
Но да се превърнеш в най-могъщата жена в Европа - за това е необходим доста мощен инстинкт за власт. Властта на Меркел обаче не е мускулеста и доминантна. В нейния боеприпас липсват пиперливите изявления, удрянето по масата или въодушевените речи. Меркел е благонадеждна, прецизна, необикновено старателна и постоянно добре осведомена: с помощта на всичко това тя нормално взема решение проблемите с проницателност, прогнозирайки вероятния край. Познава всяко досие до последната запетайка, а това напряко докарва до бяс мнозина, на които им се е налагало да договарят с нея.
Сред рецептите за триумфа на Меркел безспорно спада и усетът ѝ за настроенията в обществото, който върви в композиция с политическа еластичност. Тя може внезапно да смени курса, когато вятърът се обърне. Точно това стори, когато сподели " не " на нуклеарната сила и на наборната военна работа. През 2017 година Меркел разчисти пътя и пред еднополовите бракове, когато сякаш пътем анулира партийната дисциплинираност при гласуването на своята секта в Бундестага и по този начин завладя един от последните консервативни бастиони. Но на самото гласоподаване персонално тя беше срещу. Което е типичен образец за " метода Меркел ": превключвай бързо и постоянно се питай какво може да се прокара политически и с чия помощ.
Ангела Меркел не е визионер
Канцлерката няма да бъде запомнена като захласната визионерка, а като поръчител на стабилността във времена на рецесии и публични поврати. Бихме могли умерено да ѝ припишем мотото на Чърчил " Никога не пропилявай една добра рецесия! ", тъй като Меркел съумяваше да повдигне престижа си с всяко ново интернационално предизвикателство. Особено в чужбина.
Към края на мандата ѝ либералите в Америка даже я оповестиха за последната защитничка на свободния свят и за най-могъщия съперник на Доналд Тръмп. В частни диалози по тематиката самата Меркел обаче най-вече да поклати глава – и толкоз. Защото всеки, който я е следил по време на безбройните срещи на най-високо ниво, добре знае, че тя работи по-скоро като медиатор, а от време на време се оказва и последната инстанция. Тя е индивидът, който след цяла нощ договаряния в последна сметка съумява да сдобри другите позиции, за който компромисът не е симптом на уязвимост, а единственият път да се върви дружно напред. Пък било то и със напълно ситни стъпчици.
Опасна липса на сериозен спор
Меркел не е революционерка, която дава подтик на нови хрумвания. Тя се отнася съмнително към всевъзможни визионерски пориви или гръмки слова и се грижи за стабилността. Но паралелно с това се трансформира и в шеф на застоя и в действителност носи част от отговорността за рисковата липса на сериозен спор в тази страна. Там, където публичният център става прекомерно отстъпчив и колеблив, наложително укрепват радикалните периферии. Когато в едно общество се взимат решения, които сякаш нямат опция, тогава на терена излизат подправени други възможности.
През 2015 година Меркел ненадейно зае напълно ясна политическа позиция и реши да не затваря немските граници за бежанците, само че в последна сметка не съумя да наложи една хуманна общоевропейска политика във връзка с бежанците.
Разказват една история от младините на Меркел: по какъв начин в час по плуване стояла на триметровата дъска над басейна до последния миг и скочила едвам когато блъснал звънецът за междучасието. В най-последния миг, когато учителят към момента може да ѝ признае скока. В огромните политически рецесии Меркел също нормално " скача " в най-последния миг – надявайки се вероятно, че казусът може да се реши от единствено себе си.
Но при две огромни рецесии тактиката ѝ не даде резултат. Сегашната пандемия безмилостно разкри обстоятелството, че промените в Германия буксуват, а страната не е в положение да реагира на рецесии. Пред лицето на климатичната рецесия тактиката на Меркел да изчаква, да се колебае и да отсрочва също се провали по целия фронт. Изгубените години към този момент не могат да се наваксат, те стоварват върху идващия канцлер или канцлерка отговорността за мъчителни решения, с цел да се предотврати най-лошото.
Слизайки от политическата сцена, Меркел ще реализира и един триумф, който не се удаде на никого от нейните политически прародители: тя сама и непринудено предава властта. Нека не забравяме обаче, че през есента на 2018 година поради неприятните резултати в провинциалните избори тя попадна под мощен напън и беше принудена да се откаже от председателския пост в ХДС, единствено и единствено с цел да оцелее като канцлерка до края на мандата си. А Анегрет Крамп-Каренбауер - наследничката, посочена тогава от Меркел, просто беше сложена пред приключен факт. За Крамп-Каренбауер в последна сметка нещата се закучиха. Не и за Меркел.
ХДС е на ръба на пропастта
След 16 години Меркел на кацнлерския пост обаче партията ѝ е изправена на ръба на пропастта. Ето за какво, обратно на обичая си, в последната си тирада пред Бундестага тя се намеси в предизборната битка и даде рамо на претендента на ХДС/ХСС Армин Лашет – несъмнено, откакто трезво е решила заплахата някой ден учебниците по история да пишат, че в края на ръководството си е довела левицата на власт.
Управлението ѝ завършва по този начин, както стартира: трезво, без възторг и вероятно до последния ден изпълнено с непрекъснат труд. Трудно е да си представим, че по сходство на своя предходник Герхард Шрьодер тя ще отиде на заплата при някой богат диктатор. Или пък че по сходство на Хелмут Кол, въпреки и в пенсия, ще продължи да се бори против всички, поставящи нейната самокритика под въпрос. Плановете на Меркел за времето, откакто сдаде властта, звучат по типичния за нея метод – трезво и без суетност: " Първо малко ще поспя, след това ще забележим ".
Макар че последният ѝ ден в канцлерството може много да се поотложи. След предишните избори за Бундестаг бяха нужни цели четири месеца, с цел да се образува държавно управление. Така че като нищо тазгодишното тържествено новогодишно слово още веднъж да бъде поднесено от Ангела Меркел.
Ангела Меркел наподобява на сфинкс. Коя е тази жена? Въпреки че цели 16 години тя заема канцлерския пост, към момента не може да се откри елементарен отговор. По-лесно е да се каже какво не е: Меркел не е нито хладна и безчувствена физичка, нито пък някаква всеотдайна добрячка, израсла в дома на свещеник. Меркел не е и някаква снежна кралица, минаваща през труповете на съперниците мъже, сякаш застлали целия ѝ път нагоре в политиката. Тези съперници сами си бяха отговорни за провалите.
Сравненията със сериала " Къща от карти " също не правят работа. На Меркел като че ли ѝ е напълно непозната насладата от отмъщението. Парите и блясъкът също очевидно не я притеглят. Дори нейните политически съперници не биха посмели да кажат, че Меркел може да се корумпира. Една жена, която в берлинския супермаркет сама поставя в количката си вино и тоалетна хартия, явно е стъпила крепко на земята. Меркел е цялостната диаметралност на популистите от всевъзможни разцветки.
Всички те си отидоха. Меркел остана.
И въпреки всичко: в никакъв случай не подценявайте Меркел! За тази поука скъпа цена заплатиха освен редица нейни съперници в Берлин, само че и някои изключително сложни събеседници на интернационалната сцена като Силвио Берлускони, Ярослав Качински, Доналд Тръмп. Всички те пристигнаха и си отидоха, а Меркел остана.
Но да се превърнеш в най-могъщата жена в Европа - за това е необходим доста мощен инстинкт за власт. Властта на Меркел обаче не е мускулеста и доминантна. В нейния боеприпас липсват пиперливите изявления, удрянето по масата или въодушевените речи. Меркел е благонадеждна, прецизна, необикновено старателна и постоянно добре осведомена: с помощта на всичко това тя нормално взема решение проблемите с проницателност, прогнозирайки вероятния край. Познава всяко досие до последната запетайка, а това напряко докарва до бяс мнозина, на които им се е налагало да договарят с нея.
Сред рецептите за триумфа на Меркел безспорно спада и усетът ѝ за настроенията в обществото, който върви в композиция с политическа еластичност. Тя може внезапно да смени курса, когато вятърът се обърне. Точно това стори, когато сподели " не " на нуклеарната сила и на наборната военна работа. През 2017 година Меркел разчисти пътя и пред еднополовите бракове, когато сякаш пътем анулира партийната дисциплинираност при гласуването на своята секта в Бундестага и по този начин завладя един от последните консервативни бастиони. Но на самото гласоподаване персонално тя беше срещу. Което е типичен образец за " метода Меркел ": превключвай бързо и постоянно се питай какво може да се прокара политически и с чия помощ.
Ангела Меркел не е визионер
Канцлерката няма да бъде запомнена като захласната визионерка, а като поръчител на стабилността във времена на рецесии и публични поврати. Бихме могли умерено да ѝ припишем мотото на Чърчил " Никога не пропилявай една добра рецесия! ", тъй като Меркел съумяваше да повдигне престижа си с всяко ново интернационално предизвикателство. Особено в чужбина.
Към края на мандата ѝ либералите в Америка даже я оповестиха за последната защитничка на свободния свят и за най-могъщия съперник на Доналд Тръмп. В частни диалози по тематиката самата Меркел обаче най-вече да поклати глава – и толкоз. Защото всеки, който я е следил по време на безбройните срещи на най-високо ниво, добре знае, че тя работи по-скоро като медиатор, а от време на време се оказва и последната инстанция. Тя е индивидът, който след цяла нощ договаряния в последна сметка съумява да сдобри другите позиции, за който компромисът не е симптом на уязвимост, а единственият път да се върви дружно напред. Пък било то и със напълно ситни стъпчици.
Опасна липса на сериозен спор
Меркел не е революционерка, която дава подтик на нови хрумвания. Тя се отнася съмнително към всевъзможни визионерски пориви или гръмки слова и се грижи за стабилността. Но паралелно с това се трансформира и в шеф на застоя и в действителност носи част от отговорността за рисковата липса на сериозен спор в тази страна. Там, където публичният център става прекомерно отстъпчив и колеблив, наложително укрепват радикалните периферии. Когато в едно общество се взимат решения, които сякаш нямат опция, тогава на терена излизат подправени други възможности.
През 2015 година Меркел ненадейно зае напълно ясна политическа позиция и реши да не затваря немските граници за бежанците, само че в последна сметка не съумя да наложи една хуманна общоевропейска политика във връзка с бежанците.
Разказват една история от младините на Меркел: по какъв начин в час по плуване стояла на триметровата дъска над басейна до последния миг и скочила едвам когато блъснал звънецът за междучасието. В най-последния миг, когато учителят към момента може да ѝ признае скока. В огромните политически рецесии Меркел също нормално " скача " в най-последния миг – надявайки се вероятно, че казусът може да се реши от единствено себе си.
Но при две огромни рецесии тактиката ѝ не даде резултат. Сегашната пандемия безмилостно разкри обстоятелството, че промените в Германия буксуват, а страната не е в положение да реагира на рецесии. Пред лицето на климатичната рецесия тактиката на Меркел да изчаква, да се колебае и да отсрочва също се провали по целия фронт. Изгубените години към този момент не могат да се наваксат, те стоварват върху идващия канцлер или канцлерка отговорността за мъчителни решения, с цел да се предотврати най-лошото.
Слизайки от политическата сцена, Меркел ще реализира и един триумф, който не се удаде на никого от нейните политически прародители: тя сама и непринудено предава властта. Нека не забравяме обаче, че през есента на 2018 година поради неприятните резултати в провинциалните избори тя попадна под мощен напън и беше принудена да се откаже от председателския пост в ХДС, единствено и единствено с цел да оцелее като канцлерка до края на мандата си. А Анегрет Крамп-Каренбауер - наследничката, посочена тогава от Меркел, просто беше сложена пред приключен факт. За Крамп-Каренбауер в последна сметка нещата се закучиха. Не и за Меркел.
ХДС е на ръба на пропастта
След 16 години Меркел на кацнлерския пост обаче партията ѝ е изправена на ръба на пропастта. Ето за какво, обратно на обичая си, в последната си тирада пред Бундестага тя се намеси в предизборната битка и даде рамо на претендента на ХДС/ХСС Армин Лашет – несъмнено, откакто трезво е решила заплахата някой ден учебниците по история да пишат, че в края на ръководството си е довела левицата на власт.
Управлението ѝ завършва по този начин, както стартира: трезво, без възторг и вероятно до последния ден изпълнено с непрекъснат труд. Трудно е да си представим, че по сходство на своя предходник Герхард Шрьодер тя ще отиде на заплата при някой богат диктатор. Или пък че по сходство на Хелмут Кол, въпреки и в пенсия, ще продължи да се бори против всички, поставящи нейната самокритика под въпрос. Плановете на Меркел за времето, откакто сдаде властта, звучат по типичния за нея метод – трезво и без суетност: " Първо малко ще поспя, след това ще забележим ".
Макар че последният ѝ ден в канцлерството може много да се поотложи. След предишните избори за Бундестаг бяха нужни цели четири месеца, с цел да се образува държавно управление. Така че като нищо тазгодишното тържествено новогодишно слово още веднъж да бъде поднесено от Ангела Меркел.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ