Парите говорят сами за себе си

ГОЛЯМ ЗАЛЪК ЛАПНИ, ГОЛЯМА ДУМА НЕ КАЗВАЙ: Как Европа се оказа страничен наблюдател докато войната е на прага

Парите приказват сами за себе си – 2026 година не е по-различна. От войната, подозрително стимулирана в Иран до всемогъщата немска автомобилна промишленост и възбраната за имена на вегетариански артикули, лобитата по света са живи и дейни. Подобно на Европейски Съюз, ние следим от близко тези развития.

За разлика от Европейски Съюз, ние имаме какво да кажем по въпроса

Нека да се заемем с тематиката

Когато Съединени американски щати започнаха офанзивата си против Иран с поддръжката на Израел, Европа остана настрана. Европейски Съюз реагира с проливен дъжд от изказвания, мемета, по малко от всичко – всичко, само че не и дейности.

На 28 февруари американски ракети удариха Иран, убивайки неговия висш водач аятолах Хаменей. Иран отвърна на ударите, като нападна съвсем всяка страна към себе си с дронове и ракети, ориентирани най-вече към американски военни бази в района, само че също и към гражданска и икономическа инфраструктура. Досега войната в Близкия изток е умъртвила над 1200 души, в това число 150 ученички.

Реакцията на Европа беше поредност от спорни изказвания

Външните министри на Европейски Съюз нарекоха ответните удари на Иран „ непростими “, само че не подлагаха на критика американско-израелската интервенция. Испанският министър председател Педро Санчес и френският президент Еманюел Макрон разкритикуваха Съединени американски щати, което докара до предизвестие на Испания за прекъсване на търговията със Съединени американски щати. Междувременно немският канцлер Фридрих Мерц допусна, че Иран не би трябвало да бъде предпазен от интернационалното право, като се сплоти с Доналд Тръмп.

Европа не беше съветвана при тези удари, макар че беше изключително уязвима от последствията, значително заради признанието на Вашингтон и Израел, че Европа е прекомерно разграничена, с цел да поеме сама роля.

Това разделяне може да коства скъпо. Войната „ не е надалеч “, сподели Стивън Евъртс, шеф на Института за проучвания на сигурността на Европейския съюз (EUISS), пред „ Европейският сътрудник “. „ Някои хора споделят, че Украйна е войната на нашия континент и е по този начин. Но войната в Близкия изток е тъкмо до нас “, сподели той.

„ Европейските войски към този момент са се укрили от ирански ракети заради удар с дрон по английска база в Кипър. Европа се оказва „ на страната на агресорите, само че без никаква опция за деяние или въздействие, които това би могло да докара до това “, написа Натали Точи, шеф на Istituto Affari Internazionali, прочут италиански мозъчен концерн.

„ Залозите на тази война са доста осезаеми за европейските жители “, сподели пред TEC членът на Зелените в Европейския парламент (ЕП) Райниер ван Ланшот. „ Ако войната продължи с течение на времето, ще се сблъскаме с солидни спирания на енергийните доставки, евентуални бежански потоци, блокиран морски (стоков) трафик и влияние върху нашите стопански вериги за доставки “, сподели той.

Какво би трябвало да направи Европа?

В кратковременен проект Европа би трябвало съществено да се ангажира с морската сигурност, съгласно Евъртс. Това значи да се подсигурява, че последствията от войната няма да доближат непосредствено европейските крайбрежия посредством офанзиви от страна на Иран и неговите марионетки, както и че енергийните транспортни пътища остават предпазени, предпазвайки европейците от следващ скок в сметките за сила.

Второ, сподели той, Европа би трябвало да употребява дипломацията с страните от Персийския залив и други, попаднали в орбитата на войната, като Индия или Китай. Това може да включва реализиране на контакт с най-засегнатите от войната страни и поощряване на дипломатическо решение, сходно на ролята, която европейските страни изиграха при основаването на нуклеарната договорка с Иран от 2015 година

„ Не би трябвало да оставаме заседнали в изчаквателна позиция “, сподели Евъртс.

Истинският проблем за ролята на Европейски Съюз в Иран е доста по-дълбок: решенията на Европейски Съюз във външната политика изискват единогласие, което отразява обстоятелството, че страните членки могат да имат внезапно различаващи се външнополитически ползи – и дава на всяка страна дейно право на несъгласие във външната политика.

Австрия, Ирландия и Малта са неутрални и не са част от военния съюз НАТО;

Финландия и Швеция се причислиха към НАТО едвам след съветската инвазия в Украйна. Съвсем неотдавна Унгария не показа желанието на Европейски Съюз да помогне на Украйна, като наложи несъгласие на заем от Европейски Съюз в размер на 90 милиарда евро.

Използването на несъгласие от страните членки „ се популяризира като рак “, сподели Евъртс, и основава система, в която тези, които разделят Европа с ветото си, са възнаградени повече от тези, които избират единството. В ерата на великите сили единодушието към този момент не е осезаемо.

„ Ако Европейската комисия имаше същинска политическа легитимност, висшият представител щеше да съставлява болшинството от позициите, без да се изисква единогласие, а Парламентът щеше да има по-настоятелна роля във връзка с бюджетната и фискалната политика, която би могъл да употребява като лост за оказване на напън върху държавните управления – тогава в действителност ще се свършат нещата “, сподели социалдемократическият член на Екологичен потенциал Брандо Бенифей пред „ Европейският сътрудник “.

Бенифей загатва за предлагането за федерална Европа, която да трансформира Европейски Съюз в по-широка суверенна единица – единна федерална страна, сходна на Съединените американски щати (но по-демократична ), с директно определен глава на държавното управление.

Това би означавало обединена европейска войска и пълномощие да се работи с болшинство, а не с консенсус

„ Обединена Европа “, счита евродепутатът ван Ланшот, би разрешила на Европа да „ употребява цялостната тежест на своята икономическа, дипломатическа и военна мощност и да сплоти сътрудниците към друг метод: всяка намеса е обвързана с ясно избрани цели, строга отбрана на цивилното население и, в идеалния случай, мандат на Организация на обединените нации “.

„ Лидерите на Европейски Съюз би трябвало да одобряват една съществена истина: те могат да бъдат одобрявани съществено в света единствено в случай че одобряват, че болшинството би трябвало да взема решение за всички “, сподели той.

Време е да „ схванем гнева “

Комисарят на Европейски Съюз по защитата Андрюс Кубилюс възобнови апела си за Европейски съвет за сигурност, който да вземе решение по отношение на вътрешната защита на Европейски Съюз по-рано тази година, най-вече като орган за по-бързо взимане на решения в региона на защитата, с по-силен групов глас във външната политика.

Първоначално ще включва най-големите военни сили в Европа – Германия, Франция, Италия, Испания и Полша – плюс представители на Европейски Съюз, като три други места ще бъдат дадени на изменящ се състав на по-малки страни членки на Европейски Съюз, а също по този начин е допустимо да се причислят и страни отвън Европейски Съюз, като Обединеното кралство, Норвегия и Украйна.

Време е Европа да „ преглътне патрона “, сподели Евертс, и да откри способи да образува европейски дейности с болшинство.

Докато мнозина желаят да се съсредоточат върху войната на континента, в Украйна двете са надълбоко свързани.

„ Всеки прехващач, който в този момент се употребява за събаряне на ирански дронове в Персийския залив, е прехващач, от който се нуждаем, с цел да защитим украинските градове от съветски бомбардировки “, сподели Евъртс.

„ Прехващачите и опциите за противовъздушна защита са най-ценният актив на света сега – нищожно предложение, голямо търсене – и ние изразходваме ресурси, за които имаме надалеч по-добри приложения “, сподели той.

Европейските водачи дълго време се криеха зад правото си на несъгласие по въпроси на външната политика, неохотни да поемат политическата цена на смяната.

Но когато европейските водачи обмисляха нещо в действителност екзистенциално, като да вземем за пример в тази ситуация с Украйна, нещата си идваха на мястото. Това е тестването, пред което е изправена Европа в този момент във връзка с Иран.