Парите ги има, талантът също – но защо Европа не

Парите ги има, геният също – само че за какво Европа не ражда идващия OpenAI?

Светлин Желев преди 26 секунди 1 Сподели

Най-четени

ХардуерДаниел Десподов - 8:54 | 19.05.2025

Пробив: автомобилните огледала вършат слънчевата топлинна сила с 40% по-евтина

ПрепоръчаноДаниел Десподов - 10:40 | 20.05.2025

Какво е въздействието на 5G вълните върху човешкото здраве: Ново научно проучване

IT НовиниДаниел Десподов - 8:32 | 20.05.2025

Насочвате лазер към небето и получавате електричество на другия завършек на пустинята. Никакви проводници повече?

Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редактор

В една от залите на Messe Berlin, в границите на първото издание на GITEX Europe, сцената 10x Stage събра едни от авторитетните имена във финансирането на нововъведения на Стария континент. Темата е провокативна и мъчително навременна: „ A New Era of Cautious Optimism in Funding “. Панелът обещаваше не просто прогнози, а прям взор към действителността – какво работи в европейската VC екосистема, какво не, и за какво светът приказва за AI гражданска война, само че Европа още не е част от нея със лични първенци.

„ Вече не е както през 2021 – само че може би е по-добре, “ сподели първоначално модераторът Майк Бътчър от TechCrunch. „ Защото най-накрая започнахме да се питаме какво в действителност работи. “

Сред панелистите бяха Бернар Луи Рок от Truffle Capital – с над 1.1 милиарда евро вложения във финтех и киберсигурност, и доктор Кристиан Нагел от Earlybird Venture Capital – деец с 25-годишна история в европейското VC пространство. Към тях се причисли и Милена Стойчева, някогашен български министър и сегашен основател на фонд за ранни вложения в AI и deep tech, както и Юсеф Юсеф от European Innovation Council – сериен бизнесмен и стратегически глас по тематиката за скалируемостта на европейските компании.

След еуфорията на 2021–2022 година, белязана от евтини пари и нападателно вложение, пристигна предстоящият поврат – краят на нулевите лихви, всеобщи съкращения в софтуерния бранш и мъчително отрезвяване за доста стартъпи. Но още преди пазарът да се възвърне изцяло, стартира нова вълна – този път задвижвана от изкуствения разсъдък. Както акцентира доктор Кристиан Нагел, „ AI е новият интернет. Но този път мащабът ще е още по-голям. “

Данните го удостоверяват: единствено през първото тримесечие на 2025 година вложенията в европейски AI стартъпи са се нараснали с 55% по отношение на миналата година. А 25% от всички VC вложения в Европа към този момент се насочват към компании, свързани с изкуствен интелект. Това е не просто тренд – това е нова софтуерна парадигма, която трансформира както финтеха, по този начин и самата логичност на венчър финансирането.

Имаме всичко… с изключение на път до върха

Всички участници в панела бяха безапелационни: Европа разполага с гений, хрумвания и даже съществено ранно финансиране. Това, което липсва, е „ второто равнище “ – опцията новаторските компании да се трансфорат в световни играчи. Според Бернар Луи Рок от Truffle Capital, главният проблем е в структурата на финансирането:

„ Имаме late-stage капитал, само че единствено за печеливши компании. А технологиите не са такива първоначално. “
Той добави, че неналичието на еквивалент на NASDAQ на Стария континент е повода доста европейски стартъпи да бъдат изкупувани от американски корпорации, вместо да порастват независимо.

Юсеф Юсеф от Европейския иновационен съвет формулира го с простичко, само че тежко изречение:

„ В Европа е елементарно да стартираш бизнес, само че съвсем невероятно да го скалираш. “
Неговият опит като бизнесмен и вложител в дийптех компании демонстрира, че даже когато има поддръжка в начален стадий, преходът към идващото равнище е блокиран от липса на доверие, пазарни благоприятни условия и съответни механизми за напредък.

Според Милена Стойчева, казусът е не просто в неналичието на капитал, а в прекъснатата капиталова верига:

„ Имаме ранно финансиране, само че то не е обвързвано с следващи рундове. Веригата е прекратена. “
Това води до обстановка, в която европейските иноватори постоянно стартират в Европа, само че израстват в Съединени американски щати – тъй като единствено там получават нужния запас, пазарен мащаб и опция за излаз посредством IPO.

Регулации против бъдещето

Проблемът не е, че Европа няма пари – казусът е, че не ѝ е разрешено да ги употребява. Регулации, които възпират пенсионни фондове и институционални вложители, се оказват една от най-големите спирачки пред софтуерния прогрес. Както означи Милена Стойчева, „ Фондовете са подготвени, само че не могат да влагат поради рестриктивните мерки. “

Кристиан Нагел уточни, че решението е обикновено: „ Не трябват още 10 милиарда. Просто гаранция, че фондовете няма да изгубят. “ Само една систематична мярка – ограничение на риска посредством държавни гаранции – може да отключи милиарди евро за напредък на новаторски компании. Вместо повече финансиране, Европа има потребност от по-малко боязън.

И въпреки всичко – има защо да бъдем инатливи

Въпреки рецензиите, панелът не остана в сянката на проблемите. Напротив – говореше се и за благоприятни условия, които Европа може (и трябва) да употребява. Милена Стойчева назова метода си „ инатлив оптимизъм “ и акцентира, че изкуственият разсъдък към този момент не е опит, а инфраструктура:

„ AI е базова технология. Върху нея ще се изградят новите компании. “

Надеждата идва и от съответни триумфи – ASML, холандската компания, която създава машините за всички водещи AI чипове в света. „ Трябва да имаме вяра в себе си, “ сподели Юсеф Юсеф. „ Имаме науката, имаме хората, имаме фирмите. Просто би трябвало да си го напомним. “

Финалът на полемиката събра всичко в едно изречение:

„ AI е тук. Имаме всичко. Сега би трябвало единствено да включим контакта. “
Въпросът не е дали Европа може – а дали ще има смелостта да работи в точния момент.

Европа пред огледалото

Панелът в Берлин не беше типичната сцена от конференция – витрина с клишета и PowerPoint оптимизъм. Вместо това, петима души – вложители, политици и бизнесмени – приказваха искрено за систематичните недостатъци на Европа. Не като обвиняване, а като позив за пробуждане. Всички се съгласиха: не ни липсват нито хрумвания, нито учени, нито пари. Липсва ни убеденост. Липсва ни механизъм за мащаб.

За да бъде Европа водач, не е задоволително да финансира проучвания. Тя би трябвало да сътвори цялостна, жива, ефикасна екосистема – от първата инвестиция до изхода на борсата. Трябва да се откаже от страха, че рисковото е безразсъдно, и да разбере, че нищо огромно не се основава без риск.

В една зала в Берлин петима души си споделиха истината: Европа няма потребност от още хрумвания – има ги. Има пари. Има просвета. Но няма убеденост. Няма пазар с мащаб. Няма контакт.

AI не чака. Време е да действаме по този начин, като че ли в действителност имаме вяра, че можем.