Петър Чобанов с въпрос към БНБ за фискалната дисциплина при приемане на еврото
Паричният съвет, който бе въведен през юли 1997 година, сътвори рамка за фискална и финансова непоклатимост в страната.
Той разреши да се осъществят структурни промени и България да построи доверие като страна, която поддържа дълги години фискална непоклатимост. Това сподели ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание доцент Петър Чобанов по време на чуването на гуверньор на Българска народна банка Димитър Радев за готовността на България да одобри еврото.
Същият паричен съвет, съдържа в себе си автоматизирани механизми и е обвързван с държанието на някои пазарни величини. Когато имаме отклоняване от дисциплината, пазарът реагира, сподели Чобанов. И изясни, че израз на това са увеличените лихвени проценти по държавния дълг.
Те се дължат на това, че в момента изпълняваме бюджет за 2022 година, който има доста трайни проекции в бъдещето и те са в посока високи дефицити – над 11 милиарда лева за идващите 3 години и задължения в порядъка на 15-16 милиарда лв. всяка година. В тази обстановка е обикновено пазарът да реагира и той го прави, сподели Чобанов.
Това, което може да се добави е, че паричният съвет започва с 2,8 милиарда лв. валутни запаси, а все още те са към този момент 64,4 милиарда лв.. Но за жалост и мое удивление, в предизборната акция от една от партиите, от предходното ръководство, която е в най-дясната част на залата, беше оповестен пост в обществените мрежи по какъв начин влизането в еврозоната значи да освободим валутните запаси и да ги усвоим. Тоест да ги похарчим, да нарушим всички правила и показа за фискална дисциплинираност, продължи ръководителят на бюджетната комисия. Той напомни, че от валутните запаси 12,8 милиарда са на държавното управление, само че 7 милиарда от тях са свеж дълг, взет тази година, останалите са отново дълг от предишни години. Банките имат 14,1 милиарда лв., само че тези запаси ще спаднат, когато се понижат минималните спомагателни запаси на банките.
Трябва ли да съблюдаваме фискална дисциплинираност, когато станем част от еврозоната и какво ще се случи с нашите валутни запаси, бе въпросът, който доцент Петър Чобанов зададе на Българска народна банка. Отговор даде подуправителят Калин Христов, който дава отговор за валутния ръб и за ръководството на валутните запаси.
При присъединение в еврозоната нашите валутни запаси ще намалеят механично, тъй като са функционалности от това, че имаме валутен ръб. Тоест, валутният ръб допуска да се работи с огромни интернационалните запаси и те да се акумулират във времето и господин Чобанов ясно сподели по какъв начин във времето те са акумулирани. Нашите валутни запаси ще намалеят главно, заради обстоятелството, че нашите наложителни запаси ще намалеят – тези, които ние в този момент имаме мандат да дефинираме като Централна банка. Ще намалеят от 10% на 1%, сподели Христов.
Ние ще освободим запаси, които ще станат запаси на комерсиалните банки и те ще разполагат с тях, изясни той. И сподели, че валутни запаси ще имат две съставни елементи.
Едната съставния елемент е частта, в която ние би трябвало да внесем във валутните запаси на ЕЦБ. Те се пресмятат съразмерно на нашия дял в капитала на ЕЦБ. Текущите калкулации са, че нашия дял ще бъде 0,98%, което значи – при допускане на сегашните запаси, ние би трябвало да внесем към 500 млн. еквивалентно в евро, защото еврото не е аварийна валута на ЕЦБ, т.е. ние ще би трябвало да внесем или йени, или щатски долари или канадски долари, само че не евро, защото еврото е национална валута, сподели Калин Христов. Това би трябвало да стане или във валути или в злато, това са вариантите.
Какво става с оставащите над 500 млн.? Ние знаем, че нашите запаси ще се свият, само че ще останат свръхрезерви над тези, които би трябвало да внесем в ЕЦБ. Първо, ние ще би трябвало да ги обръщаме във валути, които са аварийни, защото еврото, евентуално, ще бъде наша национална валута. В този миг, откакто ги обръщаме, те ще останат запаси на Българска народна банка – национални, и могат да се ръководят единствено по рестриктивните мерки, заложени, от обща рамка на ЕЦБ. Тоест, директният Ви въпрос: дали могат да бъдат употребявани за финансиране на държавна политика – отговорът е не, в случай че това беше вградено във вашият въпрос, сподели подуправителят на Българска народна банка.
Тъй като в обявата на обществения съвет имаше тази теза, че се освобождават някакви запаси, които могат да се употребяват за икономическа политика, подобен развой за освобождение на запаси няма, безапелационен бе той.
Той разреши да се осъществят структурни промени и България да построи доверие като страна, която поддържа дълги години фискална непоклатимост. Това сподели ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание доцент Петър Чобанов по време на чуването на гуверньор на Българска народна банка Димитър Радев за готовността на България да одобри еврото.
Същият паричен съвет, съдържа в себе си автоматизирани механизми и е обвързван с държанието на някои пазарни величини. Когато имаме отклоняване от дисциплината, пазарът реагира, сподели Чобанов. И изясни, че израз на това са увеличените лихвени проценти по държавния дълг.
Те се дължат на това, че в момента изпълняваме бюджет за 2022 година, който има доста трайни проекции в бъдещето и те са в посока високи дефицити – над 11 милиарда лева за идващите 3 години и задължения в порядъка на 15-16 милиарда лв. всяка година. В тази обстановка е обикновено пазарът да реагира и той го прави, сподели Чобанов.
Това, което може да се добави е, че паричният съвет започва с 2,8 милиарда лв. валутни запаси, а все още те са към този момент 64,4 милиарда лв.. Но за жалост и мое удивление, в предизборната акция от една от партиите, от предходното ръководство, която е в най-дясната част на залата, беше оповестен пост в обществените мрежи по какъв начин влизането в еврозоната значи да освободим валутните запаси и да ги усвоим. Тоест да ги похарчим, да нарушим всички правила и показа за фискална дисциплинираност, продължи ръководителят на бюджетната комисия. Той напомни, че от валутните запаси 12,8 милиарда са на държавното управление, само че 7 милиарда от тях са свеж дълг, взет тази година, останалите са отново дълг от предишни години. Банките имат 14,1 милиарда лв., само че тези запаси ще спаднат, когато се понижат минималните спомагателни запаси на банките.
Трябва ли да съблюдаваме фискална дисциплинираност, когато станем част от еврозоната и какво ще се случи с нашите валутни запаси, бе въпросът, който доцент Петър Чобанов зададе на Българска народна банка. Отговор даде подуправителят Калин Христов, който дава отговор за валутния ръб и за ръководството на валутните запаси.
При присъединение в еврозоната нашите валутни запаси ще намалеят механично, тъй като са функционалности от това, че имаме валутен ръб. Тоест, валутният ръб допуска да се работи с огромни интернационалните запаси и те да се акумулират във времето и господин Чобанов ясно сподели по какъв начин във времето те са акумулирани. Нашите валутни запаси ще намалеят главно, заради обстоятелството, че нашите наложителни запаси ще намалеят – тези, които ние в този момент имаме мандат да дефинираме като Централна банка. Ще намалеят от 10% на 1%, сподели Христов.
Ние ще освободим запаси, които ще станат запаси на комерсиалните банки и те ще разполагат с тях, изясни той. И сподели, че валутни запаси ще имат две съставни елементи.
Едната съставния елемент е частта, в която ние би трябвало да внесем във валутните запаси на ЕЦБ. Те се пресмятат съразмерно на нашия дял в капитала на ЕЦБ. Текущите калкулации са, че нашия дял ще бъде 0,98%, което значи – при допускане на сегашните запаси, ние би трябвало да внесем към 500 млн. еквивалентно в евро, защото еврото не е аварийна валута на ЕЦБ, т.е. ние ще би трябвало да внесем или йени, или щатски долари или канадски долари, само че не евро, защото еврото е национална валута, сподели Калин Христов. Това би трябвало да стане или във валути или в злато, това са вариантите.
Какво става с оставащите над 500 млн.? Ние знаем, че нашите запаси ще се свият, само че ще останат свръхрезерви над тези, които би трябвало да внесем в ЕЦБ. Първо, ние ще би трябвало да ги обръщаме във валути, които са аварийни, защото еврото, евентуално, ще бъде наша национална валута. В този миг, откакто ги обръщаме, те ще останат запаси на Българска народна банка – национални, и могат да се ръководят единствено по рестриктивните мерки, заложени, от обща рамка на ЕЦБ. Тоест, директният Ви въпрос: дали могат да бъдат употребявани за финансиране на държавна политика – отговорът е не, в случай че това беше вградено във вашият въпрос, сподели подуправителят на Българска народна банка.
Тъй като в обявата на обществения съвет имаше тази теза, че се освобождават някакви запаси, които могат да се употребяват за икономическа политика, подобен развой за освобождение на запаси няма, безапелационен бе той.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ