Сергей Глазев: Паричните власти в Русия работят за врага
Паричните управляващи в Русия са запас на врага. Те не могат да влязат в новите релси, убеден е Сергей Глазев. Ако не променим това, което се случва, няма да има развиване.
Руското министерство на финансите обмисля опцията за попълване на Фонда за национално богатство (ФЗБ) за сметка на юана, рупията, турската лира и други валути на другарски страни. Това ще стане в границите на същото " бюджетно предписание ", което МВФ предложи на нашите финансови и стопански управляващи.
В същото време множеството анализатори от година на година се опълчват на това „ бюджетно предписание “ и закупуването на „ токсични “ валути или даже пари от другарски страни. Никой не е не запомнил историята по какъв начин над 300 милиарда $ бяха " замразени " от Русия - в действителност те ги откраднаха.
„ Бюджетното предписание “ е задънена улица, не става дума за развиване. Това е закупуване на задгранични активи с непредвидени облаги. Интересното е, че Елвира Набиулина и Антон Силуанов вложиха освен в тези „ хартийки “, в държавни активи на страни, които единомислещо постановиха наказания против нас, само че и в частни дългови скъпи бумаги. Не е доста ясно за какво никой не задава на тези хора неуместните въпроси за това.
И въпреки всичко тези герои се връщат още веднъж към " правилото на бюджета ", те са упорити в нежеланието си да влагат в личната си страна, в действително, а не фиктивно заменяне на вноса.
Вместо това те създават ново предписание: те ще купуват валутата на Китай, Индия, Турция и впрочем. Това следва от документа на Банката на Русия „ Основните насоки на единната държавна парична политика за 2023 година и интервала 2024 и 2025 година “.
Така са ги учили във Вашингтон. Друго не знаят
Обсъдихме тази тематика с учения на Руската академия на науките Сергей Глазев.
Какво мислите за това? Не е ли същата неточност, единствено че от другата страна?
Сергей Глазев: За страдание, хората нямат освен въображение, само че даже нямат способността по някакъв метод да схванат, че светът се е трансформирал. Че бюджетното предписание, наложено ни, обратно на мнението на експертната общественост, от Международния валутен фонд и американските " сътрудници за въздействие " от дълго време умря.
Но по този начин ги учиха във Вашингтон, че непотребните пари, които влизат във вътрешната стопанска система, би трябвало да бъдат изтласкани от нея. И още не престават да го вършат.
Тоест, няма значение, специфична интервенция, не специфична интервенция, отрицателна диря от антируски наказания, откровена русофобия - на тях не им пука. Те имат бюджетно предписание.
Сергей Глазев: За страдание, догматизмът в мисленето на тези хора е просто обезсърчаващ. Добре, разбирам, че някои от тях са учили в катедрата по политическа спестовност, учили са марксизъм-ленинизъм и са мислели догматично. Когато марксизмът-ленинизмът загуби своята съответност, " Вашингтонският консенсус " се трансформира в вяра за тях.
Те имат вяра в тази вяра, където към момента получават рекомендации от МВФ и работят съгласно тези рекомендации.
Все още?
Сергей Глазев: Разбира се, това е рутинна процедура. Веднъж на всеки шест месеца МВФ дава рекомендации по какъв начин да изтласка парите от Русия. Съветът постоянно е еднакъв.
Излишният паричен поток от нашия позитивен търговски баланс би трябвало да бъде обезвреден посредством същото бюджетно предписание. И смисълът му е, че свръхпечалбите на бюджета, които получаваме с помощта на от дълго време въведените принадлежности, експортните мита върху нефта и газа, би трябвало да бъдат вложени в чужбина, а не изразходвани в съветската стопанска система.
Да погледнем Китай...
Китай също има огромен търговски остатък. Те ще имат остатък от трилион $ тази година. В същото време Пекин, несъмнено, няма да влага повече пари в американски скъпи бумаги. Както и в евро и лири.
Но китайците също няма да влагат в нестабилни валути. Китай влага в натрупването на запаси, най-вече злато, в ресурси от стратегически значими типове материали, известните редки земни метали, които през днешния ден са в изострен дефицит.
Китай сътвори ресурси от зърно за съвсем две години, построи голяма инфраструктура. Китай не води война, само че непрестанно се готви за нея и основава системи за национална сигурност, тъй че всевъзможни спирания с външния свят да не подкопават съществено вътрешната сигурност. Това са ресурси от гориво, железни запаси и хранителни ресурси.
Защо не създадем това, Сергей Юриевич?
Сергей Глазев: Правим и това, несъмнено. Имаме Държавен запас и се надявам там всичко да е наред със стратегически значимите запаси.
От друга страна, не е нужно да трупаме петрол, тъй като има доста в кладенците. Но главното не е това, а че Китай, като се изключи че натрупва ресурси от стратегически материали и артикули, от които се нуждае, към момента влага доста във външната среда за себе си.
„ Един пояс – веднъж “ е добре прочут план на китайското държавно управление, който е с два порядъка по-голям от американския аналог във връзка с вложенията, който започва като контраст на китайския план за Индия и прилежащите страни.
Тоест Китай влага в инфраструктура, с цел да обезпечи своя експорт. Това са пристанища, терминали, летища, пътища. Китай е главният вложител в африканската инфраструктура. И това не са дарове, които е правил Съветският съюз. Ако е належащо, китайската войска ще се застъпи за тези вложения, те пазят тези инфраструктури.
Китай е най-големият вложител в зоните, за които се грижи, с цел да поддържа своя експорт и да внася стоките, от които се нуждае китайската стопанска система.
И надлежно Западът не може нито да повлияе на Пекин, нито да промени обстановката.
Сергей Глазев: Разбира се, че не може. Защото Западът просто не е в положение даже да се приближи до предлагането на такива суми пари на разрастващите се страни през днешния ден. Теоретично могат, само че нямат нужните индустриални капиталови механизми.
И Китай построява това, което назоваваме физическа стопанска система към него. И какво вършим? Чрез същото бюджетно предписание ние изхвърлихме до 10% от брутния артикул в чужбина, купувайки американски съкровищни облигации, които ни даваха половин % годишно, а в този момент тези пари са изцяло арестувани.
Предложих да влагаме непотребната валута в сериозен импорт, но…
Но нищо не се трансформира?
Сергей Глазев: Когато породи казусът какво да вършим със свръхпредлагането на валута, направих съответен проект: да фиксираме валутата на рационално равнище, което да устройва всички - и експортьори, и вносители. И остатъкът от валута, който би трябвало да влезе в нашата стопанска система, ще бъде изразходван за сериозен импорт, защото за частния бизнес е мъчно да го докара през днешния ден по доста аргументи. Държавата можеше да поеме това, както направихме през 1992-1993 година
Тогава отговарях персонално за сериозния импорт на храни за Москва, тъй като беше сериозен проблем. Днес, популярност Богу, с това всичко е наред, само че има други проблеми - с аварийни елементи, технологии, машини, интегрални схеми, микропроцесори, реактиви за медицината. От всичко по доста.
Частният бизнес в никакъв случай не е взел участие в това, тъй като даже едни и същи непознати компании се занимаваха с обслужване на непознати самолети. В същото време бяха дадени и привилегии за импорт на непознати самолети.
Днес „ Боинг “ и „ Еърбъс “ ги няма, а нашите като слепи котенца въобще не знаят накъде да тръгнат. Направиха всичко за тях, единствено плащаха.
Представяте ли си какви схеми се ползват?
Сергей Глазев: П ълна деградация. Просто няма система за доставки за обслужване на вътрешни самолети. Чуждите компании направиха всичко за доста пари и ние платихме за това.
Някои неща през днешния ден страната може да направи бързо, употребявайки механизмите на стратегическо партньорство с Китай, Индия и частния бизнес.
Тоест казусът не е съдбовен, а разгадаем?
Сергей Глазев: Напълно. Между другото, когато обсъждахме темповете на напредък, аз ви споделих, че нашите парични управляващи, следвайки своите настойници от Вашингтон, ни изтеглиха минус 10% от Брутният вътрешен продукт. Това е цялостен парадокс, просто ни програмират за разлагане и крах.
Но към този момент са го коригирали.
Сергей Глазев: Да, последна статистика - на плюс сме и в промишлеността, и в селското стопанство. Въпреки че междинният импорт изпитва огромни проблеми. За да се отстранен тези проблеми, страната може през днешния ден да изкупи този остатък от валута по пазарен курс и да го употребява за сериозен импорт, за централизирани доставки на всичко, което ни е жизненоважно.
Но би трябвало да поемат отговорност за това. Страхувам се, че не могат да го създадат.
Сергей Глазев: Това е първата причина. И второто е инфраструктурата на нашия експорт. Тук към този момент приказваме за витално значимия за нас кулоар „ Север-Юг “. Нашият президент неведнъж е приказвал за това.
От Министерството на превоза споделиха: Да, там няма стокопоток. Сега започнахме да проучваме индийския пазар, с който Евразийската икономическа комисия води договаряния за основаване на зона за свободна търговия.
Обемът на търговията с Индия в руско време беше 10 пъти по-голям от настоящия. Индия може да създава безусловно всичко, което прави Европа. В индийската стопанска система няма проблеми с доставките на нужните ни артикули, както в китайската стопанска система. Тоест можем изцяло да сменяем всевъзможни артикули.
Необходимо е да се развие инфраструктурата на нашия експорт за коридора север-юг
Освен това те имат, да вземем за пример, медикаменти, които са с глава над европейските медикаменти. И по-евтино.
Сергей Глазев: И то доста по-евтино. Но ние нямаме комфортна инфраструктура. Така че дано влагаме тези непотребни пари, които през днешния ден са към 240 милиарда $ тази година, в развиването на тази инфраструктура.
Ще построим пристанище в Каспийско море. Ще строим на иранска територия в Персийския залив. Може да се построи нещо друго по-близо до Индия. И ще го има този кулоар, " север-юг ", и можете да го създадете много бързо.
В руско време през този кулоар са минавали 20 милиона тона товари. Днес доста по-малко. Ами и Западът получава всички тези артикули оттова – от Индия, от Китай.
Но нищо не се прави. Виждате ли, ето ги публични документи - юани, рупии, лири. Всичко.
Сергей Глазев: И последното нещо, което желаех да кажа. Знаете ли, когато пътувам до нашите партньорски страни, следя изискванията, в които живеят нашите съветски дипломати и по какъв начин живеят американците. Дори американското посолство в Украйна е три хиляди души. Това е цялостен град! Нашето е малко имение. Няма да посочвам други страни.
Е, дано влагаме тези пари в нашите дипломатически задачи! Колко още да се врем на тясно в задните дворове на страните, които са най-важни за нас.
Които са в областта на специфичните ползи.
Сергей Глазев: Тоест, ясно е къде могат да бъдат изхарчени тези непотребни 240 милиарда $, с които Централната банка не знае какво да прави. И Централната банка просто се отдръпна. Вече са му взети 400 милиарда $. Така че като цяло се дистанцираха.
Днес можем да кажем, че нашата Централна банка преди малко затвори. Преди това писаха „ Всички отидоха на фронта “. Къде са отишли, не знам, тъй като те към момента работят в действителност за врага, с цялата си политика подтикват износа на капитали. Вместо да приберат тези пари, те споделят: дано ги оставят в чужбина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Руското министерство на финансите обмисля опцията за попълване на Фонда за национално богатство (ФЗБ) за сметка на юана, рупията, турската лира и други валути на другарски страни. Това ще стане в границите на същото " бюджетно предписание ", което МВФ предложи на нашите финансови и стопански управляващи.
В същото време множеството анализатори от година на година се опълчват на това „ бюджетно предписание “ и закупуването на „ токсични “ валути или даже пари от другарски страни. Никой не е не запомнил историята по какъв начин над 300 милиарда $ бяха " замразени " от Русия - в действителност те ги откраднаха.
„ Бюджетното предписание “ е задънена улица, не става дума за развиване. Това е закупуване на задгранични активи с непредвидени облаги. Интересното е, че Елвира Набиулина и Антон Силуанов вложиха освен в тези „ хартийки “, в държавни активи на страни, които единомислещо постановиха наказания против нас, само че и в частни дългови скъпи бумаги. Не е доста ясно за какво никой не задава на тези хора неуместните въпроси за това.
И въпреки всичко тези герои се връщат още веднъж към " правилото на бюджета ", те са упорити в нежеланието си да влагат в личната си страна, в действително, а не фиктивно заменяне на вноса.
Вместо това те създават ново предписание: те ще купуват валутата на Китай, Индия, Турция и впрочем. Това следва от документа на Банката на Русия „ Основните насоки на единната държавна парична политика за 2023 година и интервала 2024 и 2025 година “.
Така са ги учили във Вашингтон. Друго не знаят
Обсъдихме тази тематика с учения на Руската академия на науките Сергей Глазев.
Какво мислите за това? Не е ли същата неточност, единствено че от другата страна?
Сергей Глазев: За страдание, хората нямат освен въображение, само че даже нямат способността по някакъв метод да схванат, че светът се е трансформирал. Че бюджетното предписание, наложено ни, обратно на мнението на експертната общественост, от Международния валутен фонд и американските " сътрудници за въздействие " от дълго време умря.
Но по този начин ги учиха във Вашингтон, че непотребните пари, които влизат във вътрешната стопанска система, би трябвало да бъдат изтласкани от нея. И още не престават да го вършат.
Тоест, няма значение, специфична интервенция, не специфична интервенция, отрицателна диря от антируски наказания, откровена русофобия - на тях не им пука. Те имат бюджетно предписание.
Сергей Глазев: За страдание, догматизмът в мисленето на тези хора е просто обезсърчаващ. Добре, разбирам, че някои от тях са учили в катедрата по политическа спестовност, учили са марксизъм-ленинизъм и са мислели догматично. Когато марксизмът-ленинизмът загуби своята съответност, " Вашингтонският консенсус " се трансформира в вяра за тях.
Те имат вяра в тази вяра, където към момента получават рекомендации от МВФ и работят съгласно тези рекомендации.
Все още?
Сергей Глазев: Разбира се, това е рутинна процедура. Веднъж на всеки шест месеца МВФ дава рекомендации по какъв начин да изтласка парите от Русия. Съветът постоянно е еднакъв.
Излишният паричен поток от нашия позитивен търговски баланс би трябвало да бъде обезвреден посредством същото бюджетно предписание. И смисълът му е, че свръхпечалбите на бюджета, които получаваме с помощта на от дълго време въведените принадлежности, експортните мита върху нефта и газа, би трябвало да бъдат вложени в чужбина, а не изразходвани в съветската стопанска система.
Да погледнем Китай...
Китай също има огромен търговски остатък. Те ще имат остатък от трилион $ тази година. В същото време Пекин, несъмнено, няма да влага повече пари в американски скъпи бумаги. Както и в евро и лири.
Но китайците също няма да влагат в нестабилни валути. Китай влага в натрупването на запаси, най-вече злато, в ресурси от стратегически значими типове материали, известните редки земни метали, които през днешния ден са в изострен дефицит.
Китай сътвори ресурси от зърно за съвсем две години, построи голяма инфраструктура. Китай не води война, само че непрестанно се готви за нея и основава системи за национална сигурност, тъй че всевъзможни спирания с външния свят да не подкопават съществено вътрешната сигурност. Това са ресурси от гориво, железни запаси и хранителни ресурси.
Защо не създадем това, Сергей Юриевич?
Сергей Глазев: Правим и това, несъмнено. Имаме Държавен запас и се надявам там всичко да е наред със стратегически значимите запаси.
От друга страна, не е нужно да трупаме петрол, тъй като има доста в кладенците. Но главното не е това, а че Китай, като се изключи че натрупва ресурси от стратегически материали и артикули, от които се нуждае, към момента влага доста във външната среда за себе си.
„ Един пояс – веднъж “ е добре прочут план на китайското държавно управление, който е с два порядъка по-голям от американския аналог във връзка с вложенията, който започва като контраст на китайския план за Индия и прилежащите страни.
Тоест Китай влага в инфраструктура, с цел да обезпечи своя експорт. Това са пристанища, терминали, летища, пътища. Китай е главният вложител в африканската инфраструктура. И това не са дарове, които е правил Съветският съюз. Ако е належащо, китайската войска ще се застъпи за тези вложения, те пазят тези инфраструктури.
Китай е най-големият вложител в зоните, за които се грижи, с цел да поддържа своя експорт и да внася стоките, от които се нуждае китайската стопанска система.
И надлежно Западът не може нито да повлияе на Пекин, нито да промени обстановката.
Сергей Глазев: Разбира се, че не може. Защото Западът просто не е в положение даже да се приближи до предлагането на такива суми пари на разрастващите се страни през днешния ден. Теоретично могат, само че нямат нужните индустриални капиталови механизми.
И Китай построява това, което назоваваме физическа стопанска система към него. И какво вършим? Чрез същото бюджетно предписание ние изхвърлихме до 10% от брутния артикул в чужбина, купувайки американски съкровищни облигации, които ни даваха половин % годишно, а в този момент тези пари са изцяло арестувани.
Предложих да влагаме непотребната валута в сериозен импорт, но…
Но нищо не се трансформира?
Сергей Глазев: Когато породи казусът какво да вършим със свръхпредлагането на валута, направих съответен проект: да фиксираме валутата на рационално равнище, което да устройва всички - и експортьори, и вносители. И остатъкът от валута, който би трябвало да влезе в нашата стопанска система, ще бъде изразходван за сериозен импорт, защото за частния бизнес е мъчно да го докара през днешния ден по доста аргументи. Държавата можеше да поеме това, както направихме през 1992-1993 година
Тогава отговарях персонално за сериозния импорт на храни за Москва, тъй като беше сериозен проблем. Днес, популярност Богу, с това всичко е наред, само че има други проблеми - с аварийни елементи, технологии, машини, интегрални схеми, микропроцесори, реактиви за медицината. От всичко по доста.
Частният бизнес в никакъв случай не е взел участие в това, тъй като даже едни и същи непознати компании се занимаваха с обслужване на непознати самолети. В същото време бяха дадени и привилегии за импорт на непознати самолети.
Днес „ Боинг “ и „ Еърбъс “ ги няма, а нашите като слепи котенца въобще не знаят накъде да тръгнат. Направиха всичко за тях, единствено плащаха.
Представяте ли си какви схеми се ползват?
Сергей Глазев: П ълна деградация. Просто няма система за доставки за обслужване на вътрешни самолети. Чуждите компании направиха всичко за доста пари и ние платихме за това.
Някои неща през днешния ден страната може да направи бързо, употребявайки механизмите на стратегическо партньорство с Китай, Индия и частния бизнес.
Тоест казусът не е съдбовен, а разгадаем?
Сергей Глазев: Напълно. Между другото, когато обсъждахме темповете на напредък, аз ви споделих, че нашите парични управляващи, следвайки своите настойници от Вашингтон, ни изтеглиха минус 10% от Брутният вътрешен продукт. Това е цялостен парадокс, просто ни програмират за разлагане и крах.
Но към този момент са го коригирали.
Сергей Глазев: Да, последна статистика - на плюс сме и в промишлеността, и в селското стопанство. Въпреки че междинният импорт изпитва огромни проблеми. За да се отстранен тези проблеми, страната може през днешния ден да изкупи този остатък от валута по пазарен курс и да го употребява за сериозен импорт, за централизирани доставки на всичко, което ни е жизненоважно.
Но би трябвало да поемат отговорност за това. Страхувам се, че не могат да го създадат.
Сергей Глазев: Това е първата причина. И второто е инфраструктурата на нашия експорт. Тук към този момент приказваме за витално значимия за нас кулоар „ Север-Юг “. Нашият президент неведнъж е приказвал за това.
От Министерството на превоза споделиха: Да, там няма стокопоток. Сега започнахме да проучваме индийския пазар, с който Евразийската икономическа комисия води договаряния за основаване на зона за свободна търговия.
Обемът на търговията с Индия в руско време беше 10 пъти по-голям от настоящия. Индия може да създава безусловно всичко, което прави Европа. В индийската стопанска система няма проблеми с доставките на нужните ни артикули, както в китайската стопанска система. Тоест можем изцяло да сменяем всевъзможни артикули.
Необходимо е да се развие инфраструктурата на нашия експорт за коридора север-юг
Освен това те имат, да вземем за пример, медикаменти, които са с глава над европейските медикаменти. И по-евтино.
Сергей Глазев: И то доста по-евтино. Но ние нямаме комфортна инфраструктура. Така че дано влагаме тези непотребни пари, които през днешния ден са към 240 милиарда $ тази година, в развиването на тази инфраструктура.
Ще построим пристанище в Каспийско море. Ще строим на иранска територия в Персийския залив. Може да се построи нещо друго по-близо до Индия. И ще го има този кулоар, " север-юг ", и можете да го създадете много бързо.
В руско време през този кулоар са минавали 20 милиона тона товари. Днес доста по-малко. Ами и Западът получава всички тези артикули оттова – от Индия, от Китай.
Но нищо не се прави. Виждате ли, ето ги публични документи - юани, рупии, лири. Всичко.
Сергей Глазев: И последното нещо, което желаех да кажа. Знаете ли, когато пътувам до нашите партньорски страни, следя изискванията, в които живеят нашите съветски дипломати и по какъв начин живеят американците. Дори американското посолство в Украйна е три хиляди души. Това е цялостен град! Нашето е малко имение. Няма да посочвам други страни.
Е, дано влагаме тези пари в нашите дипломатически задачи! Колко още да се врем на тясно в задните дворове на страните, които са най-важни за нас.
Които са в областта на специфичните ползи.
Сергей Глазев: Тоест, ясно е къде могат да бъдат изхарчени тези непотребни 240 милиарда $, с които Централната банка не знае какво да прави. И Централната банка просто се отдръпна. Вече са му взети 400 милиарда $. Така че като цяло се дистанцираха.
Днес можем да кажем, че нашата Централна банка преди малко затвори. Преди това писаха „ Всички отидоха на фронта “. Къде са отишли, не знам, тъй като те към момента работят в действителност за врага, с цялата си политика подтикват износа на капитали. Вместо да приберат тези пари, те споделят: дано ги оставят в чужбина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ