Ръст на парите у нас идващи от българи в чужбина
Паричните прехвърляния у нас на българите, работещи и живеещи зад граница, регистрират лек растеж на годишна база в размер на 1.3%. Така към края на четвъртия месец на актуалната година, сънародниците зад граница са превели на своите близки в България общо 293.9 млн. евро, сочат данните на Българската национална банка. За съпоставяне през същия интервал на предходната 2016 година нашенците са трансферирали общо 290.1 млн. евро, написа Profit.bg.
Конкретно през месец април българските емигранти са превели у нас 77.6 млн. евро или с 1 млн. евро повече по отношение на април предходната година. През януари сънародниците ни трансферираха 65 млн. евро, през февруари – 70.3 млн. евро, а през март – 81.1 млн. евро. По данни на Българска народна банка през предходната 2016 година българите в чужбина са превели у нас сумата от 1.699 милиарда лв.. Според отчет на Организация на обединените нации обаче трансферираната сума за обсъждания интервал е към два пъти по-висока до близо 3 милиарда лв.. Според Организацията на обединените народи емигрантските пари сформират 3.1% от Брутният вътрешен продукт на страната ни за предходната година. Въпреки сериозните капитали, влизащи у нас по този канал, стопанската система на България към момента е надалеч от директна взаимозависимост от прехвърлянията от чужбина, изключително в случай че се съпоставяме с други страни от Източна Европа. За съпоставяне емигрантските прехвърляния се равняват на близо 10% от Брутният вътрешен продукт на Сърбия, 3.7% от Брутният вътрешен продукт на Унгария, 6.5% от Брутният вътрешен продукт на Украйна и цели 23.5% от Брутният вътрешен продукт на Молдова.
Разминаванията в данните на Българска народна банка и Организация на обединените нации произлизат от неналичието на модерна методология, която да наблюдава парите, идващи от българи в чужбина. Според методологията на Българска народна банка в формалните данни попадат единствено тези прехвърляния на суми, надхвърлящи 2500 евро, осъществени от лица, живеещи в чужбина от 1 или повече години. Така действително липсва информация за сезонните служащи, прехвърлянията на суми под този предел или тези, импортирани „ на ръка ”.
Сериозният размер на паричните прехвърляния, идващи от чужбина, постанова внедряването на нова и по-ефективна методология за събиране на данни, с цел да може да се мери както действителният принос на емигрантите за българската стопанска система, по този начин и негативите, произлизащи от приключването на хора в трудова възраст от страната. Поради неналичието на изясненост някои специалисти считат, че действително българите в чужбина пращат сред 2 и 3 милиарда евро на година. При все че за някои жители тези суми са жизненоважни, стопанската система на България публично не изпитва директна взаимозависимост от емигрантските прехвърляния, защото българите, живеещи и работещи у нас, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната. Реално обаче възходящите суми, идващи по този канал, издават отрицателна наклонност, обвързвана с действителностите на пазара на труда, които са част от факторите, водещи до все по-осезаемо обезлюдяване на България.
Конкретно през месец април българските емигранти са превели у нас 77.6 млн. евро или с 1 млн. евро повече по отношение на април предходната година. През януари сънародниците ни трансферираха 65 млн. евро, през февруари – 70.3 млн. евро, а през март – 81.1 млн. евро. По данни на Българска народна банка през предходната 2016 година българите в чужбина са превели у нас сумата от 1.699 милиарда лв.. Според отчет на Организация на обединените нации обаче трансферираната сума за обсъждания интервал е към два пъти по-висока до близо 3 милиарда лв.. Според Организацията на обединените народи емигрантските пари сформират 3.1% от Брутният вътрешен продукт на страната ни за предходната година. Въпреки сериозните капитали, влизащи у нас по този канал, стопанската система на България към момента е надалеч от директна взаимозависимост от прехвърлянията от чужбина, изключително в случай че се съпоставяме с други страни от Източна Европа. За съпоставяне емигрантските прехвърляния се равняват на близо 10% от Брутният вътрешен продукт на Сърбия, 3.7% от Брутният вътрешен продукт на Унгария, 6.5% от Брутният вътрешен продукт на Украйна и цели 23.5% от Брутният вътрешен продукт на Молдова.
Разминаванията в данните на Българска народна банка и Организация на обединените нации произлизат от неналичието на модерна методология, която да наблюдава парите, идващи от българи в чужбина. Според методологията на Българска народна банка в формалните данни попадат единствено тези прехвърляния на суми, надхвърлящи 2500 евро, осъществени от лица, живеещи в чужбина от 1 или повече години. Така действително липсва информация за сезонните служащи, прехвърлянията на суми под този предел или тези, импортирани „ на ръка ”.
Сериозният размер на паричните прехвърляния, идващи от чужбина, постанова внедряването на нова и по-ефективна методология за събиране на данни, с цел да може да се мери както действителният принос на емигрантите за българската стопанска система, по този начин и негативите, произлизащи от приключването на хора в трудова възраст от страната. Поради неналичието на изясненост някои специалисти считат, че действително българите в чужбина пращат сред 2 и 3 милиарда евро на година. При все че за някои жители тези суми са жизненоважни, стопанската система на България публично не изпитва директна взаимозависимост от емигрантските прехвърляния, защото българите, живеещи и работещи у нас, способстват за съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт на страната. Реално обаче възходящите суми, идващи по този канал, издават отрицателна наклонност, обвързвана с действителностите на пазара на труда, които са част от факторите, водещи до все по-осезаемо обезлюдяване на България.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ