Паричните преводи, изпращани от домакинства – живеещи в ЕС (резиденти)

Паричните преводи, изпращани от семейства – живеещи в Европейски Съюз (резиденти) към семейства отвън Общността (т.нар. персонални трансфери), възлизат на 52,1 милиарда евро, което съставлява растеж от 6 на 100 по отношение на 2023 година (49,2 милиарда евро). В същото време входящите персонални прехвърляния към семействата в Европейски Съюз доближават 14,8 милиарда евро – нарастване със 7 на 100 на годишна база (13,8 милиарда евро през 2023 г.),.

За последните пет години се регистрира значително повишаване на изходящите персонални прехвърляния от Европейски Съюз – с 51 на 100, до момента в който входящите са се нараснали по-умерено – с 26 на 100. В резултат негативното салдо на Европейски Съюз по отношение на страните отвън Съюза се уголемява и през 2024 година доближава 37,3 милиарда евро.

По отношение на въздействието върху националните стопански системи, през 2024 година девет страни членки регистрират позитивно салдо по персоналните прехвърляния, защото получените средства от останалия свят надвишават изпратените. Сред тях се откроява България, която дружно с Хърватия и Португалия е измежду трите страни с остатък над 1 на 100 от брутния вътрешен артикул. За България този индикатор възлиза на 1,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което акцентира смисъла на персоналните прехвърляния за стопанската система на страната. По данни на евростат, нето семействата в България от входяши персонални прехвърляния са получили 1,39 млрд евро. (2,72 милиарда лева)

Най-голям остатък (разлика сред получени и изпратени средства - бел. ред.) като дял от Брутният вътрешен продукт е регистриран в Хърватия – 2,6 на 100, следвана от България (1,3 на сто) и Португалия (1,2 на сто).

В противоположния завършек на класацията са страни с най-големи дефицити по персоналните прехвърляния като дял от Брутният вътрешен продукт – Малта (-2,8 на сто), Кипър (-0,9 на сто), Белгия (-0,6 на сто), както и Гърция, Испания и Франция (по -0,5 на сто).