Пари в държавата има, но хората, които работят за себе си, са губещи. Красен Станчев пред Свободна Европа
Пари в страната има, и то повече от предходната година, а стопанската система е в напредък, обратно на обвиняванията против кабинета. В същото време държавното управление позволява “безкрайно доста неточности ” в политиката си към частния бранш, споделя икономистът Красен Станчев.
Действията на държавното управление за преодоляване на инфлацията не са верни, само че пари в страната има, а стопанската система е в напредък. Това сподели в изявление за Свободна Европа икономистът Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Според него главният проблем е, че “правителството даде обещание да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и идващите години, което беше доста огромна неточност. Те не могат да създадат крачка обратно ”.
Другият проблем е обвързван с увеличението на разноските на държавното управление за пенсии и за заплати на държавните чиновници.
“Вие давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България, надлежно незабавно всичко това се трансферира в ползване, т.е. в цени ”, сподели Станчев. В същото време хората, които работят за себе си са губещи.
В същото време държавното управление позволява “безкрайно доста неточности ” във връзка с частния бранш и “успя да сътвори повече врагове, в сравнение с другари ”.
Според Станчев “правителството реши да си остане по някакъв метод със поръчката за повече известност, по-добър образ, по-добро отношение към платците в тази страна и да упреква всички останали в корупция ”. По думите му това е имало противоположен резултат.
“Това, което те направиха, е малко детска игра от рода "ти гониш ". Единият вика "ти си подкупен ", другият вика "ти си подкупен ". И най-сетне хората остават с усещането, че всички са корумпирани ”.
Независимо от заемите, които тегли държавното управление, дългът на страната понижава като дял от стопанската система. “Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде уравновесен, което значи, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв метод да може да се причисли към еврозоната ”, сподели Станчев.
Според него концепцията да се заплащат по 25 стотинки на всеки литър гориво "е доста неприятна политика и тя е проинфлационна. Нещо сходно има във Франция и към този момент е потвърдено, че е инфлационно ".
Прогнозата на Красен Станчев е, че "по-скоро държавното управление ще остане за известно време, само че ще има предварителни избори ".
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Кризата във властта ескалира с изтеглянето на министрите от страна на „ ИТН “. Един от причините на Слави Трифонов беше, че в страната към този момент няма пари. Свършиха ли парите?
- По-скоро не. Тази година има повече пари в сравнение с предходната година, предходната година има повече, в сравнение с 2020 година Перспективите за обслужване на дълг са по-добри, в сравнение с предходната година, и по-добри от 2019 година, когато държавното управление получи мандат да тегли заеми.
- Това са огромните числа, които цитирате...
- Да, с помощта на няколко фактора. Единият е инфлацията. Другият фактор е това, което се случва в стопанската система. То е положително. По всички индикатори има напредък и той не е неприятен. Има растеж на приходите, има възобновяване на потреблението, има възобновяване на износа, има разширение на износа, в това число със страни, които сега наподобяват доста странни, и българските политици се отнасят по този начин, както съветските към Украйна. Например растежът на износа към Македония. Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на 100 от началото на годината.
Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на 100 от началото на годината.
- Как ще обясните тези числа, които са на макрониво, на хората, които всекидневно се сблъскват с растящи цени на главните храни и на горивата?
- Засега растежът на приходите е доста непосредствен до инфлацията. За другите хора е друго. За предприятията, така наречен промишлена инфлация е някъде към 40 на 100 на цените на производител. Даже малко над 40 %. Тя дори още не е пренесена върху цените на консуматор. И дотолкоз, доколкото става дума най-вече за индустрия, само че освен, част от тази ценова разлика от предходни интервали, ще бъде пренесена върху купувачите на българския експорт, на български артикули и услуги в чужбина. Т.е. единствено част ще бъде пренесена в България.
Но за хора, които са под нивото на междинната работна заплата, която тази година евентуално ще бъде над 1600 лв., само че, в случай че да речем получавате 300 лв. по-малко, вашата инфлация ще бъде не 15, а ще бъде евентуално 20 %. Това всеки може да го ревизира на страницата на Националния статистически институт и там има един на самостоятелната инфлация и си вкарвате прихода и какво купувате и виждате, какво ви чака или какво се е случило, минимум, за последните 12 месеца.
- Успешни ли бяха и верни ли стъпките, които държавното управление предприе и заложи в бюджета, с цел да се оправи с този проблем?
- Не. Има някои неща, които са тъкмо в границите на бюджета, неговата актуализация, фискална политика. И има неща, които са свързани със съпътстващи действия и са единствено квазиданъчни и квазибюджетни.
Онова, което се случи в тази квазибюджетна среда е, че през цялото време, още от края на предходната година, държавното управление даде обещание да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и идващите години, което беше доста огромна неточност. Те не могат да създадат крачка обратно. По тази причина не могат да балансират бюджета. Те ще излязат на доста по-голям недостиг, в сравнение с споделят, че има. Например най-малко 2 милиарда повече ще бъде. Те споделят, че ще бъде към 3 % от Брутният вътрешен продукт.
Един % от Брутният вътрешен продукт е 1,5 милиарда лева Три % би трябвало да бъдат 4,5 милиарда лева Но евентуално ще отидат на 4 % най-малко, което значи, че най-малко милиард и половина по-голям недостиг от този, който се възнамерява, което не е доста добре. Второто нещо, което се случва поради това заричане е, че се усилват разноските на държавното управление в области, в които не е доста несъмнено, че би трябвало да се усилват.
- Като да вземем за пример?
Давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България
- Най-големият разход от към 9 милиарда лв. е разходът за пенсии. Той наподобява доста добре, тъй като – чакат ни избори, по-възрастното потомство ще получи някой различен лев от горната страна. Но в това време, казусът тук е, че вие давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България, надлежно незабавно всичко това се трансферира в ползване, т.е. в цени.
Следващият бенефициент в бюджета са 7,7 милиарда за хората в държавното ръководство. Това са хора, които в действителност създават някакви неща, които по-скоро пречат на останалите и техните пари се взимат от всички останали.
Третият бенефициент по разноски са общините. Във всички тези три бенефициента можеше да има други политики.
Да стартираме от общините. Онова, което беше неточност на настоящето ръководство е, че те заложиха децентрализацията на бюджетните връзки в общините за идната година. Като e явно, че общините имат потребност от тези два % от подоходните налози по-скоро тази година, в сравнение с идната година. В региона на бенефициента "държавно ръководство ", там има също много неразбираеми неща.
Първо, това е групата от работещите в България, които имат съвсем 200% нарастване на приходите за последните две години. Защо би трябвало да се усилват още веднъж в случай, че първичната поръчка беше друга?
По отношение на частния бранш, има безпределно доста неточности и държавното управление в действителност съумя да сътвори повече врагове, в сравнение с другари.
- Тоест във връзка с хората, които действително създават тези пари, които отиват и за пенсии, и за държавна администрация?
- Всяко едно държавно управление може да прави три неща. Едното е да поевтинява разноските за ориентировка и за информация, второто е да пази и надлежно да понижава разноските за права, в това число права на благосъстоятелност. И трето – да усилва разноските при разногласия за такива права. Това последното е ръководството на закона. Защо не се случи това, което хората желаеха и 2020-а година по митингите, и всички от настоящето ръководство го бяха…
- Кое имате поради?
- Реформата на правосъдната система, по-скоро на прокуратурата и органите, с които тя беше обраснала. Защо примерно президентът, въпреки да имаше от 2019-а година при него група за конституционни промени от много реномирани адвокати, съдии, в това число такива от Европейския съд, за какво примерно тези концепции, които бяха създадени тогава не бяха импортирани през една от партиите, които го подкрепяха апропо на президентските избори в Народното събрание?
Тоест държавното управление реши да си остане по някакъв метод със поръчката за повече известност, по-добър образ, по-добро отношение към платците в тази страна и да упреква всички останали в корупция. Но това, което те направиха, е малко детска игра от рода "ти гониш ". Единият вика "ти си подкупен ", другият вика "ти си подкупен ". И най-сетне хората остават с усещането, че всички са корумпирани.
Но едвам предходната седмица започнаха някакви дейности в тази област, което не значи, че примерно министърът на правораздаването нищо не направи.
По частния бранш има други квазибюджетни, ужким бюджетни неща, те са тези, които въздействат върху разноските. Аз споделих, че има три метода за поевтиняване на разноските в една стопанска система и има доста способи да увеличавате тези разноски. Един от тези подходи, които има сега, е, че примерно в региона на неща, които наподобяват значими, примерно по така наречен Зелена договорка и Плана за възобновяване, другите браншове в енергетиката, другите производители на електрическа енергия се третират друго. И тези, които създават примерно зелена сила, т.е. вятърните централи и водноелектрическите централи, в действителност получават по-големи разноски от един законопроект, който е импортиран от "Има подобен народ " в Народното събрание и е подсилен от "Продължаваме смяната ". Същите тези неща ги има в доста други области, което в последна сметка сътвори съгласно мен и рецесията.
- Да Ви върна назад на пенсионерите и хората, които значително зависят от бюджета. Как може да бъде решен този проблем, тъй като причините на държавното управление са, че огромните рецесии, които се случиха, не са предизвикани тук, вътре в страната, а бяха импортирани извън - войната в Украйна, рецесията с енергийните запаси. Тоест по какъв начин можеше да се оправи държавното управление с пенсионерите и с техните приходи?
- Първо част от покачването на цените произтича от това нещо, за което говорихме. Тоест тогава, когато увеличите пенсиите и възнагражденията за държавно ръководство, в това число заплащането на високи постове, в това число на народни представители и така нататък, вие в действителност действате на инфлацията позитивно, бутате я нагоре. А и това е, може би, в случай че приемем, че междинната инфлация за една година, т.е. от май предходната година до май тази година, е 15%, то тогава евентуално към 5% от това нещо се дължат на тези разноски, които имаме по тези две пера.
Губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си
Пенсионерите предходната година имат нарастване на приходите от 12%, до момента в който приблизително за страната нарастването на приходите от заплати е малко под 10% - сред 8 и 9 %. И тук се поставят и държавните чиновници. Фактически губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си. Тоест тези, които не са на държавна работа и работят за себе си.
- Това, което сподели Асен Василев, тъй като това са част от рецензиите на опозицията, беше, че политиката на ГЕРБ от самото начало е била политика, в резултат на която богатите да стават по-богати, а бедните да останат небогати.
- Първата част на това изказване ненапълно е вярна, само че тя не е вярна за всички богати, тя е вярна за тези, които са другари на държавното управление, тъй като в България ръководството по този начин действа от доста от дълго време. Примерно министър-председателят съставлява обществен интерес и в публично-частните партньорства, държавни, политически и други такива, частният интерес се съставлява от приятелите на тези, които ръководят сега.
Но втората част на изказванието на господин Василев не е вярна. България за последните, да речем, 20 години има необикновен триумф в намаляването на % небогати. Онова, което се мери и се споделя като национална линия на бедността, тя се трансформира всяка година или съвсем всяка и се качва нагоре.
Затова и процентът горе и долу наподобява еднакъв. Но, в случай че го премерите по това, което имаме като даденост, като аршин в средата на 90-те години, а тогава бедните са 40% от популацията, няма да изяснявам за какво, и видите какво се случва с тези, бедните, в интервала 2020, 2021 и 2022 година, вие ще видите, че тези небогати – крайнобедните в България 2020 година са някъде към 1,5 %, 2021 година са 0,85 % от популацията. В Съединени американски щати са 1,6%.
Т.е. по какъвто и да е аршин, в случай че вземете, това, което действително се получава е, че фискалната дисциплинираност, неналичието на огромни дефицити, релативно рационалното ръководство на обществените финанси, ненамесата с внезапни придвижвания в налозите, в последна сметка извежда хората от чертата на бедността. Независимо по какъв начин тя е дефинирана.
- Споменавате налозите. С политиката, която е заложена в този бюджет, в актуализацията, може ли да чакаме повдигане на налозите от идната година?
- Зависи какво друго се прави. Приходите, както в пенсионно поделение т.е. Национален осигурителен институт, Здравната каса, във всички обществени фондове, в това число образованието, могат да се покачат с промени в други области. Например в Кодекса на труда, в отчитането на примерно краткотрайните трудови контракти. Това значи, че в случай че вие работите в Свободна Европа половин ден, а вечерта отивате и ставете „ Бар майки “ и продавате коктейли и така нататък, то всеки един лев, който получавате за всеки един час, 10 стотинки от него ще отиват в Национална агенция за приходите по линия на приходите. Тъй като сте млада ще отидат и, да речем, 28 стотинки в другите фондове. Това нещо в България го няма.
Само това да се направи, в общи линии всички вероятни дефицити, става дума за пенсионно поделение, предходната година дефицитът беше 50%. Имаме умрели пенсионери към 100 хиляди Тази година, с тези промени, които вършат, дефицитът се усилва на 60%.
- Какво значи това, можете ли да го обясните?
- Това значи, че тези пари отнякъде би трябвало да бъдат покрити. От обновения бюджет, първият му вид, който е обществен, се знае, че парите за пенсии и някои други заплащания ще бъдат покрити от спестени средства за закупуване да речем на военна техника. Но това не значи, че те ще стигнат. Защото дефицитът де факто се усилва, а се счита при старите 50%.
В обстановка на неустановеност това, което би трябвало да се прави, е да се стабилизират заплащанията както на налози, по този начин и на концесии.
Освен това има други неща, които са много рискови като начинание. Едно от тези инициативи е увеличението на концесионните заплащания. В обстановка на неустановеност това, което би трябвало да се прави, е да се стабилизират заплащанията както на налози, по този начин и на концесии. И в случай че е допустимо да се усилят всички периоди по тези концесии, с цел да могат хората да възнамеряват.
При концесионните бизнеси от плажна линия до копане за потребни изкопаеми и нефтени материали, това са някъде към 15% от стопанската система. И вместо да им дадете една вероятност от 20 години напред хората да могат да си възнамеряват, да влагат, да задържат претовареност и така нататък същият министър Василев от една година приказва, че в общи линии ще им подвига налозите. Без действително съображение, без действителен мотив, без някакво разискване и така нататък В общи линии в тази област и в някои други области държавното управление се държи малко, по какъв начин да кажа, в казармата споделяха: "когато приказваш с мен ще мълчиш ".
- По отношение на концесиите, без да адвокатствам на министър Василев, само че част от договорите са подписани при много противоречиви условия и са с много противоречиви параметри във връзка с концесионното заплащане, което се заплаща.
- Да, само че това е случай по случай.
- Да.
- Случай по случай е. Тогава, когато имате удължение на договорите и преформулиране на контракта, тогава надлежно би трябвало да се промени и тази уговорка, която дефинира метода на заплащане. Но в примерно добивната промишленост методът на заплащане е избран сносно. Ако това имате поради.
- Да, това имам поради, тъй като част от концесиите включват така наречен „ златни концесии “, където имаше много разногласия във връзка с това до каква степен облагите, които те имат, са съотносими към концесионната такса.
- Проблемът произтича от едно дело от 2008 година То стартира по-рано. С него административният съд не разрешава една технология да бъде употребена в България. Подобен е казусът със възбраната на концесиите за изследването на шистовия газ. И надлежно цялата добавена стойност при производството на злато, мед и други метали от концентрата, който се създава в България, се изнася някъде на открито. Така че това е главният проблем.
Другият проблем, който не се взема решение, е че има други шест концесии, които са за различни енергоизточници – рандеман локален, независещ от външни снабдители, в частност „ Газпром “. Тези концесии би трябвало да могат да се пуснат по някакъв метод или да се разгласят най-малкото още веднъж.
- Да се върнем още веднъж към вота на съмнение за фискалната политика. Една от тематиките, с които се спекулира и значително, може би е обвързвано с формулата, по която разнообразни експерти пресмятат, това е дългът. Както и заемите, които страната тегли. Те проблем ли са и задлъжнява ли страната с политиката на държавното управление в това отношение?
- Те не са проблем, те на са проблем. Простата сметка покзва, че изискванията, при които бяха взети заеми, в това число от последното държавно управление на Борисов, досега са релативно преференциални. Дългът се обслужва добре и в действителност понижава като дял от стопанската система. Ако беше една четвърт от стопанската система при започване на годината, в този момент би трябвало да бъде е една пета или към една пета.
Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде уравновесен, което значи, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв метод да може да се причисли към еврозоната, което може би не е кой знае какъв проблем. Но тук казусът е в една традиция, която има от 1997 година на уравновесени бюджети, тя е нарушавана доста пъти, да вземем за пример беше нарушена 2009 година, по подобен метод се нарушава и тази година, тъй като министър Асен Василев счита като Симеон Дянков недостига, а той не е реален.
Сметката е, по какъв начин да Ви кажа - вие може да смятате персоналното си финансово положение по това, което имате в портмонето, само че тогава когато виждате това, вие знаете и какво имате да плащате, т.е. къде ще ви бъдат разноските от това портмоне. Онова, което прави сега държавното управление, и по този начин правеше и Симеон Дянков 2009 година, е да счита какво има в портмонето, а не какво има да се заплаща. А когато сметнете какво има да се заплаща, тогава пораждат доста проблеми. Разбира се, последната актуализация на бюджета на държавното управление на ГЕРБ в края на 2020 година имаше същата тази процедура...
- Това е в действителност нещото, поради което ни подлага на критика Европейска комисия в отчета си - че България е нарушила условията за недостиг...
- Да, само че в сравнителна вероятност България - както споделих ще отиде евентуално на малко над 4% от Брутният вътрешен продукт недостиг, само че междинният бюджетен недостиг в Европейски Съюз е над 6% - т.е. България отново ще е с една трета по-добре... Въпросът е какво се прави във всички тези странични квази бюджетни неща. Аз по тази причина и обръщам внимание на тях.
Ако примерно се тръгне на заплащане на 25 стотинки на всеки литър, да речем, бензин А95, това е доста неприятна политика
Ако примерно се тръгне на заплащане на 25 стотинки на всеки литър бензин А95, това е доста неприятна политика и тя е проинфлационна. Нещо сходно има във Франция и към този момент е потвърдено, че е инфлационно. Там има 30 стотинки на литър, сътрудници го смятаха, преди два дни излезе тяхната сметка.
В същото време обаче двама народни представители от ръководещата коалиция - Мартин Димитров и Георги Ганев, които убеждават хора от всички останали парламентарни групи, доколкото знам без "Възраждане ", те не си приказват - да създадат една дребна смяна в Закона за конкуренцията, който посредством разпоредбите на прилагане на складовете за горива, в действителност дават същия резултат за тези, които... без някакви намеси и без разноски в бюджета...
Защото в случай че тръгнете на този разход и отидете на разхода, който е в действителност е огромна загуба - с хляба, нулева [ставка за ДДС]... той е доста огромна загуба, заради простата причина, че всички, които създават този вид самун, са си платили електричеството, брашното и всички останало и не могат да си вземат при продажбата ДДС-то назад и ще отидат при министъра да си го желаят. Ако пък изнасят още по-лошо става...
- Това, което говорите обаче, е удар по монопола на "Лукойл " - за предлагането за данъчните хранилища, което надали ще се случи...
- Напротив, това е доста по-разумно и може да се случи много елементарно и много бързо. Това е на доктрина. Аз допускам, че някои от членовете на обединението го поддържат. Не е тъкмо монопол, това е по-скоро изискване за прилагане на складовете, които дават привилегия на "Лукойл ".
- И най-после вашата прогноза - дали ще мине вотът на съмнение към кабинета, бихте ли се заел с прогноза?
- Прогноза е доста комплицирана дума, само че моето възприятие е, че по-скоро държавното управление ще остане за известно време, само че ще има предварителни избори. Причината е доста елементарна - в тази обстановка, в която се намира страната, част от хората няма да се яват в Народното събрание, други няма да желаят да поемат отговорност.
Действията на държавното управление за преодоляване на инфлацията не са верни, само че пари в страната има, а стопанската система е в напредък. Това сподели в изявление за Свободна Европа икономистът Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”.
Според него главният проблем е, че “правителството даде обещание да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и идващите години, което беше доста огромна неточност. Те не могат да създадат крачка обратно ”.
Другият проблем е обвързван с увеличението на разноските на държавното управление за пенсии и за заплати на държавните чиновници.
“Вие давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България, надлежно незабавно всичко това се трансферира в ползване, т.е. в цени ”, сподели Станчев. В същото време хората, които работят за себе си са губещи.
В същото време държавното управление позволява “безкрайно доста неточности ” във връзка с частния бранш и “успя да сътвори повече врагове, в сравнение с другари ”.
Според Станчев “правителството реши да си остане по някакъв метод със поръчката за повече известност, по-добър образ, по-добро отношение към платците в тази страна и да упреква всички останали в корупция ”. По думите му това е имало противоположен резултат.
“Това, което те направиха, е малко детска игра от рода "ти гониш ". Единият вика "ти си подкупен ", другият вика "ти си подкупен ". И най-сетне хората остават с усещането, че всички са корумпирани ”.
Независимо от заемите, които тегли държавното управление, дългът на страната понижава като дял от стопанската система. “Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде уравновесен, което значи, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв метод да може да се причисли към еврозоната ”, сподели Станчев.
Според него концепцията да се заплащат по 25 стотинки на всеки литър гориво "е доста неприятна политика и тя е проинфлационна. Нещо сходно има във Франция и към този момент е потвърдено, че е инфлационно ".
Прогнозата на Красен Станчев е, че "по-скоро държавното управление ще остане за известно време, само че ще има предварителни избори ".
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Кризата във властта ескалира с изтеглянето на министрите от страна на „ ИТН “. Един от причините на Слави Трифонов беше, че в страната към този момент няма пари. Свършиха ли парите?
- По-скоро не. Тази година има повече пари в сравнение с предходната година, предходната година има повече, в сравнение с 2020 година Перспективите за обслужване на дълг са по-добри, в сравнение с предходната година, и по-добри от 2019 година, когато държавното управление получи мандат да тегли заеми.
- Това са огромните числа, които цитирате...
- Да, с помощта на няколко фактора. Единият е инфлацията. Другият фактор е това, което се случва в стопанската система. То е положително. По всички индикатори има напредък и той не е неприятен. Има растеж на приходите, има възобновяване на потреблението, има възобновяване на износа, има разширение на износа, в това число със страни, които сега наподобяват доста странни, и българските политици се отнасят по този начин, както съветските към Украйна. Например растежът на износа към Македония. Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на 100 от началото на годината.
Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на 100 от началото на годината.
- Как ще обясните тези числа, които са на макрониво, на хората, които всекидневно се сблъскват с растящи цени на главните храни и на горивата?
- Засега растежът на приходите е доста непосредствен до инфлацията. За другите хора е друго. За предприятията, така наречен промишлена инфлация е някъде към 40 на 100 на цените на производител. Даже малко над 40 %. Тя дори още не е пренесена върху цените на консуматор. И дотолкоз, доколкото става дума най-вече за индустрия, само че освен, част от тази ценова разлика от предходни интервали, ще бъде пренесена върху купувачите на българския експорт, на български артикули и услуги в чужбина. Т.е. единствено част ще бъде пренесена в България.
Но за хора, които са под нивото на междинната работна заплата, която тази година евентуално ще бъде над 1600 лв., само че, в случай че да речем получавате 300 лв. по-малко, вашата инфлация ще бъде не 15, а ще бъде евентуално 20 %. Това всеки може да го ревизира на страницата на Националния статистически институт и там има един на самостоятелната инфлация и си вкарвате прихода и какво купувате и виждате, какво ви чака или какво се е случило, минимум, за последните 12 месеца.
- Успешни ли бяха и верни ли стъпките, които държавното управление предприе и заложи в бюджета, с цел да се оправи с този проблем?
- Не. Има някои неща, които са тъкмо в границите на бюджета, неговата актуализация, фискална политика. И има неща, които са свързани със съпътстващи действия и са единствено квазиданъчни и квазибюджетни.
Онова, което се случи в тази квазибюджетна среда е, че през цялото време, още от края на предходната година, държавното управление даде обещание да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и идващите години, което беше доста огромна неточност. Те не могат да създадат крачка обратно. По тази причина не могат да балансират бюджета. Те ще излязат на доста по-голям недостиг, в сравнение с споделят, че има. Например най-малко 2 милиарда повече ще бъде. Те споделят, че ще бъде към 3 % от Брутният вътрешен продукт.
Един % от Брутният вътрешен продукт е 1,5 милиарда лева Три % би трябвало да бъдат 4,5 милиарда лева Но евентуално ще отидат на 4 % най-малко, което значи, че най-малко милиард и половина по-голям недостиг от този, който се възнамерява, което не е доста добре. Второто нещо, което се случва поради това заричане е, че се усилват разноските на държавното управление в области, в които не е доста несъмнено, че би трябвало да се усилват.
- Като да вземем за пример?
Давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България
- Най-големият разход от към 9 милиарда лв. е разходът за пенсии. Той наподобява доста добре, тъй като – чакат ни избори, по-възрастното потомство ще получи някой различен лев от горната страна. Но в това време, казусът тук е, че вие давате пари на хора, които не са тъкмо тези, които основават богатствата в България, надлежно незабавно всичко това се трансферира в ползване, т.е. в цени.
Следващият бенефициент в бюджета са 7,7 милиарда за хората в държавното ръководство. Това са хора, които в действителност създават някакви неща, които по-скоро пречат на останалите и техните пари се взимат от всички останали.
Третият бенефициент по разноски са общините. Във всички тези три бенефициента можеше да има други политики.
Да стартираме от общините. Онова, което беше неточност на настоящето ръководство е, че те заложиха децентрализацията на бюджетните връзки в общините за идната година. Като e явно, че общините имат потребност от тези два % от подоходните налози по-скоро тази година, в сравнение с идната година. В региона на бенефициента "държавно ръководство ", там има също много неразбираеми неща.
Първо, това е групата от работещите в България, които имат съвсем 200% нарастване на приходите за последните две години. Защо би трябвало да се усилват още веднъж в случай, че първичната поръчка беше друга?
По отношение на частния бранш, има безпределно доста неточности и държавното управление в действителност съумя да сътвори повече врагове, в сравнение с другари.
- Тоест във връзка с хората, които действително създават тези пари, които отиват и за пенсии, и за държавна администрация?
- Всяко едно държавно управление може да прави три неща. Едното е да поевтинява разноските за ориентировка и за информация, второто е да пази и надлежно да понижава разноските за права, в това число права на благосъстоятелност. И трето – да усилва разноските при разногласия за такива права. Това последното е ръководството на закона. Защо не се случи това, което хората желаеха и 2020-а година по митингите, и всички от настоящето ръководство го бяха…
- Кое имате поради?
- Реформата на правосъдната система, по-скоро на прокуратурата и органите, с които тя беше обраснала. Защо примерно президентът, въпреки да имаше от 2019-а година при него група за конституционни промени от много реномирани адвокати, съдии, в това число такива от Европейския съд, за какво примерно тези концепции, които бяха създадени тогава не бяха импортирани през една от партиите, които го подкрепяха апропо на президентските избори в Народното събрание?
Тоест държавното управление реши да си остане по някакъв метод със поръчката за повече известност, по-добър образ, по-добро отношение към платците в тази страна и да упреква всички останали в корупция. Но това, което те направиха, е малко детска игра от рода "ти гониш ". Единият вика "ти си подкупен ", другият вика "ти си подкупен ". И най-сетне хората остават с усещането, че всички са корумпирани.
Но едвам предходната седмица започнаха някакви дейности в тази област, което не значи, че примерно министърът на правораздаването нищо не направи.
По частния бранш има други квазибюджетни, ужким бюджетни неща, те са тези, които въздействат върху разноските. Аз споделих, че има три метода за поевтиняване на разноските в една стопанска система и има доста способи да увеличавате тези разноски. Един от тези подходи, които има сега, е, че примерно в региона на неща, които наподобяват значими, примерно по така наречен Зелена договорка и Плана за възобновяване, другите браншове в енергетиката, другите производители на електрическа енергия се третират друго. И тези, които създават примерно зелена сила, т.е. вятърните централи и водноелектрическите централи, в действителност получават по-големи разноски от един законопроект, който е импортиран от "Има подобен народ " в Народното събрание и е подсилен от "Продължаваме смяната ". Същите тези неща ги има в доста други области, което в последна сметка сътвори съгласно мен и рецесията.
- Да Ви върна назад на пенсионерите и хората, които значително зависят от бюджета. Как може да бъде решен този проблем, тъй като причините на държавното управление са, че огромните рецесии, които се случиха, не са предизвикани тук, вътре в страната, а бяха импортирани извън - войната в Украйна, рецесията с енергийните запаси. Тоест по какъв начин можеше да се оправи държавното управление с пенсионерите и с техните приходи?
- Първо част от покачването на цените произтича от това нещо, за което говорихме. Тоест тогава, когато увеличите пенсиите и възнагражденията за държавно ръководство, в това число заплащането на високи постове, в това число на народни представители и така нататък, вие в действителност действате на инфлацията позитивно, бутате я нагоре. А и това е, може би, в случай че приемем, че междинната инфлация за една година, т.е. от май предходната година до май тази година, е 15%, то тогава евентуално към 5% от това нещо се дължат на тези разноски, които имаме по тези две пера.
Губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си
Пенсионерите предходната година имат нарастване на приходите от 12%, до момента в който приблизително за страната нарастването на приходите от заплати е малко под 10% - сред 8 и 9 %. И тук се поставят и държавните чиновници. Фактически губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си. Тоест тези, които не са на държавна работа и работят за себе си.
- Това, което сподели Асен Василев, тъй като това са част от рецензиите на опозицията, беше, че политиката на ГЕРБ от самото начало е била политика, в резултат на която богатите да стават по-богати, а бедните да останат небогати.
- Първата част на това изказване ненапълно е вярна, само че тя не е вярна за всички богати, тя е вярна за тези, които са другари на държавното управление, тъй като в България ръководството по този начин действа от доста от дълго време. Примерно министър-председателят съставлява обществен интерес и в публично-частните партньорства, държавни, политически и други такива, частният интерес се съставлява от приятелите на тези, които ръководят сега.
Но втората част на изказванието на господин Василев не е вярна. България за последните, да речем, 20 години има необикновен триумф в намаляването на % небогати. Онова, което се мери и се споделя като национална линия на бедността, тя се трансформира всяка година или съвсем всяка и се качва нагоре.
Затова и процентът горе и долу наподобява еднакъв. Но, в случай че го премерите по това, което имаме като даденост, като аршин в средата на 90-те години, а тогава бедните са 40% от популацията, няма да изяснявам за какво, и видите какво се случва с тези, бедните, в интервала 2020, 2021 и 2022 година, вие ще видите, че тези небогати – крайнобедните в България 2020 година са някъде към 1,5 %, 2021 година са 0,85 % от популацията. В Съединени американски щати са 1,6%.
Т.е. по какъвто и да е аршин, в случай че вземете, това, което действително се получава е, че фискалната дисциплинираност, неналичието на огромни дефицити, релативно рационалното ръководство на обществените финанси, ненамесата с внезапни придвижвания в налозите, в последна сметка извежда хората от чертата на бедността. Независимо по какъв начин тя е дефинирана.
- Споменавате налозите. С политиката, която е заложена в този бюджет, в актуализацията, може ли да чакаме повдигане на налозите от идната година?
- Зависи какво друго се прави. Приходите, както в пенсионно поделение т.е. Национален осигурителен институт, Здравната каса, във всички обществени фондове, в това число образованието, могат да се покачат с промени в други области. Например в Кодекса на труда, в отчитането на примерно краткотрайните трудови контракти. Това значи, че в случай че вие работите в Свободна Европа половин ден, а вечерта отивате и ставете „ Бар майки “ и продавате коктейли и така нататък, то всеки един лев, който получавате за всеки един час, 10 стотинки от него ще отиват в Национална агенция за приходите по линия на приходите. Тъй като сте млада ще отидат и, да речем, 28 стотинки в другите фондове. Това нещо в България го няма.
Само това да се направи, в общи линии всички вероятни дефицити, става дума за пенсионно поделение, предходната година дефицитът беше 50%. Имаме умрели пенсионери към 100 хиляди Тази година, с тези промени, които вършат, дефицитът се усилва на 60%.
- Какво значи това, можете ли да го обясните?
- Това значи, че тези пари отнякъде би трябвало да бъдат покрити. От обновения бюджет, първият му вид, който е обществен, се знае, че парите за пенсии и някои други заплащания ще бъдат покрити от спестени средства за закупуване да речем на военна техника. Но това не значи, че те ще стигнат. Защото дефицитът де факто се усилва, а се счита при старите 50%.
В обстановка на неустановеност това, което би трябвало да се прави, е да се стабилизират заплащанията както на налози, по този начин и на концесии.
Освен това има други неща, които са много рискови като начинание. Едно от тези инициативи е увеличението на концесионните заплащания. В обстановка на неустановеност това, което би трябвало да се прави, е да се стабилизират заплащанията както на налози, по този начин и на концесии. И в случай че е допустимо да се усилят всички периоди по тези концесии, с цел да могат хората да възнамеряват.
При концесионните бизнеси от плажна линия до копане за потребни изкопаеми и нефтени материали, това са някъде към 15% от стопанската система. И вместо да им дадете една вероятност от 20 години напред хората да могат да си възнамеряват, да влагат, да задържат претовареност и така нататък същият министър Василев от една година приказва, че в общи линии ще им подвига налозите. Без действително съображение, без действителен мотив, без някакво разискване и така нататък В общи линии в тази област и в някои други области държавното управление се държи малко, по какъв начин да кажа, в казармата споделяха: "когато приказваш с мен ще мълчиш ".
- По отношение на концесиите, без да адвокатствам на министър Василев, само че част от договорите са подписани при много противоречиви условия и са с много противоречиви параметри във връзка с концесионното заплащане, което се заплаща.
- Да, само че това е случай по случай.
- Да.
- Случай по случай е. Тогава, когато имате удължение на договорите и преформулиране на контракта, тогава надлежно би трябвало да се промени и тази уговорка, която дефинира метода на заплащане. Но в примерно добивната промишленост методът на заплащане е избран сносно. Ако това имате поради.
- Да, това имам поради, тъй като част от концесиите включват така наречен „ златни концесии “, където имаше много разногласия във връзка с това до каква степен облагите, които те имат, са съотносими към концесионната такса.
- Проблемът произтича от едно дело от 2008 година То стартира по-рано. С него административният съд не разрешава една технология да бъде употребена в България. Подобен е казусът със възбраната на концесиите за изследването на шистовия газ. И надлежно цялата добавена стойност при производството на злато, мед и други метали от концентрата, който се създава в България, се изнася някъде на открито. Така че това е главният проблем.
Другият проблем, който не се взема решение, е че има други шест концесии, които са за различни енергоизточници – рандеман локален, независещ от външни снабдители, в частност „ Газпром “. Тези концесии би трябвало да могат да се пуснат по някакъв метод или да се разгласят най-малкото още веднъж.
- Да се върнем още веднъж към вота на съмнение за фискалната политика. Една от тематиките, с които се спекулира и значително, може би е обвързвано с формулата, по която разнообразни експерти пресмятат, това е дългът. Както и заемите, които страната тегли. Те проблем ли са и задлъжнява ли страната с политиката на държавното управление в това отношение?
- Те не са проблем, те на са проблем. Простата сметка покзва, че изискванията, при които бяха взети заеми, в това число от последното държавно управление на Борисов, досега са релативно преференциални. Дългът се обслужва добре и в действителност понижава като дял от стопанската система. Ако беше една четвърт от стопанската система при започване на годината, в този момент би трябвало да бъде е една пета или към една пета.
Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде уравновесен, което значи, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв метод да може да се причисли към еврозоната, което може би не е кой знае какъв проблем. Но тук казусът е в една традиция, която има от 1997 година на уравновесени бюджети, тя е нарушавана доста пъти, да вземем за пример беше нарушена 2009 година, по подобен метод се нарушава и тази година, тъй като министър Асен Василев счита като Симеон Дянков недостига, а той не е реален.
Сметката е, по какъв начин да Ви кажа - вие може да смятате персоналното си финансово положение по това, което имате в портмонето, само че тогава когато виждате това, вие знаете и какво имате да плащате, т.е. къде ще ви бъдат разноските от това портмоне. Онова, което прави сега държавното управление, и по този начин правеше и Симеон Дянков 2009 година, е да счита какво има в портмонето, а не какво има да се заплаща. А когато сметнете какво има да се заплаща, тогава пораждат доста проблеми. Разбира се, последната актуализация на бюджета на държавното управление на ГЕРБ в края на 2020 година имаше същата тази процедура...
- Това е в действителност нещото, поради което ни подлага на критика Европейска комисия в отчета си - че България е нарушила условията за недостиг...
- Да, само че в сравнителна вероятност България - както споделих ще отиде евентуално на малко над 4% от Брутният вътрешен продукт недостиг, само че междинният бюджетен недостиг в Европейски Съюз е над 6% - т.е. България отново ще е с една трета по-добре... Въпросът е какво се прави във всички тези странични квази бюджетни неща. Аз по тази причина и обръщам внимание на тях.
Ако примерно се тръгне на заплащане на 25 стотинки на всеки литър, да речем, бензин А95, това е доста неприятна политика
Ако примерно се тръгне на заплащане на 25 стотинки на всеки литър бензин А95, това е доста неприятна политика и тя е проинфлационна. Нещо сходно има във Франция и към този момент е потвърдено, че е инфлационно. Там има 30 стотинки на литър, сътрудници го смятаха, преди два дни излезе тяхната сметка.
В същото време обаче двама народни представители от ръководещата коалиция - Мартин Димитров и Георги Ганев, които убеждават хора от всички останали парламентарни групи, доколкото знам без "Възраждане ", те не си приказват - да създадат една дребна смяна в Закона за конкуренцията, който посредством разпоредбите на прилагане на складовете за горива, в действителност дават същия резултат за тези, които... без някакви намеси и без разноски в бюджета...
Защото в случай че тръгнете на този разход и отидете на разхода, който е в действителност е огромна загуба - с хляба, нулева [ставка за ДДС]... той е доста огромна загуба, заради простата причина, че всички, които създават този вид самун, са си платили електричеството, брашното и всички останало и не могат да си вземат при продажбата ДДС-то назад и ще отидат при министъра да си го желаят. Ако пък изнасят още по-лошо става...
- Това, което говорите обаче, е удар по монопола на "Лукойл " - за предлагането за данъчните хранилища, което надали ще се случи...
- Напротив, това е доста по-разумно и може да се случи много елементарно и много бързо. Това е на доктрина. Аз допускам, че някои от членовете на обединението го поддържат. Не е тъкмо монопол, това е по-скоро изискване за прилагане на складовете, които дават привилегия на "Лукойл ".
- И най-после вашата прогноза - дали ще мине вотът на съмнение към кабинета, бихте ли се заел с прогноза?
- Прогноза е доста комплицирана дума, само че моето възприятие е, че по-скоро държавното управление ще остане за известно време, само че ще има предварителни избори. Причината е доста елементарна - в тази обстановка, в която се намира страната, част от хората няма да се яват в Народното събрание, други няма да желаят да поемат отговорност.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ