Учените чак сега разбраха как действа парацетамолът: той вече е на над 100 години
Парацетамолът е главен съставен елемент в аптечките по целия свят, употребен за лекуване на главоболие, тресчица и менструални болки. Лекарството е толкоз публикувано, че е мъчно да се повярва, че учените не са разбрали изцяло по какъв начин работи.
Невъзможно е да се утвърди лекарство, без да се разбере изцяло механизмът му на деяние. По време на клиничните изпитвания се тестват сигурността, страничните резултати и успеваемостта на лекарството. Но от време на време това може да не е задоволително, с цел да се разбере изцяло действието на лекарството.
Парацетамолът е основан преди повече от 100 години, като за първи път е синтезиран през 1878 година Отнема десетилетия, с цел да се осъществя изцяло капацитетът на лекарството. Днес парацетамолът може да се закупи като настрана лекарство, а също по този начин се употребява като съставна част в други формули, да вземем за пример в медикаменти за простуда и грип. Парацетамолът е подобаващ и за хора, които по разнообразни медицински аргументи не могат да одобряват аспирин.
Дълго време учените смятаха, че парацетамолът въздейства непосредствено върху мозъка и гръбначния мозък. Но ново проучване на екип от Еврейския университет в Йерусалим демонстрира, че лекарството работи и отвън мозъка. По-специално, то визира периферните нерви, които са първите, които усещат болежка.
Предишни изследвания демонстрират, че главният фактор за аналгетичните свойства на парацетамола е метаболитът N-арахидоноилфеноламин (AM404). Когато лекарството попадне в тялото, то първо се метаболизира в черния дроб, където се трансформира в AM404 от ензима мастнокиселинна амидхидролаза (FAAH).
Доскоро не беше ясно по какъв начин тъкмо AM404 може да помогне за облекчение на болката. Оказва се, че AM404 се създава непосредствено в нервните окончания. След това той изключва натриевите канали, нужни за предаване на сигнали за болежка назад към централната нервна система.
„ За първи път показахме, че AM404 работи непосредствено върху нервите отвън мозъка. Това трансформира цялото ни схващане за това по какъв начин парацетамолът се бори с болката “, споделя създателят на проучването, професор Александър Биншток.
Разрешаването на тази дългогодишна тайнственост би могло да помогне за основаването на ново потомство медикаменти. Използвайки способността на AM404 да влияе върху болковите неврони, би могло да се разработят местни анестетици, които заобикалят постоянно срещани странични резултати като мускулна уязвимост.
Невъзможно е да се утвърди лекарство, без да се разбере изцяло механизмът му на деяние. По време на клиничните изпитвания се тестват сигурността, страничните резултати и успеваемостта на лекарството. Но от време на време това може да не е задоволително, с цел да се разбере изцяло действието на лекарството.
Парацетамолът е основан преди повече от 100 години, като за първи път е синтезиран през 1878 година Отнема десетилетия, с цел да се осъществя изцяло капацитетът на лекарството. Днес парацетамолът може да се закупи като настрана лекарство, а също по този начин се употребява като съставна част в други формули, да вземем за пример в медикаменти за простуда и грип. Парацетамолът е подобаващ и за хора, които по разнообразни медицински аргументи не могат да одобряват аспирин.
Дълго време учените смятаха, че парацетамолът въздейства непосредствено върху мозъка и гръбначния мозък. Но ново проучване на екип от Еврейския университет в Йерусалим демонстрира, че лекарството работи и отвън мозъка. По-специално, то визира периферните нерви, които са първите, които усещат болежка.
Предишни изследвания демонстрират, че главният фактор за аналгетичните свойства на парацетамола е метаболитът N-арахидоноилфеноламин (AM404). Когато лекарството попадне в тялото, то първо се метаболизира в черния дроб, където се трансформира в AM404 от ензима мастнокиселинна амидхидролаза (FAAH).
Доскоро не беше ясно по какъв начин тъкмо AM404 може да помогне за облекчение на болката. Оказва се, че AM404 се създава непосредствено в нервните окончания. След това той изключва натриевите канали, нужни за предаване на сигнали за болежка назад към централната нервна система.
„ За първи път показахме, че AM404 работи непосредствено върху нервите отвън мозъка. Това трансформира цялото ни схващане за това по какъв начин парацетамолът се бори с болката “, споделя създателят на проучването, професор Александър Биншток.
Разрешаването на тази дългогодишна тайнственост би могло да помогне за основаването на ново потомство медикаменти. Използвайки способността на AM404 да влияе върху болковите неврони, би могло да се разработят местни анестетици, които заобикалят постоянно срещани странични резултати като мускулна уязвимост.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ