110 години от рождението и 30 години от смъртта на Парашкев Хаджиев - най-големия наш оперен автор
Парашкев Хаджиев / 1912- 1992 / е към момента ненадминатият занаятчия на българската опера. Неговите 21 опери, 5 оперети и мюзикъли и 1 балет / показани у нас в 125 постановки! /, а също и в 10 страни на Европа, са в основата на националния ни репертоар. А е известно, че не може да има народен музикален спектакъл без национална опера. Без подозрение, той бе най- надареният, най- плодовитият, най- обичаният както от изпълнителите / което рядко се среща! /, по този начин и от публиката, български оперен създател. И може да се съжалява, че през последните години дирекциите на театрите го не помниха и към този момент не слагат неговите прелестни опери – даже и най-хубавите измежду тях: „ Луд Гидия”, „ Майстори”, „ Имало едно време”, „ Мария Десислава”, „ Лето 893”, „ Албена”, „ Звезда без име”.
Парашкев Хаджиев е наследник на един от първите български оперни диригенти Тодор Хаджиев /1881- 1956 /, създател на Софийската опера /1908/, и на оперната прима – прелестното лирично сопрано Дойчинка Коларова. От дете влиза в сантименталния свят на операта и е мощно впечатлен от „ Фауст” на Гуно, в която неговата майка извършва ролята на Маргарита, а татко му е на диригентския пулт. Това ранно прекарване ще предопредели музикантската му орис – ще се посвети на този сложен, само че така прелъстителен род. Като възпитаник той взема уроци по пиано при Иван Торчанов и Андрей Стоянов, водещите музикални педагози по това време у нас. Първите си композиционни опити прави през 1939. През 1932 постъпва в Музикалната академия в столицата / класовете на Панчо Владигеров и Андрей Стоянов/. През 1937 специализира комбинация при Йозеф Маркс във Виена. От 1938 до 1940 учи комбинация при Хайнц Тисен в Берлинското висше учебно заведение за музика. Завърнал се в България, през 1940, става учител, а от 1947 – професор по естетика в Софийската консерватория.
Парашкев Хаджиев твори интензивно във всички жанрове, като се изключи симфонията. Оставя ярки следи в региона на камерната музика, изключително на песента / с над 100- отпечатани песни!/, на инструменталната музика / с повече от 160 опуса/, само че е най- известен със театралните си опуси. В оперните му творби, основани по български и някои непознати литературни творби, е обрисувана ясно склонността му към мощни драматургични спорове и обстановки, както и тънка, детайлна психологизация на облиците. Музикалната драматургия на множеството от неговите опери / без първите: „ Имало едно време” и „ Луд Гидия” / се опира основно на монолога, по- рядко на арията, с неговата речитативно- песенна конструкция и на диалогичната форма на дуета, не и на ансамбъла, който, както в оперите на Хендел, съвсем отсъства в творчеството му.
Сценичното деяние в оперите му е интензивно, релефно обрисувано от градациите на истинските музикално- смислови детайли. И над всичко това е типичната „ парашкевхаджиевска мелодика” – пластична, пределно изразителна, с чудесно познаване на човешкия глас – заложба, която малко на брой от нашите оперни създатели / преди и след него / имат!. Мелодиката тук основава онази неповторима хубост и емоционалност, присъщи само за неговите театрални творби, множеството от които през днешния ден считаме за недостигнат връх в българската опера.
+++++++++
Като драматург на Русенската опера имах щастието да поддържам връзка с огромния наш оперен маестро. За 100- годишнината от Освобождението на България той написа /по моя концепция и настояване/ „ Мария Десислава” по драмата на Камен Зидаров „ Иван Шишман”. Това беше огромно събитие за Русе и България. Маестро Хаджиев беше същински театрал – убедих се в това, когато дружно търсихме подобаващ сюжет, а също и когато работи по либретото / в действителност написа го напълно той, а не Камен Зидаров, както пожела да запиша за афиша и програмата/. През 1984 аз написах за него либретото на лиричната опера „ Звезда без име”, която се сложи с триумф на софийска сцена през 1985 с неговата очарователна брачна половинка, сопраното Людмила Хаджиева. През 70-те и 80- те години имах редкия късмет да се срещна и да поддържам връзка с огромните наши композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Александър Райчев и Парашкев Хаджиев, чиито опери се сложиха на русенска сцена. Това бяха вълнуващи мигове за целия институт. Но най- трайна диря оставиха срещите с Хаджиев, а също и с неговите прелестни опери.
Вижте едно непубликувано изявление с огромния композитор:
- Уважаеми Маестро Хаджиев, след " Мнимият болен " и " Звезда без име ", които имаха огромен триумф в София, Варна и Пловдив, написахте още две нови опери...
- Всъщност новите ми опери са три: " Ревизор ", " Йоан Кукузел " и " Бабината питка ".
- Бихте ли ги показали?
- На гениалната комедия на Гогол се спряхме с моя дълготраен помощник - либретиста Банчо Банов. Запазихме структурата на първоизточника, като премахнахме няколко подиуми и увеличихме размера на някои функции. " Ревизор " е опера-сатира, в която има моменти на буфонада и гротеска. Написана е на наличен за необятната аудитория език - знаете, че по този начин пиша аз. Няма хор и балет - затова може да се дефинира като камерна. Централните партии, както може да се допусна, са за бас (характерен) - на Градоначалника, а Хлестаков, несъмнено, е тенор! Особеното тук е, че майката е сопран, а дъщерята - мецосопран. Осип е бас. Бобчински и Добчински са присъщи тенори и звучат съвсем еднообразно. Има и още няколко по-малки функции. Клавирът приключих през предходната година (1988), а в този момент доправям оркестрацията.
- Сигурно скоро ще бъде сложена на сцена?
- Надявам се.
- Напоследък нашите оперни театри се отдръпнаха от българската опера. Те не могат да схванат, че няма народен музикален спектакъл без национална опера.
- Така е. Учил съм и в Чехия и знам добре, че там родното се цени повече от непознатото. Така е и в Русия, и в Полша, и в Германия. И на доста други места. Имахме добра традиция - да откриваме всеки нов оперен сезон с българска творба. Традиция още от основаването на Националната опера през 1922 година. Така беше и в страната. Напоследък я изоставихме...
- Оперните шефове и диригенти ограничиха напълно репертоара - все едни и същи заглавия, на всички места единствено Верди, Доницети, Пучини, малко Моцарт, Бизе, Чайковски и това е май всичко.
- Да, за жалост, е тъкмо по този начин. Освен това се пее към този момент единствено на италиански и това отблъсква необятната аудитория, младите, децата.
- Мисля, че за нашите читатели ще бъде забавно да визиите и другото ново заглавие, което към този момент завършихте - " Йоан Кукузел "?
- Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е прочут и като създател на положителни пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния спектакъл?). Та той ми предложи своята забавна пиеса " Певецът с белег на окото ", към този момент играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от личен опит, като драматург в операта и либретист, какъв брой мъчно се намират подобаващи сюжети за опера. Прехвърлих доста книги, пиеси, разнообразни текстове. Затова доста се зарадвах, като я открих. Написах я бързо - за 34 дни! Още не е оркестрирана, само че мисля в скоро време да я завърша, с цел да бъде подготвена за сцената.
- А кой ще я сложи?
- За моя наслада, към нея към този момент прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един ефирен. Но това е опера на първо място за сцена и по тази причина се надявам в скоро време да бъде сложена в някой от седемте ни оперни театри.
- Как определяте " Йоан Кукузел "?
- Като сантиментална опера-балада. Централната роля е за тенор - не би могла да бъде за различен тип глас, нали? Има и две основни женски партии: Майката - за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император - за поетичен сопран. Хорът е единствено мъжки, подмолен, а оркестърът не е огромен - двоен състав.
- Как представяте героя си?
- Като духовно извисена персона, като същински българин- патриот, подготвен на жертви в името на България и огромното изкуство. Както знаем, това е първият български композитор и професионален музикант. Именно той поставя основите, базата на нашата художествена музика. Интересното при него е, че точно той съумява да придвижи редица детайли от българския фолклор (светски детайли!) във византийската религиозна музика и да сътвори в действителност истински творби, които се извършват до през днешния ден. Това е първият класик на българската музикална просвета... Ще повторя: ужасно ме развълнува неговата изключителна персона, сложната му орис, която е толкоз вълнуваща, че през днешния ден звучи като същинска легенда...
- Кажете няколко думи и за новата си детска опера. Напоследък у нас творчеството за деца мина на назад във времето...
- Да, по този начин е. А децата са утрешната ни аудитория. И в случай че българската страна не го проумее, последствията няма да са приятни. " Бабината питка ", по либрето също от Васил Мирчовски, е произведение за най-малките и е напълно налично като музикален изказ. Може да се сложи и от самоинициативен детски състав, и от професионален оперен или оперетен спектакъл. Има малко балет и хор. Но музиката не е естрадизирана, както пишат някои създатели за деца. Не бива дребните да привикват овреме с тези ударения, те така и така ще ги преследват на всички места. Естрадата е нещо толкоз нападателно!
- Маестро Хаджиев, в Русе от три години с триумф се играе Вашата най-прочута опера - " Луд Гидия ", сложена във връзка 75-годишнината Ви за фестивала " Мартенски музикални дни "...
- Радвам се, този театър се получи. Хубава режисура, отлични реализатори: Виолета Шаханова, една очарователна Зорница, измежду най- положителните изпълнителки на ролята, доста положителните тенори Евгени Леков и Златан Маринов, и двамата доста подобаващи за ролята на Илия, Стефан Димитров, величествен, трагичен като Осман, Пенка Дилова, вълнуваща като Майката на Зорница - в действителност мощен певчески и актьорски състав. Отличен е и хорът на доста надарената и взискателна Томина Сидова. Ще се веселя в случай че постановката се поддържа все по този начин. В Пловдив се игра близо 30 години - повече от " Травиата ", а във Варна - повече от 20 сезона!. Без спиране! Това постоянно ме е радвало.
- Да, това е връх, непостижим до момента, за българска опера. " Луд Гидия " е играна на всички подиуми у нас, а и на доста места в Европа, даже и в далечния Брюксел...
- Българската опера заслужава повече грижи и внимание. Редно е да се грижим повече за националното творчество.
Парашкев Хаджиев е наследник на един от първите български оперни диригенти Тодор Хаджиев /1881- 1956 /, създател на Софийската опера /1908/, и на оперната прима – прелестното лирично сопрано Дойчинка Коларова. От дете влиза в сантименталния свят на операта и е мощно впечатлен от „ Фауст” на Гуно, в която неговата майка извършва ролята на Маргарита, а татко му е на диригентския пулт. Това ранно прекарване ще предопредели музикантската му орис – ще се посвети на този сложен, само че така прелъстителен род. Като възпитаник той взема уроци по пиано при Иван Торчанов и Андрей Стоянов, водещите музикални педагози по това време у нас. Първите си композиционни опити прави през 1939. През 1932 постъпва в Музикалната академия в столицата / класовете на Панчо Владигеров и Андрей Стоянов/. През 1937 специализира комбинация при Йозеф Маркс във Виена. От 1938 до 1940 учи комбинация при Хайнц Тисен в Берлинското висше учебно заведение за музика. Завърнал се в България, през 1940, става учител, а от 1947 – професор по естетика в Софийската консерватория.
Парашкев Хаджиев твори интензивно във всички жанрове, като се изключи симфонията. Оставя ярки следи в региона на камерната музика, изключително на песента / с над 100- отпечатани песни!/, на инструменталната музика / с повече от 160 опуса/, само че е най- известен със театралните си опуси. В оперните му творби, основани по български и някои непознати литературни творби, е обрисувана ясно склонността му към мощни драматургични спорове и обстановки, както и тънка, детайлна психологизация на облиците. Музикалната драматургия на множеството от неговите опери / без първите: „ Имало едно време” и „ Луд Гидия” / се опира основно на монолога, по- рядко на арията, с неговата речитативно- песенна конструкция и на диалогичната форма на дуета, не и на ансамбъла, който, както в оперите на Хендел, съвсем отсъства в творчеството му.
Сценичното деяние в оперите му е интензивно, релефно обрисувано от градациите на истинските музикално- смислови детайли. И над всичко това е типичната „ парашкевхаджиевска мелодика” – пластична, пределно изразителна, с чудесно познаване на човешкия глас – заложба, която малко на брой от нашите оперни създатели / преди и след него / имат!. Мелодиката тук основава онази неповторима хубост и емоционалност, присъщи само за неговите театрални творби, множеството от които през днешния ден считаме за недостигнат връх в българската опера.
+++++++++
Като драматург на Русенската опера имах щастието да поддържам връзка с огромния наш оперен маестро. За 100- годишнината от Освобождението на България той написа /по моя концепция и настояване/ „ Мария Десислава” по драмата на Камен Зидаров „ Иван Шишман”. Това беше огромно събитие за Русе и България. Маестро Хаджиев беше същински театрал – убедих се в това, когато дружно търсихме подобаващ сюжет, а също и когато работи по либретото / в действителност написа го напълно той, а не Камен Зидаров, както пожела да запиша за афиша и програмата/. През 1984 аз написах за него либретото на лиричната опера „ Звезда без име”, която се сложи с триумф на софийска сцена през 1985 с неговата очарователна брачна половинка, сопраното Людмила Хаджиева. През 70-те и 80- те години имах редкия късмет да се срещна и да поддържам връзка с огромните наши композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Александър Райчев и Парашкев Хаджиев, чиито опери се сложиха на русенска сцена. Това бяха вълнуващи мигове за целия институт. Но най- трайна диря оставиха срещите с Хаджиев, а също и с неговите прелестни опери.
Вижте едно непубликувано изявление с огромния композитор:
- Уважаеми Маестро Хаджиев, след " Мнимият болен " и " Звезда без име ", които имаха огромен триумф в София, Варна и Пловдив, написахте още две нови опери...
- Всъщност новите ми опери са три: " Ревизор ", " Йоан Кукузел " и " Бабината питка ".
- Бихте ли ги показали?
- На гениалната комедия на Гогол се спряхме с моя дълготраен помощник - либретиста Банчо Банов. Запазихме структурата на първоизточника, като премахнахме няколко подиуми и увеличихме размера на някои функции. " Ревизор " е опера-сатира, в която има моменти на буфонада и гротеска. Написана е на наличен за необятната аудитория език - знаете, че по този начин пиша аз. Няма хор и балет - затова може да се дефинира като камерна. Централните партии, както може да се допусна, са за бас (характерен) - на Градоначалника, а Хлестаков, несъмнено, е тенор! Особеното тук е, че майката е сопран, а дъщерята - мецосопран. Осип е бас. Бобчински и Добчински са присъщи тенори и звучат съвсем еднообразно. Има и още няколко по-малки функции. Клавирът приключих през предходната година (1988), а в този момент доправям оркестрацията.
- Сигурно скоро ще бъде сложена на сцена?
- Надявам се.
- Напоследък нашите оперни театри се отдръпнаха от българската опера. Те не могат да схванат, че няма народен музикален спектакъл без национална опера.
- Така е. Учил съм и в Чехия и знам добре, че там родното се цени повече от непознатото. Така е и в Русия, и в Полша, и в Германия. И на доста други места. Имахме добра традиция - да откриваме всеки нов оперен сезон с българска творба. Традиция още от основаването на Националната опера през 1922 година. Така беше и в страната. Напоследък я изоставихме...
- Оперните шефове и диригенти ограничиха напълно репертоара - все едни и същи заглавия, на всички места единствено Верди, Доницети, Пучини, малко Моцарт, Бизе, Чайковски и това е май всичко.
- Да, за жалост, е тъкмо по този начин. Освен това се пее към този момент единствено на италиански и това отблъсква необятната аудитория, младите, децата.
- Мисля, че за нашите читатели ще бъде забавно да визиите и другото ново заглавие, което към този момент завършихте - " Йоан Кукузел "?
- Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е прочут и като създател на положителни пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния спектакъл?). Та той ми предложи своята забавна пиеса " Певецът с белег на окото ", към този момент играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от личен опит, като драматург в операта и либретист, какъв брой мъчно се намират подобаващи сюжети за опера. Прехвърлих доста книги, пиеси, разнообразни текстове. Затова доста се зарадвах, като я открих. Написах я бързо - за 34 дни! Още не е оркестрирана, само че мисля в скоро време да я завърша, с цел да бъде подготвена за сцената.
- А кой ще я сложи?
- За моя наслада, към нея към този момент прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един ефирен. Но това е опера на първо място за сцена и по тази причина се надявам в скоро време да бъде сложена в някой от седемте ни оперни театри.
- Как определяте " Йоан Кукузел "?
- Като сантиментална опера-балада. Централната роля е за тенор - не би могла да бъде за различен тип глас, нали? Има и две основни женски партии: Майката - за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император - за поетичен сопран. Хорът е единствено мъжки, подмолен, а оркестърът не е огромен - двоен състав.
- Как представяте героя си?
- Като духовно извисена персона, като същински българин- патриот, подготвен на жертви в името на България и огромното изкуство. Както знаем, това е първият български композитор и професионален музикант. Именно той поставя основите, базата на нашата художествена музика. Интересното при него е, че точно той съумява да придвижи редица детайли от българския фолклор (светски детайли!) във византийската религиозна музика и да сътвори в действителност истински творби, които се извършват до през днешния ден. Това е първият класик на българската музикална просвета... Ще повторя: ужасно ме развълнува неговата изключителна персона, сложната му орис, която е толкоз вълнуваща, че през днешния ден звучи като същинска легенда...
- Кажете няколко думи и за новата си детска опера. Напоследък у нас творчеството за деца мина на назад във времето...
- Да, по този начин е. А децата са утрешната ни аудитория. И в случай че българската страна не го проумее, последствията няма да са приятни. " Бабината питка ", по либрето също от Васил Мирчовски, е произведение за най-малките и е напълно налично като музикален изказ. Може да се сложи и от самоинициативен детски състав, и от професионален оперен или оперетен спектакъл. Има малко балет и хор. Но музиката не е естрадизирана, както пишат някои създатели за деца. Не бива дребните да привикват овреме с тези ударения, те така и така ще ги преследват на всички места. Естрадата е нещо толкоз нападателно!
- Маестро Хаджиев, в Русе от три години с триумф се играе Вашата най-прочута опера - " Луд Гидия ", сложена във връзка 75-годишнината Ви за фестивала " Мартенски музикални дни "...
- Радвам се, този театър се получи. Хубава режисура, отлични реализатори: Виолета Шаханова, една очарователна Зорница, измежду най- положителните изпълнителки на ролята, доста положителните тенори Евгени Леков и Златан Маринов, и двамата доста подобаващи за ролята на Илия, Стефан Димитров, величествен, трагичен като Осман, Пенка Дилова, вълнуваща като Майката на Зорница - в действителност мощен певчески и актьорски състав. Отличен е и хорът на доста надарената и взискателна Томина Сидова. Ще се веселя в случай че постановката се поддържа все по този начин. В Пловдив се игра близо 30 години - повече от " Травиата ", а във Варна - повече от 20 сезона!. Без спиране! Това постоянно ме е радвало.
- Да, това е връх, непостижим до момента, за българска опера. " Луд Гидия " е играна на всички подиуми у нас, а и на доста места в Европа, даже и в далечния Брюксел...
- Българската опера заслужава повече грижи и внимание. Редно е да се грижим повече за националното творчество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ