Параолимпиецът Михаил Христов призова младите хора на Горна Оряховица да са отговорни
Параолимпиецът Михаил Христов описа за силата на човешкия дух пред младежите на Горна Оряховица. Срещата беше първата самодейност на „ отГОворните “, които обявиха, че ще работят за мотивацията на своите връстници.
„ Бъдете предприемчиви. Бъдете бизнесмени. Развивайте се. Учете се. Интересувайте се какво се случва в тази страна. Когато има нещо неправилно, вие би трябвало да сте хората, които да изискват и да го трансформират. Трябва да сте виновни! “, прикани Михаил Христов.
Приказката на своя живот описа първенецът на скок-дължина Михаил Христов. „ Когато бях на 14 години, като всяко дете прекарвах летните ваканции на село при баба. Един ден волтова дъга падна върху мен, до момента в който играехме с другари. Сърцето ми е спряло за няколко минути, по-късно единствено възвръща ритъма си. Лекарите споделят, че шансът да те удари такава мълния е 1 на 20 000. Три месеца прекарах в „ Пирогов “. Преживял съм над 30 интервенции. Загубих едната си ръка до рамото, а другата – до китката “, описа Христов. Въпреки загубата на двете си ръце, през днешния ден той е троент международен първенец на скок дължина за хора с увреждания и осем пъти европейски първенец в своята дисциплинираност.
Повратен миг за младия играч е срещата му със Стела Енева, параолимпийска състезателка и многократна международна шампионка по мятане на диск, която го насочва към спорта. „ Спортът ме избави да не потъна. Той ме накара да порастна и от духовна позиция. Спортът ми даде самочувствие. За първи път като състезател виждах някакви хора да се радват на това, което върша “, продължи първенецът.
„ Мотивира ме, когато хората споделят, че нещо не може да се случи, единствено тъй като в техните показа някой не може да го реализира. Казвали са ми, че няма да карам кола – пристигнах тук с кола; че няма да стана добър спортист; че няма да имам жена “, сподели Христов. Той сподели и какъв брой е неговият връх на скок дължина – 7 метра, с един повече от „ лъвския скок “ на Левски.
Михаил Христов показа, че през днешния ден в България има към 800 000 души с увреждания, 500 000 от тях са със съществени увреждания, а 30 000 са деца. „ За страдание 80% от децата не посещават учебно заведение. Защото самата инфраструктура не е пригодена дза тях. 90% от хората с увреждания не работят по същата причина. На Запад няма значение дали един човек има ръка или не, дали има крайник или не. За тях е значимо с какво този човек е потребен за обществото и какво прави. В България нещата не стоят по този метод “, уточни параолимпиецът.
„ Има една дума в България, която не ми харесва и тя е думата „ неработоспособен “. Тя значи „ недействителен “, „ противозаконен “, „ нереален “. Не бива на хората с увреждания да се слагат такива етикети. На първо място ние всички сме хора “, сподели той и уточни, че в девет значими закона към момента се показва думата „ неработоспособен “. Михаил Христов е предожил тези текстове да бъдат изменени.
Михаил Христов дава отговор дълго и на въпросите на присъстващите. „ Застъпвайте се за града си. Когато нещо не ви харесва, вие можете да накарате Кметството и Общината да го оправят. В последна сметка, държавното управление и локалната власт би трябвало да работят за Вашето положително – вие да се чувствате добре в града си. Когато виждате нередности, пробвайте да ги отстраните. Дори и сами го направете! Помагайте си между тях. Ако сте на улицата и виждате неправда – нищо няма да ви коства да спрете и да помогнете. Хората би трябвало да си оказват помощ! Дайте персонален образец на другите, даже да останат безучастни. Така нещата ще се оправят. Помагайте си! “, прикани гостът.
В навечерието на Международния ден на хората с увреждания привет към присъстващите насочи и 13-годишната Кристияна Кирилова, притежател на доста призове от музикални състезания, както в България по този начин и по света. Въпреки че не може да вижда, със своя глас тя развълнува присъстващите и още веднъж потвърди на какво е способна силата на човешкия дух.
„ Бъдете предприемчиви. Бъдете бизнесмени. Развивайте се. Учете се. Интересувайте се какво се случва в тази страна. Когато има нещо неправилно, вие би трябвало да сте хората, които да изискват и да го трансформират. Трябва да сте виновни! “, прикани Михаил Христов.
Приказката на своя живот описа първенецът на скок-дължина Михаил Христов. „ Когато бях на 14 години, като всяко дете прекарвах летните ваканции на село при баба. Един ден волтова дъга падна върху мен, до момента в който играехме с другари. Сърцето ми е спряло за няколко минути, по-късно единствено възвръща ритъма си. Лекарите споделят, че шансът да те удари такава мълния е 1 на 20 000. Три месеца прекарах в „ Пирогов “. Преживял съм над 30 интервенции. Загубих едната си ръка до рамото, а другата – до китката “, описа Христов. Въпреки загубата на двете си ръце, през днешния ден той е троент международен първенец на скок дължина за хора с увреждания и осем пъти европейски първенец в своята дисциплинираност.
Повратен миг за младия играч е срещата му със Стела Енева, параолимпийска състезателка и многократна международна шампионка по мятане на диск, която го насочва към спорта. „ Спортът ме избави да не потъна. Той ме накара да порастна и от духовна позиция. Спортът ми даде самочувствие. За първи път като състезател виждах някакви хора да се радват на това, което върша “, продължи първенецът.
„ Мотивира ме, когато хората споделят, че нещо не може да се случи, единствено тъй като в техните показа някой не може да го реализира. Казвали са ми, че няма да карам кола – пристигнах тук с кола; че няма да стана добър спортист; че няма да имам жена “, сподели Христов. Той сподели и какъв брой е неговият връх на скок дължина – 7 метра, с един повече от „ лъвския скок “ на Левски.
Михаил Христов показа, че през днешния ден в България има към 800 000 души с увреждания, 500 000 от тях са със съществени увреждания, а 30 000 са деца. „ За страдание 80% от децата не посещават учебно заведение. Защото самата инфраструктура не е пригодена дза тях. 90% от хората с увреждания не работят по същата причина. На Запад няма значение дали един човек има ръка или не, дали има крайник или не. За тях е значимо с какво този човек е потребен за обществото и какво прави. В България нещата не стоят по този метод “, уточни параолимпиецът.
„ Има една дума в България, която не ми харесва и тя е думата „ неработоспособен “. Тя значи „ недействителен “, „ противозаконен “, „ нереален “. Не бива на хората с увреждания да се слагат такива етикети. На първо място ние всички сме хора “, сподели той и уточни, че в девет значими закона към момента се показва думата „ неработоспособен “. Михаил Христов е предожил тези текстове да бъдат изменени.
Михаил Христов дава отговор дълго и на въпросите на присъстващите. „ Застъпвайте се за града си. Когато нещо не ви харесва, вие можете да накарате Кметството и Общината да го оправят. В последна сметка, държавното управление и локалната власт би трябвало да работят за Вашето положително – вие да се чувствате добре в града си. Когато виждате нередности, пробвайте да ги отстраните. Дори и сами го направете! Помагайте си между тях. Ако сте на улицата и виждате неправда – нищо няма да ви коства да спрете и да помогнете. Хората би трябвало да си оказват помощ! Дайте персонален образец на другите, даже да останат безучастни. Така нещата ще се оправят. Помагайте си! “, прикани гостът.
В навечерието на Международния ден на хората с увреждания привет към присъстващите насочи и 13-годишната Кристияна Кирилова, притежател на доста призове от музикални състезания, както в България по този начин и по света. Въпреки че не може да вижда, със своя глас тя развълнува присъстващите и още веднъж потвърди на какво е способна силата на човешкия дух.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ