Параметрите на проекта за държавния бюджет за тази година са

Параметрите на плана за държавния бюджет за тази година са направени по макрорамката на служебния кабинет, за да влезе бързо в Народното събрание. Това сподели пред публицисти министърът на финансите Асен Василев, откакто нощес Министерството на финансите (МФ) показа плана на бюджет за 2023 година: на интерент стпанизата на МФ са оповестени и, която съставлява претекстовете към законопроекта. Още по тематиката 09:45 ч. Той изясни, че бюджетът е изработен по този начин, че да има минимум разтърсвания за жителите и за бизнеса, като е разчетен с недостиг при начислена основа от 3 % и на касова основа - 2,5 на 100. Разликата е от парите от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), които се чакат от Брюксел, изясни Василев, представен от Българска телеграфна агенция. Предвиждаме растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) от 1,8 на 100 за тази година, а за идващите години растежът да се подвига на малко над 3 %. Инфлацията тази година ще е 8,7 на 100 и по-късно ще падне сред 3 и 4 %. Запазена е настоящата рамка на данъчните ставки, само понижената ставка за природен газ се подвига на 20 %, тъй като цените се успокоиха, добави финансовият министър. Напълно е обезпечено нарастването на пенсиите с 12 % от 1 юли. Има пари учителските заплати да са 125 % от междинната работна заплата. Увеличават се парите и за други обществени разноски, като повишението на размера на минималната работна заплата от 710 на 780 лв., както и за разноските, свързани с линията на беднотия, която става 504 лв. месечно. Осигурени са нараствания на парите за медицинските сестри и лекарите. Дават се пари за предварителна защита и медико-диагностични действия, с цел да няма ограничавания в медицинските посоки. В региона на защитата са заложени разноски от 1,88 % от Брутният вътрешен продукт за 2023 година и от 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт за следващата година. Дългосрочните политики, като да вземем за пример минималната заплата да доближи 50 % от междинната, са заложени в средносрочната стратегия на МФ, сподели министърът. Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт през 2021 година беше 22 %, 21,8 на 100 през 2022 година и в края на 2023 година още веднъж ще е 22 %, т.е. огромни промени не се чакат, сподели министърът. Не е обикновено страната да приема бюджет в средата на годината, тъй като е непредвидим за бизнеса и жителите. След прецизирането на финансовите разноски те остават на рекордни равнища и са над 8 милиарда лв.. От години финансовата стратегия не се извършва, тъй като отрасловите министри не съумяват да ги влагат. Това е извънредно пагубно за страната, тъй като вложенията са пътят към по-високи приходи, уточни Василев. Приходната част е доста повишена – има по-точна оценка какви ще са приходите и връщане на част от понижената събираемост в Национална агенция за приходите и в Агенция " Митници ". Първото полугодие към този момент е изпуснато, само че за втората половина на годината ще се работи, с цел да стигнем до събираемост най-малко на равнища от предходната година. Целта е, без да се натоварва бизнесът, да може да се прави надзор и да има целенасочени инспекции на компаниите, сподели Василев. Трите % недостиг в бюджета не са самоцел – видяхме че последните години, в които имахме рецесии, в това число политическата, която ни наложи да приемем бюджет в средата на годината, не попречиха на компаниите да работят. Може да се води виновна обществена политика, без това да нарушава балансите на страната, сподели Асен Василев. Това е допустимо, тъй като получаваме доста пари от Европейски Съюз за финансови вложения и ни остават пари за обществена политика. Изключително безконтролно е да кажеш, че си срещу бюджета, без да си го прочел, тъй като след това може да си промениш мнението, сподели Асен Василев във връзка политически мнения за проектобюдета. В бюджета има понижение на разноските за прехрана, по отношение на този на служебния кабинет. Имаше високи разноски, свързани с цената на силата, която обаче падна, уточни финансовият министър. На лидерската среща през вчерашния ден бюджетът не беше обсъждан – говорехме за работата на Народното събрание, сподели Асен Василев. В проектобюджета е очакван корпоративен налог за огромните мултинационални компании до 15 %. Това са малко компании, най-вече ритейлъри и работещи в областта на финансите. Допълнителните 5 % корпоративен налог ще донесат доходи от към 250 милиона лв., добави министърът.