А защо да им вярваме
Паралелно съществуващите действителности у нас не престават да си битуват. И колкото и представители на една от двете действителности да се пробва да направи връзка с другата, с дребни изключения, това комай се оказва мъчно начинание.
От оня ден ме напъва на хули. По традиция в края на остарялата или началото на новата година шефовете на работодателските организации, тоест огромните чорбаджии, си споделят думата. Официално, на конференция, че да им се чуе. Какво мислят за държавното управление, за интернационалното състояние и изобщо за вселенския мир. Дават мъдри препоръки, размахват пръсти и си демонстрират костюмите.
Няма да се спирам подборно на техните щения, измежду които има и изцяло основателни. Наглостта им обаче блестящо мазета поради напъна за допустимо най-бързото влизане на страната ни в еврозоната. Ако може от през вчерашния ден. А за това, че още се чака разбор за всички плюсове и минуси от въвеждането на единната валута, и дума не бе обелена. Положението е - напред на маслините, независило, че най-вероятно няма да осъществим най-малко един-два от наложителните критерии за влизане. Като приходи (имаме най-ниските заплати в Европейски Съюз, най-вече хора са застрашени от бедност) и равнището на инфлацията.
Но какво сподели единият от бизнесшефовете: " Нямаме упования за повишение на цените след приемането на еврото, такива тези употребяват някои политици, само че в случай че има някакво минимално покачване, то ще бъде в бързооборотните артикули ".
Тази седмица Национален статистически институт оповести инфлацията. И макар, че нейният напредък се забавя и тя пада под 5% на годишна база, от данните ясно се видя, че храни от първа нужда не престават да си нарастват и нямат желание да стопират с " летенето ". В така наречен потребителска кошница попадат артикули, които купуват единствено богатите, пък и техните цени не са по този начин преносими. Сигурно за хората с положителни и задоволителни приходи " минимално покачване на бързооборотните артикули " не е проблем, само че за огромната част от българите е голяма тежест.
Богатите у нас непрекъснато се пробват да ни учат по какъв начин се живее с малко пари. Наистина утолен на гладен на има вяра. Защо обаче ситите считат, че сме длъжни да им имаме вяра.
От оня ден ме напъва на хули. По традиция в края на остарялата или началото на новата година шефовете на работодателските организации, тоест огромните чорбаджии, си споделят думата. Официално, на конференция, че да им се чуе. Какво мислят за държавното управление, за интернационалното състояние и изобщо за вселенския мир. Дават мъдри препоръки, размахват пръсти и си демонстрират костюмите.
Няма да се спирам подборно на техните щения, измежду които има и изцяло основателни. Наглостта им обаче блестящо мазета поради напъна за допустимо най-бързото влизане на страната ни в еврозоната. Ако може от през вчерашния ден. А за това, че още се чака разбор за всички плюсове и минуси от въвеждането на единната валута, и дума не бе обелена. Положението е - напред на маслините, независило, че най-вероятно няма да осъществим най-малко един-два от наложителните критерии за влизане. Като приходи (имаме най-ниските заплати в Европейски Съюз, най-вече хора са застрашени от бедност) и равнището на инфлацията.
Но какво сподели единият от бизнесшефовете: " Нямаме упования за повишение на цените след приемането на еврото, такива тези употребяват някои политици, само че в случай че има някакво минимално покачване, то ще бъде в бързооборотните артикули ".
Тази седмица Национален статистически институт оповести инфлацията. И макар, че нейният напредък се забавя и тя пада под 5% на годишна база, от данните ясно се видя, че храни от първа нужда не престават да си нарастват и нямат желание да стопират с " летенето ". В така наречен потребителска кошница попадат артикули, които купуват единствено богатите, пък и техните цени не са по този начин преносими. Сигурно за хората с положителни и задоволителни приходи " минимално покачване на бързооборотните артикули " не е проблем, само че за огромната част от българите е голяма тежест.
Богатите у нас непрекъснато се пробват да ни учат по какъв начин се живее с малко пари. Наистина утолен на гладен на има вяра. Защо обаче ситите считат, че сме длъжни да им имаме вяра.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ