60% ръст за 5 години и структурни проблеми: Доплащаме най-много в...
Паралелно с това инфлацията в бранша на опазването на здравето през 2026 година е двойно по-висока от общата инфлация за страната, което в допълнение натоварва пациентите и системата. Данните обрисуват сериозен финансов напън върху семействата и слагат България на водещо място в Европейски Съюз по персонално присъединяване в здравните разноски.
Експертите показват, че системата е изправена пред натрупващи се структурни проблеми. Демографската картина се утежнява – близо половината от работещите са над 45 години, а точно след тази възраст внезапно нараства честотата на хроничните болести. В същото време страната ни е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз, а предотвратимата смъртност остава на едно от най-високите равнища.
Допълнителен напън върху бюджета на НЗОК оказва и фактът, че сред 11 и 12% от популацията остава здравно неосигурено. Разходите за опазване на здравето порастват всяка година и изпреварват приходите, като в същото време липсват задоволително ефикасни ограничения за ограничение на този дисбаланс. Наблюдава се и наклонност за увеличение на средствата за болнична помощ за сметка на предварителната защита.
Експертите предизвестяват, че външни фактори също могат да окажат въздействие върху системата. Потенциални търговски ограничения от страна на Съединени американски щати и усложненията в доставките през Ормузкия пролив към този момент дават отражение върху наличността на медикаменти и могат да обиден целия европейски пазар.
Като вероятни решения се оферират увеличение на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%, разширение на обсега на обезпечените лица, в това число цялостно заплащане на вноските от страната за избрани групи, както и въвеждане на целеви доходи от акцизи върху нездравословни за здравето артикули. Според плановете сходна мярка би могла да усили бюджета на НЗОК до към 7 милиарда евро.
Очакванията са, че тези промени биха довели до по-голяма финансова резистентност на системата, по-добра отбрана за пациентите и по-ефективно разходване на средствата, само че все още здравната система продължава да се изправя пред възходящи разноски и задълбочаващи се несъответствия.
Експертите показват, че системата е изправена пред натрупващи се структурни проблеми. Демографската картина се утежнява – близо половината от работещите са над 45 години, а точно след тази възраст внезапно нараства честотата на хроничните болести. В същото време страната ни е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз, а предотвратимата смъртност остава на едно от най-високите равнища.
Допълнителен напън върху бюджета на НЗОК оказва и фактът, че сред 11 и 12% от популацията остава здравно неосигурено. Разходите за опазване на здравето порастват всяка година и изпреварват приходите, като в същото време липсват задоволително ефикасни ограничения за ограничение на този дисбаланс. Наблюдава се и наклонност за увеличение на средствата за болнична помощ за сметка на предварителната защита.
Експертите предизвестяват, че външни фактори също могат да окажат въздействие върху системата. Потенциални търговски ограничения от страна на Съединени американски щати и усложненията в доставките през Ормузкия пролив към този момент дават отражение върху наличността на медикаменти и могат да обиден целия европейски пазар.
Като вероятни решения се оферират увеличение на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%, разширение на обсега на обезпечените лица, в това число цялостно заплащане на вноските от страната за избрани групи, както и въвеждане на целеви доходи от акцизи върху нездравословни за здравето артикули. Според плановете сходна мярка би могла да усили бюджета на НЗОК до към 7 милиарда евро.
Очакванията са, че тези промени биха довели до по-голяма финансова резистентност на системата, по-добра отбрана за пациентите и по-ефективно разходване на средствата, само че все още здравната система продължава да се изправя пред възходящи разноски и задълбочаващи се несъответствия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ